Спечелете "Интимен наръчник за блогъри"! - приключил

Мисля да се включа по-късно. Само че ще сменя имената, че ако участниците го прочетат...ами ще се смеят много

Разказът може ли да е "малко" мръснишки, поже имах едно гадже и се видях в чудо с него в леглото...

Мисля, че няма да е проблем. Само не прекалявай. Придържай се към задачата.

Raven написа:Мисля, че няма да е проблем. Само не прекалявай. Придържай се към задачата.

Благодаря :)

Реших да напиша една моя история, която да не е толкова... провокативна. Отказах се от предишната си идея, просто не е за повечето очи... Хората ще си помислят какво ли не.
Имам въпрос - някакви данни да изпращаме? Тук ли да пускам разказа или?!

Вашите творби и разкази публикувайте като коментар в тази тема.
Данните ще се изпратят след като се разберат победителите. Така правим всеки път.

Да, очевидно не чета...
Както и да е, написах разказа, но минах границата за една страница. Дори и да не се приеме, важното е че съм го споделила...


  Здравейте.
  Казвам се Вероника от Стара Загора. На двадесет години съм, не следвам висше, но работя, не само за себе си, но и за да помагам у дома.
  Ще ви разкажа една от многото ми истории с противоположния пол. За мен мъжете са все още толкова неразгадаеми, колкото сме и ние жените… Но това е друга тема.
  Та…
  Преди две години загубих девствеността си с момчето, в което бях влюбена още от дете. Така наречената детска любов. Той беше на същата възраст като мен.
  Замина да живее в чужбина още откакто навърши дванадесет годишна възраст. За мен и него това беше истинска трагедия. Обичахме се от разстояние, но… това така и не запази любовният огън по между ни.
  След като преспах с него, измина още една година и когато отново го видях, сложих край на „връзката” ни.
  След него имаше още двама мъже в интимния ми живот.
  Сега отново съм сама и търся ново приключение.
  Детската ми любов се казваше Даниел.
  Въпреки че бях сложила край на връзката ни, разговорите, макар и на няколко месеца, не спряха.   Той си живееше живота, аз моя също. Преди половин година разбрах, че се прибира окончателно в  България. Зарадвах се, наистина… но ми се искаше това да се беше случило преди години, а не сега, когато вече бяхме просто някакви познати…
  В последният ни разговор му бях споделила, че не искам връзка, че в момента съм се отдала изцяло на работата си, че единственото, от което се нуждая е чисто и просто секс. Даниел ме бе разбрал отлично. Определено му давах зелена светлина.
  Когато се прибра в България ми се обади и ми каза, че е във вилата си, близо до село Априлово.   Искаше да се видим. Знаех какво ми намеква. Не се бяхме виждали очи в очи от близо година и половина, но също така знаех, че е готов да ми даде това, от което се нуждаех в момента – секс.
  Обадих се в работата ми и помолих колежката ми да си разменим смените. Тя, разбира се, не ми отказа.
  Запалих колата и тръгнах, но съдбата се намеси с гръм и трясък; в същият този момент, ми дойде месечният цикъл. Проклех се! „Сега какво, само трябваше да си говорим ли?!”

  Бяхме отседнали в моята къща в Априлово. Седяхме си на масата, пиехме уиски, говорихме с часове, смеехме се… Всичко вървеше идеално, до момента, в който той не ме целуна. Тогава нещо в мен пламна. Стаята се завъртя около мен. Не знам дали беше от въздействието на алкохола, но мислех единствено и само за това как мога с лекота да обвия крака около таза му. Ах, знаех, че не трябва.
  Даниел ме хвана здраво, повдигна ме и ме накара да обвия крака около ханша му. Тръгна към съседната стая. Там ме положи върху диванчето, на което лежеше имитация от тигрова кожа.
  Казах му, че съм в цикъл, но той сякаш не ме слушаше. Целуваше ме навсякъде… И тогава ми светна – него хич не го биваше. Беше лош целувач, не знаеше къде да докосва една жена, сякаш за първи път докосваше женска плът… за капак на всичко хапеше вратът ми и усещах как наболата му брада жулеше нежната ми кожа.
  Как разбрах, че е кофти целувач?! Вкарваше езика си твърде навътре в устата ми, въртеше го като че ли е центрофуга, и нещото, което добавяше плюс към кофти ситуацията беше – че засмукваше постоянно врата ми…
  Върнах се назад в миналото и си спомних, как когато бях на петнадесет години, приятелките ми имаха смучки по врата и това беше модерно тогава. Беше знак, че някое момче те е белязало.
  Но, по дяволите, не бях на петнадесет, бях над раснала това, пък и преди никога не бях имала смучки.
  Положих усилия да не мисля за това, така или иначе нищо нямаше да се случи. Добре че съдбата се намеси в правилния момент.
  Въртеше ме накъде ли не и се чудех какво, мътните го взели, прави. Вярно е, че бях спала само с още двама мъже, но определено знаех какво и как се издават, когато са възбудени… поставяха си ръцете на правилните места, така че и на мен да ми е приятно… Но истината е, че първият ми любовник не беше това, което очевидно си въобразявах, че може…
  По време на ситуацията ми мина през ума „Щом е толкова зле в целуването, значи ще е и зле, когато дойде време за половото сношение…”. Изтръпнах. Радвах се, че ми е дошъл месечният цикъл, иначе щях доста да се измъча с него… Представете си само, някой да се опитва да прави любов с вас, а да не знае, примерно, в коя „дупка” да си го пъхне… А да е имал не една партньорка…
  Ще ви издам една малка тайна – Даниел не смееше да докосне гърдите или, недай се боже, дупето ми. Галеше само коремчето ми и нищо друго…
  По едно време ми беше станало толкова скучно, че както ми се лигавеше насреща, можех да си заспя пре спокойно…

  На сутринта едвам го изгоних да си ходи. Преди години не можех да го накарам да остане, а сега не можех да го накарам да си тръгне…
  Когато отидох до тоалетната да се освежа, и се видях в огледалото, ми идваше да си тегля ножа, в буквалният смисъл. Целият ми врат беше лилав от смучки, а по лицето ми, където буквално като куче ме беше облизал, имах пъпки…

  Тръгвайки за работа си сложих шалче, за да не си личи много, но всичките ми колеги видяха и ме скъсаха от подигравки.
  Оттогава вече не си говоря с бившия ми любовник. Нямам намерение да се подлагам на това отново.

Надявам се да Ви хареса!




и малко от процеса на работа :)

Ето го и моето творение, исках да се получи  нещо забавно, не знам доколко е станало.  

Spoiler:

Ето и моята корица.




по време на работа...


Едит: Здравейте искам да ви попитам как да изпълня първото условие ! Да си постна този линк
http://www.muse-bg.net/post?t=2659&mode=reply във Фб примерно и да напиша @ Форум муза или не съм разбрала правилно ?

Забележка: Не пиши двойни постове. Използвай опцията Редактирай, за да добавиш това, което желаеш.
~ Raven

Копираш линка към тази тема, поставяш го и пишеш @Форум Муза.

включвам се сега почвам фотошопа

Едит: Надявам се да ви хареса. Успех на всички  



Забележка: Не пиши двойни постове. Използвай опцията Редактирай, за да добавиш това, което желаеш.
~ Raven

И аз се включвам с разказ от името на една приятелка :) Естествено, имената са измислени, но случките са истински. Писах го на word, там си излезна страница, надявам се всичко да е наред :)

Здравейте. Казвам се Лоръл, какво чудесно име нали? Сама си го измислих и знаете ли защо? Защото родителите ми са ме кръстили Петрана. Въобще не желая и да го коментирам.
Живея в столицата и съм вероятно човекът с най-много социални контакти от всички граждани. Освен това имам и дългогодишна страстна любовна връзка, ще ви призная че изобилствам от разнообразие в позите. С краката отгоре, с краката отдолу, на една кълка, после на друга и накратко всички чепати възможности, които съм опитвала върху бюрото и леглото си. От всичко това моят любовник лаптопът е възхитен от мен, неразделни сме, нищо че често се нуждае от някое сритване за да спре да забива, когато покрай нас преминава някоя мацка. Изключваме тези малки спънки в любовния ми живот, останалото е наред. Обичам да се хваля с абонатите си в скайп и фейсбук – за това ви и казах, че социалният ми живот е по-добър от на всички останали. Поддържам контакти с хора от всякаква народност и възраст и честно казано постоянно ме търсят – едвам смогвам да излезна дори до денонощния магазин.
Не се оплаквам. Въпреки, че не бих имала против от време на време да ме пеква слънцето и да ме отвява вятъра, все пак се бях примирила с този начин на живот, а и работата ми го изискваше. От няколко години насам се занимавам с поддържане на ролплей сайт и да си призная и там бях изживяла някои много бурни виртуални секс нощи с непознати, но за съжаление до тук се свежда познанието ми в кама сутра областта. Не е като да не мечтаех за някоя луда и страстна любов, която да ме помете като ураган, но уви нямах нито времето, нито смелостта за подобно преживяване. Може и да не спирах да говоря по 16 часа на ден с всякакви извратеняци и от време на време свестни типове - бях доста отворена, остроумна и според някои, дори забавна, но на живо гледката беше жалка. Свита женица с много малко за казване, много малко за показване в буквален и преносен смисъл и представляваща абсолютно никакъв интерес за противоположния пол. След три години тюхкане и опити да оправя положението, разбрах че всичките ми усилия са безнадеждни и съвсем се отказах. Най-много от всико мразех да се срещам с хора, с които съм се запознала в интернет. Изпитвах ужас дори само, когато си помислех за това, а когато ми го предложеха, измислях какви ли не причини за да не ни се получи.
Например веднъж, имаше един Хари. Ама голям сладур, казвам ви. Беше толкова чаровен, дори приказен. Интелигентен, съобразителен, адски секси (поне се надявам, че ми е пратил свои снимки), на всичкото отгоре и ирландец. За мое най-голямо учудване се оказа, че живее в България, и то в Ловеч. Потръпвах приятно от мокрите сънища с него, както и от усещането, че всеки миг може да хване влака и да дойде при мен, за да ме обладае, точно както си седях пред лаптопа – невероятно нали? А най-невероятното и то в лошия смисъл за мен беше, че той наистина ми предложи да дойде. Една вечер докато си пишехме и се вихрехме в изучаване на сексуалните тънкости, той ей така подметна, че си е купил билет за София и след три дена вечерта ще можем да си довършим темата по-обстойно. Нямате си и напредстава как се панирах, особено защото осъзнах, че аз съм виновна. Бях му споменала между една от закачките ни, че в апартамента ми се освободи една стая и я давам под наем и той си навил на пръста да се домъкне. Започнах с какви ли не извинения, само и само да го разубедя. „Търся жена, защото обикалям по бельо апартамента и да не й прави впечатление”... Лошо, той се нави дори повече. Продължих с други глупости, като „апартамента няма една права стена, няма да те изкефи.... тук е толкова зле, че ще избягаш с писъци и ще трябва да те връзвам с верига за тръбата на парното.... ми то всъщност и парно няма.... подпалих спалнята, където ще спиш....  апартаментът е драма хаус на екшън стрийт....” Абе, цял ден общо взето бяха ей такива истории. Накрая се разбрахме около осем в уречения ден да го чакам на входа, но първото нещо, което направих в уговорения час, беше да изключа лаптопа и телефона си и да се скрия в гардероба. Буквално.
Така и не се срещнахме. Предполагам не се е сетил да провери в гардероба.... Колко оригинално от моя страна, няма що. Постоянно си повтарях, че просто се опитвам да открия своята Нарния, но не можах да заблудя дори себе си, това все пак не беше дрешник, нито пък аз живеех в имение. След този случай не сме си писали. Даже не знам какво е станало с него и дали все пак е успял да стигне дори до блока ми. Ех, какво да ви кажа, прекалено вярна бях на лаптопа си.