Индекс
След като прочетох книгата два пъти за много кратък период от време няма как да не я споделя с вас. 
Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът й е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите й.
Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното й село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство.
Не й остава друг избор, освен да се довери на Фиск, приятеля на брат й, който гледа на нея като на заплаха. Те трябва да направят невъзможното: да обединят клановете и да се бият заедно, ако не искат да бъдат избити до крак. Тласкана от обичта към своя клан, както и от зараждащата се любов към Фиск, Ийлин трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот…
„Вълнуваща и трогателна сага за съзряването. Съвършена за онези, които обичат истории за дивата природа и свободния народ отвъд Вала в „Песен за огън и лед“, за силни героини и драматични битки.“ – КЪРКЪС РИВЮС
ИК Ибис // 2018
Превод: Вера Паунова
Ревю:
На пръв поглед "Небе в дълбините" е съвсем типична тийн история.
Нетипично ми легна на сърцето.
Историята е стара като света - отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Война, която се води от поколения, превърнала се в смъртоносна традиция.
Очакването ми беше за поредната супер sassy героиня-войн с всичките клишета влачещи се подир това, както и за безкрайна върволица от кървави битки. Еми не познах! :) И това ме радва.
Историята всъщност е много мила и сърдечна. Има я войната и нейната жестокост, но много повече е обърнато внимание на взаимоотношенията - на приятелството, верността към семейството, любовта, честта.
Ийлин в никакъв случай не е типичния хладнокръвен войн, който има камък вместо сърце. Макар да е безстрашна в битката и да убива враговете си без да ѝ мигне окото, тя не е изгубила човешкото в себе си. Същото важи и за останалите герои - Ири, Фиск, Мюра, баща ѝ Аги. Всички са войни, но и хора, които ценят семейството, които са готови на практика на всичко за да защитят близките си и да се погрижат за тях.
Например баща ѝ, най-свирепия войн в селото, беше много загрижен за нея след битката, в която тя е ранена. Също надмогна гордостта си за да обедини отново семейството.
Любовната нишка в историята също ми беше супер приятна за четене. Не обичам slow burning romance - подлудява ме по принцип. Като започнах да се тюхта искам го не го искам и пощръклявам, но тук четях с кеф. Нещата се случваха толкова плавно, готино и естествено, че нямах време да се подразня, защо НАЙ-ПОСЛЕ не се целунат да ум се невиди. :)
Накратко - влюбена съм в тази книга!
Реалната ми оценка е по-скоро 3.5 зваздички и то най-вече заради някои стилови недоразумения и дупки в сюжета, които обаче не бяха чак толкова дразнещи, че да зарежа книгата или да ме ядосат. Забелязвах ги, но просто продължавах нататък, без да ми развалят удоволствието от четенето.
Update 8.03.2020: Влюбена съм още повече в тази книга след второто прочитане. Този път давам твърдо 4*. Ако я прочета още веднъж, може и пет да станат.
Отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Животът й е суров, но простичък: битки и оцеляване. До деня, в който вижда на бойното поле невъзможното – своя брат, биещ се редом с врага… Брата, който преди пет години е умрял пред очите й.
Изправена пред неговата измяна и взета в плен от враговете си, тя трябва да оцелее цяла зима в село, където всеки е враг и всеки белег от битка може би е оставен от нея. Ала когато родното й село и това на риките са нападнати от воини на безмилостен клан, смятан за легенда, Ийлин става още по-решена да се върне при обичното си семейство.
Не й остава друг избор, освен да се довери на Фиск, приятеля на брат й, който гледа на нея като на заплаха. Те трябва да направят невъзможното: да обединят клановете и да се бият заедно, ако не искат да бъдат избити до крак. Тласкана от обичта към своя клан, както и от зараждащата се любов към Фиск, Ийлин трябва да реши какво означават за нея лоялността и семейството и да се довери на хората, които е мразила цял живот…
„Вълнуваща и трогателна сага за съзряването. Съвършена за онези, които обичат истории за дивата природа и свободния народ отвъд Вала в „Песен за огън и лед“, за силни героини и драматични битки.“ – КЪРКЪС РИВЮС
ИК Ибис // 2018
Превод: Вера Паунова
Ревю:
На пръв поглед "Небе в дълбините" е съвсем типична тийн история.
Нетипично ми легна на сърцето.
Историята е стара като света - отгледана като воин, седемнайсетгодишната Ийлин се бие заедно с останалите от клана аска в отколешна война с клана рики. Война, която се води от поколения, превърнала се в смъртоносна традиция.
Очакването ми беше за поредната супер sassy героиня-войн с всичките клишета влачещи се подир това, както и за безкрайна върволица от кървави битки. Еми не познах! :) И това ме радва.
Историята всъщност е много мила и сърдечна. Има я войната и нейната жестокост, но много повече е обърнато внимание на взаимоотношенията - на приятелството, верността към семейството, любовта, честта.
Ийлин в никакъв случай не е типичния хладнокръвен войн, който има камък вместо сърце. Макар да е безстрашна в битката и да убива враговете си без да ѝ мигне окото, тя не е изгубила човешкото в себе си. Същото важи и за останалите герои - Ири, Фиск, Мюра, баща ѝ Аги. Всички са войни, но и хора, които ценят семейството, които са готови на практика на всичко за да защитят близките си и да се погрижат за тях.
Например баща ѝ, най-свирепия войн в селото, беше много загрижен за нея след битката, в която тя е ранена. Също надмогна гордостта си за да обедини отново семейството.
Любовната нишка в историята също ми беше супер приятна за четене. Не обичам slow burning romance - подлудява ме по принцип. Като започнах да се тюхта искам го не го искам и пощръклявам, но тук четях с кеф. Нещата се случваха толкова плавно, готино и естествено, че нямах време да се подразня, защо НАЙ-ПОСЛЕ не се целунат да ум се невиди. :)
Накратко - влюбена съм в тази книга!
Реалната ми оценка е по-скоро 3.5 зваздички и то най-вече заради някои стилови недоразумения и дупки в сюжета, които обаче не бяха чак толкова дразнещи, че да зарежа книгата или да ме ядосат. Забелязвах ги, но просто продължавах нататък, без да ми развалят удоволствието от четенето.
Update 8.03.2020: Влюбена съм още повече в тази книга след второто прочитане. Този път давам твърдо 4*. Ако я прочета още веднъж, може и пет да станат.
