Индекс
Тема за поредицата.
Мисля, че в някои отношения „Елитът” ми направи добри впечатления, но имаше повече дразнещи неща, които ме накараха да забравя за тях.
Желанието ми Америка да израсне повече в тази книга се сбъдна… до някъде. Както в първата книга тя се луташе между едно или друго решение. Имаше толкова добри попадения в някои от тях, но след като ги осъществи, веднага се съмняваше в себе си и проваляше мнението ми за нея. Несигурността й ме е отблъсна малко. Също така имаше и моменти, когато ме дразнеше с постоянно си чудене. Не съм била толкова отблъсната от героиня в книга, както се случи тук.
В „Елитът” Аспен започна да ми лази по нервите. Навираше се, където нямаше работа и объркваше още повече Америка. Усещах, че подхранва несигурността й и заради това искаше да се възползва. Наистина не исках да ми става антипатичен, но заради подмолните си действия, точките на Аспен паднаха драстично надолу.
Допадна ми, че героят на Максън се разкри повече. Научих малко повече за него, но донякъде все още бе обвит в мистерия. Естествено Максън не можеше да си позволи да се разкрива напълно пред дамите от Елита, защото после той щеше да изгледа като глупак, ако избереше грешното момиче. Той не смееше да се открие изцяло пред Америка и това я караше да се чувства по-несигурна. Максън прояви голямо търпение спрямо нея, за да може тя да подреди мислите си. Обаче трябваше да продължи да се среща с останалите момичета и това породи търкания между тях. За мен лично и двамата бяха виновни за всичко. Ако бяха малко по-открити, а не постоянно да се страхуват, нямаше да се наранят толкова.
Имаше една случка, която обърка доста цялата ситуация. Няма да издавам каква, но наистина си мислех, че ще стане нещо доста лошо. Америка беше много засегната и това породи още търкания с Максън. Оказа се, че тя е сгрешила за него, но случката остави празнина между тях. Америка има навика да преувеличава и да не чува, когато искат да й обяснят нещо. Това много ме дразнеше, защото героинята имаше много добри страни. Просто трябваше да се постарае да ги развие.
Максън в една определена сцена много ме разочарова. Само това ще спомена, защото не съм сигурна, че искам да изпадам в подробности.
Историята с бунтовниците много ми хареса. Само ще отбележа, че има някои интересни факта около бунтовниците, които определено бяха любопитни за четене. Искаше ми се Кийра Кас да беше наблегнала повече на тях. Те обаче останаха на заден план, което ме ядоса. Трябваше да има още малко за тях, за да се разсейвам.
Много харесвам кралицата. Тя е душица. Кралят обаче ми е толкова антипатичен, че просто не искам да го споменавам повече.
Заради празнината между Америка и Максън, принцът започна да се интересува от друго момиче. Това ме накара да пуфтя раздразнено, защото нямаше нужда да се добавя още драма. Добре, че Америка реши да отстоява себе си и да се бори за това, което желае.
Мислех, че втора книга ще ми бъде любима, докато не започнах да забелязвам глупостите, които правеше Америка. Грешно бе да очаквам твърде много от нея. Беше забавно да чета, но исках още. Наистина се надявам други читатели, които са започнали да четат поредицата, да са я харесали повече от мен.
