Индекс
Предпрочитно:
Първата ми книжка, спечелена с автограф. ^___^ Когато си взема някоя нова книга, обикновено първо си ги къткам и им се радвам няколко месеца, и чак тогава взимам да ги чета. Към този роман обаче посегнах след сравнително кратко време. Трябва да призная, че причината за това беше, ако мога да я нарека така, рекламната кампания, която непрекъснато подбуждаше любопитството ми. Под "рекламна кампания" в случая разбирам разпространението на всякаква информация за книгата, която би заинтересувала читателя, независимо под какъв начин - електронен, вербален или т.н., независимо от участието на автора (което тук е доста дейно, но без да става натрапчиво)
Историята:
книгата проследява перипетиите на младия Крис след загубата на семейството му и в първите месеци след приема му в академията за свръхестествени същества. Момчето разкрива и упражнява силите си, а директорът на училището смята да ги ползва за свои цели...
Следпрочитно:
Цялата книга се чете изключително бързо и леко. От самото начало ми беше интересна, но в първата половина не предизвикваше трепетни възклицания и няколкоминутни прекъсвания, за да осмисля ОМГ какво прочетох. Това ме подлъга да я назнача за книга за седмицата за мъкнене из унито - избирам си ги обикновено или по-леки (350 стр - на ръба, но не в тази категория), или по-лежерни четива, така че да мога да читвам по няколко страници между лекциите, без после два часа да се въртя на седалката в затъмнената аудитория и да се чудя какво става после. Което, оказа е, е било грешка. Защото тогава се появи Ксандър.
Или както аз го кръстих, Санди. Ох, вампирската душица тя!! *изпада в умиление* Точно такива си ги обичкам. Тъкмо започваш да му се радваш и 1) "Добър ден, колеги, започваме" и 2) DON'T YOU KILL MY SANDY! *sob*
Кхъм.
Докато стандартно за мен, примирам по поддържащия герой, главният си дерзае напред. Крис Колт не успява да ми се вреди сред топ класацията на любимци, на моменти ме издразни, но определено е интересен герой, за когото да се чете. От всичко най-много ми хареса, че силата му е пасивна (най-вече). Сравнително рядко е да срещнеш свръхестествен персонаж с пасивна сила, и то момче, и то главен герой, което са още причини да му се радвам. (Ако беше станал русалка, щеше да има вечната ми обич.)
Друг герой, който привлече вниманието ми още от анотацията беше Сашо. (хуу де, Александър.) Представих си го като Лорес от Сеймаден, който, като изключим, че има криле вместо уши (Лорес, не Александър), е абсолютна разкошотия. А жена му беше голяма шматка, и изобщо не си струваше заради нея да се претриса толкова.
Сашо обаче ме разочарова. Липсваше му финес. А и Мария-Елена ми е подозрителна нещо, заради епизодите от началото на книгата, но, to be continued.
Както казах, за мен истински интересната част започна след погребението. Дотогава също беше забавно за четене, но не ме грабна изцяло. Някои неща оттам още не ми се връзват напълно, и се надявам да придобият по-голям смисъл с напредването на историята в другите книги.
Един елемент, който ме израдва и грабна, е засиленото присъствие на поп културни подмятания. Въздишането на Крис по "Здрач" не го направи за мен по-симпатичен, но определено го направи по-реален. Обичам, когато така, между другото, в книгите се споменават филми, песни, книги. Така или иначе, непрекъснато обсъждаме тези теми в истинския живот, и изведнъж една книга да се окаже напълно оголена от тях ми се вижда нелогично. Така че, POP ART FTW!
Книгата е типичен представител на YA. Има малко тийн драма, малко романс, но е премерено.Има някои общи неща с другите споменати фендомове, но цялостното комбо, което се получава, е добро и интересно.
Из цялата книга обаче имаше едни "препъни-камъчета" (нямам предвид правописни и прочее грешки, въпреки че имаше, и ми се прииска по едно време да пратя редактора да напише 100 пъти "Ще внимавам за членуването!"), които ме сепваха точно когато набирах скорост с четенето и ме караха да прехвърлям страници и да се връщам назад, за да проверя (защото съм Мара Подробната). Крис е бил в кома седмица, след това обаче той и приятелите му се отнасят към изминалите събития ту като минали преди 4 дни, ту като цяла седмица; състоянието на Рейчъл (или по-точно напредналостта му) ми се сториха изненадващи на фона на сцената между нея и Мат в началото на книгата, Питър е втора година, но на някои места го виждаме да посещава занятия с първокурсниците, и още разни. Повечето от тях не са строго нелогични и нереални (например - някои предмети в университета сами си избираме коя година да ги караме, така че сега Фитотерапия караме студенти от няколко курса), но трябваше да спра и да си измисля нужната логика, преди да продължа, вместо да се нося на вълните на основната история.
Към края обаче, камъчета или не, със започването на магическото риалити-шоу, с Крис в главна роля, спринтирах с пълна сила. И изведнъж - пльос! - думите "край на книга първа" ме размазаха, както бях набрала засилка, като муха в предното стъкло на пилот от Формула 1.
However, well played.
Засега нямам търпение за продължението - не само за да разбера какво се случва, но и за да видя как се развиват характерите на героите. Тъй като Крис беше в две среди последователно, и съответно в две обкръжения, нямаше възможност да се разкрият достатъчно подробно чертите на приятелите му.
