Индекс
"Дългът" – Гери Йо /кн. 2 от кралицата на здрача/
Ревю
Преди няколко години прочетох „Наследницата” – първата книга от поредицата и бях впечатлена. Много исках да продължа четенето на следващите и миналата година се свързах с авторката поради пост във страницата ѝ, че раздава безплатни книги. Ако не го бях видяла, щях да си ги поръчам от друг сайт, бях вече отворила такъв на момента. Изпратих ѝ първо мои снимки с книгите ѝ и обещах да изкажа мнение след като ги прочета. Е, дойде им редът с Книжното предсказание от форум "Муза" с карта за ревю. Не исках да се връщам към първата книга и директно продължих с втората „Дългът” . Е, някои дребни моменти и герои ми се губеха и ми се искаше да преговоря, но устоях и не беше болка за умиране. Може и така да се чете.Любимец си ми остава Стивън. Още повече ми легна на сърце щом научих историята му – лоялен, добър, боец. Много се кефех как се дразнеха със Симона. Специално от тази книга и Имела ми беше много забавна, реакциите ѝ, как се изпуска пред неправилните хора. По красота Наташа ми е любимка и аз се разхождам чорлава вкъщи… но тя е толкова секси. Героите са оригинални, всеки има собствен глас, собствена история и още повече се привързваш към тях. Но не ми допадна толкова, че всеки се оказва с дете или бивш на врага, толкова много двойки върколаци с ловци, вампири с ловци и тн, оплетох се при толкова много такива кой с кого е и с кого е бил. Като похвала мога да кажа, че вампирите са си вампири, върколаците върколаци, държат се всички автентично и готик, а не както в „Анита Блейк” любимата ми поредица вампирите станаха просто хора със зъбки и загубиха излъчването си.
Не ми хареса, което е сериозно, как връщането на Мелиса бе основна тема на разговор и повтарят едно и също изречение и реакции всичките герои, ако има десет герои, всеки поотделно научава новината, да странно е дух да се върне, но ми писна, това е повече от половината книга, мисля, че трябваше да разнообрази диалога и да добави повече действие и план да правят. Русалките в цялата книга ми бяха почти излишни, нищо не правеха, е една се върдаляше със Симона…но все пак. Елена се промени, може би заради любовта, но ме изкефи как дори да губи и да е отчаяна опитва пак в битка.
Препратките и историческите в миналото на героите ми харесаха много, всичко беше достоверно и откъм история и откъм география, с множество пътувания до Египет, Близкия Изток, Балканите.
Тази книга е за хора, които носят воина в себе си, но не са го разкрили, за хора, които не се предават пред трудностите и водят ако не истински, то житейски битки, както и за честта на Близкия Изток, нещо рядко срещано и тачено у нас. Не бих я определила само с етикет романтика и леко четиво, това си е ърбън фентъзи. Романтика даже почти не видях.
Имаше много сюжетни обрати, които и през ум не ми минаха, както и нов герой и неща загатнати за следващата книга.
Отново авторката пише стегнато и казва много с малко думи. Много рязко и сменя камерата/фокуса от един герой скача на друг като във филм, ще го сметна за плюс. Чете се бързо и неусетно напредваш. Искам още! 4 от 5, заради диалога.
