Протекторатът на слънчобрана (ревю на цялата поредица)

Заглавие: Без душа (Soulless)
Поредица: Протекторатът на слънчобрана #1
Автор: Гейл Каригер

Историята:
Добре дошли във Викториански Лондон. Сезонът на баловете е, дирижабли порят небето, и за връх на добрия вкус се смята да приемаш в салона си вампири или върколаци, стига естествено саката им да са добре скроени и да спазват всички норми на приличието, докато похапват изстуден черен дроб от кристалната купа за сладолед. А сега се запознайте с мис Алексия Таработи, за която в момента обстоятелствата не са особено благоприятни. Не стига, че е вече стара мома и когато седне на масата, не може да си намери един събеседник, който да мисли c главата си. Най-добрата и приятелка има ужасен вкус за шапки, довереният ѝ другар вампир има доста... пищен вкус за всяка дреха и аксесоар изобщо, а баща ѝ, от когото е наследила излишъци от нос и недостатък от душа, е италианец и мъртъв. Тези общи неудобства настрана, настоящите проблеми на мис Таработи са, че на бала няма нищичко за хапване, в библиотеката има прегладнял вампир без грам маниери и приличие, а за капак на всичко се намесва и лорд Макон, алфа на Лондонската глутница върколаци, граф и шеф на Бюрото за свърхестествена регистрация. За щастие мис Таработи има глава раменете и слънчобран в ръка, и все ще успее някак да се справи.

Следпрочитно:
Без никакви задръжки си признавам, че направо се влюбих в тази книга :)))) От анимето Ямато Надешико научих, че възпитаните дами раздават справедливост чрез летящи ритници, от тук видях, че удар със слънчобран също е приемлив. Алексия е страхотна - умна, хубава, въпреки опитите да я убедят, че тъмните коси и италианският тен не се вписват в английските стандарти за красота, и по изключително женствен начин раздава удари и реплики. Идеята са "бездушните" и техните способности много ми хареса, но няма да издавам инфо в тази посока :) Освен това имаме един от най-очарователните вампири, за които съм чела наскоро. Лорд Акелдама се подвизава наоколо в розов плюш, жълта коприна и огромни количества дантела, въоръжен с неизчерпаем запас от обръщения като се почне от всяко възможно произведение на сладкарското изкуство до многобройните цъфтящи растения. Всъщност, единствените два момента, през които спрях да се хиля докато четях това, бяха когато нараниха лорд Акелдама (ами че това си беше като да ритнеш паленце!!! T_____T ) и когато Макон целуна Алексия (наистина имаше класическо awwwww ^^)
С това последното всъщност не издавам никакъв спойлер, защото още от първите страници става ясно, че при първата им среща лорд Макон е седнал върху таралежа на Алексия. Въпреки че подробности за тази случка така и не бяха изнесени, повече от ясно е, че подобно запознаство ще завърши със сватбени камбани.
Друго какво... имаме стиймпънк в цялата му прелест - дирижабли, автоматони, странни машини и експерименти, имаме разкошни рокли, от които само като им чета описанията и изпадам в екстаз. О, непременно трябва да се види и мангата - да, има и манга!! - където всичките красоти ще са нарисувани. Eдинственото, за което мога да се оплача е, че всъщност слънчобрана можеше да поработи малко повече. Всъщност, сега той участва почти колкото и ужасната кърпичка, а нея никой не споменава.

Заглавие: "Неизменна"/"Без промяна"?
Автор: Гейл Каригер
Поредица: Протекторатът на слънчобрана #2

Историята:
Алексия Таработи вече официално е Алексия Макон, лейди Уулзи. Безоблачното брачно щастие на Алексия и Конъл обаче  е нарушено, когато странна чума се стоварва над Лондон и кара всички свръхестествени същества за изгубят своето свръх-. Съпругът на Алексия, като глава на Свръхестесвения регистър, хуква да разследва - но нима лейди Макон ще остави всичко в неговите лапи? Естествено, че не. Въоръжена със слънчобрана си и повела след себе си малка армия от сестри, приятелки и прислуга, Алексия вече е на първия дирижабъл към Шотландия.

Следпрочитно:
Неизменен" (или "Неизменна", или "Без промяна", или общо взето както ви се харесва) бе напълно на нивото на предшественика си.  Още след първите прослушани минути (в случая) се питах как съм могла да чакам толкова дълго без да знам какво се случва с Алексия и компания;  както и без остроумния стил на авторката.  Дослушването на поредицата  запълни  доста сутрешни пътувания до упражнения, и сигурно ми донесе един или два странни погледа заради несдържано изхилване  в автобуса.
И така, Лондон е налегнат от странната болест, която отгоре на всичко се и придвижва – към Шотландия, и то към бившата глутница на Колън! Към разследването на Алексия се присъединяват сестра ѝ  (официално най-омразният ми субект от цялата поредица), Тънстъл, очарователната Айви, и известен брой мистериозни французойки.  А на фон лондонските вампири кроят нещо – но какво и защо?
Пишейки това ревю след като съм минала цялата поредица,  си мисля, че тук беше любимото ми разследване и едни от най-сладките сцени между Алексия и Конъл (без последните глави, когато за известно време върколашкият му дръвник измести Фелисити от коронното ѝ място на най-ненавиждана!).  Анти-свръхестествената чума пък е може би най-доброто въведение на авторката след самите Бездушни. Алексия и Конъл бяха в страхотна разследваща форма – не и без помощта на мадам ЛьоФу, все пак – едно ново и чудесно (макар и от време на време подозрително) нововъведение в състава на Протектората. Говорейки за нововъдения, трябва да спомена и майор Чанинг Чанинг от Честърфийлдските Чанингови. Който е арогантна шматка, и си го обичам, и тук май само го млатеха със слънчобрана.
Да не забравя да отдам дължимото и на Айви. В първата книга тя сякаш бе повече в сянката на Алексия – или може би аз обърнах внимание повече на нейните шапки, отколкото на самата нея. Но от тази книга тя започна да напредва и да ми харесва все повече и повече – може би известно значение за този факт има и страхотният глас, който ѝ бе придала озвучителката на книгата. И сега мога да я чуя – „Но Алексиия, има колене навсякъде!“.

А какво се случва междувременно в Лондон? И защо още не съм споменала лорд Акелдама? И професор Лайл (не сте забравили професор Лайл, нали? Шейм он ю) Отговорите на тези въпроси бяха събрани в няколко много кратки, но важни глави. И от този момент нататък започнах да си изграждам един фендъм…
И както споменах – краят на книгата беше брутален. Неочакван. Направо ми разби сърчицето. И за всичко е виновен Конъл.

Но нека не свършваме ревюто с лошо. Искам да ви обърна внимание на правописа на името на капитан Фестънхю, ергенът, който до края на поредицата ще се сгоди за доста дами, но май все няма да му излезе късмета -  Featherstonehaugh. Само във Великобритания, хм.

Заглавие: "Невинна"/Blameless
Автор: Гейл Каригер
Поредица: Протекторатът на слънчобрана #3

След раздялата на Алексия и Конъл се зараждат всякакви слухове и скандали. И сякаш това не е достатъчно, някой се опитва да убие Алексия. Отново. Този път обаче използвайки роботизирани отровни калинки. По всичко личи, че столицата не е особено дружелюбна - на което Алексия решава отвърне, като замине на пътешествие в Европа. Всичко при нашата бездушна обаче има някаква цел и този път тя е да открие сред тайните на тамплиерите нещо, което би обяснило сегашното ѝ състояние и би доказало, че е невинна.

Следпрочитно:
Беше ми малко трудно да започна третия том от поредицата за Протектората. От една страна ме изгаряше желание да разбера какво се случва, но само като си припомнех как завърши втората книга и в какво състояние е вероятно да заваря Алексия и омеквах и така и не натисках бутона за начало на записа. Не беше лесно, но когато най-накрая се осмелих, бях възнаградена.  Някакси Гейл Каригер успя да ме прекара през тежките за Алексия първи глави  без да нанесе твърде много емоционална вреда (въпреки че новината, че лорд Акелдама няма да го има, беше тежък удар) О, но имаше съобщение в котка! Абе какво им става на тези вампири със съобщенията в котки??
Но след като Алексия може да се възстанови – за което спомага и ято убийствени механични калинки – значи и аз ще мога! Въпреки че ми се идеше да поспоря доколко е разумно дестинацията на Алексия да е точно Италия, потеглих смело с нея. Цялото  европейско пътешествие на бездушната госпожа Макон, въпреки че беше гарнирано с по-малко чай и повече вампири от необходимото, определено внесе светлина по някои въпроси.  Каригер наистина се беше постарала с различните теории за етера и душата – на моменти даже разговорът ми идеше твърде технически, но нямаше как да не се възхитя.  Освен за техническия, същото важи и за религиозния аспект. Започнах да виждам и мадам Льофу в нова светлина – признавам си, че в предната книга още и нямах изцяло доверие, но тук тя беше прекрасна (и с прекрасен глас, и акцент, и повече реплики).

И нека както и в предното ревю да попитаме – а какво става в Лондон? Този път, доста повече неща. В някои – по-техническите моменти – интересът ми се пренасочваше почти изцяло натам.  Първо, имаме пропил се лорд Макон,използвайки колекцията от запазени във формалин овчи ембриони на професор Лайл, което е гнусно и крийпи, но противно на всяка логика ме накара да го обичам дори повече. Лайл, не Макон. Лайл винаги ми е печелил симпатиите заради всичката работа, която му изсипват на главата, а май до края на книгата още не ми беше преминал гнева към Конъл. Имаме изчезнал Бифи – и сърцераздирателни Бифи моменти! И страховит лорд Акелдама – чак в края, вярно, но гневът на лорд Акелдама беше наистина… бррр. И още рев. Преосмисляне на фендъм концепцията ми. И малки прекрасни включвания от Айви, за да ни докажат за пореден път, че под тези шапки се крие доста повече.
Да, определено в Лондон беше интересно


Дългоочакваното събиране на Алексия и Конъл беше умерено сладко и умерено сърцераздирателно - в точните пропорции да простя на Конъл и да им разреша да се вземат отново живеят дълго и щастливо.

Тук ни в клин, ни в ръкав ще вметна няколко думи за мангата.

(Забележете, моля, калинкения детайл на корицата ) Мангата  съответства директно на историята от всяка една от книгите и спира след третата (в което има известен резон, каквито и причини да се изтъкват). Засега съм прочела само първите два тома - ох, но само да се докопам до последния! Мангата е една от най-добрите адаптации, на които съм попадала -  уловили са всеки един от героите и визуално, и като характер, а стилът е радост за окото. Вярно, както с всяко подобно прехвърляне на текст в рисунки, част от харизмата на стила на Каригер се губи, но затова пък е повече от прекрасно да видим най-накрая всички тези рокли, ужасяващите шапки на Айви и екстравагантните облекла на Акелдама.  Eye candy! А някои моменти бяха дори по-впечатляващи в манга стил!

Заглавие: "Безсърдечна"
Автор: Гейл Каригер
Поредица: Протекторатът на слънчобрана #4

Историята:
Лейди Макон е много бременна и много заета да намери компромисен вариант, така че вампирите да преустановят опитите си да я заличат. Когато най-сетне успява в това обаче, във всекидневната ѝ се пръква смахнат призрак и обявява, че кралицата е в опасност. Като Муджа (да, знам, звучи зле) и член на Сенчестия съвет, Алексия трябва да стигне до дъното и на тази загадка.

Следпрочитно:
Безсърдечна започна толкова добре, че в началото дори не можех да заподозра, че ще тръгне надолу. Започна ударно – с настаняване на върколаци в гардероба на вампир и със заплаха за живота на кралицата, идеща от смахнат призрак.
Естествено, Алексия трябва да разследва.  И отново не е сама, но този път е официално – Айви Хисълпени – вече Тънстъл,  се заклева във вярност на Слънчобрана.  Но как тази хубост тръгна накриво? Алексия наистина не беше във форма в тази книга.  Дали заради бременността си или поради други неведоми причини, но този път на места изобщо не можех да проследя логиката ѝ относно някои обрати в разследването.  А уж трябва да е образец  на трезвата мисъл. За някои неща си обвинявам авторката – например за вкарването в играта отново на клуб Хипократ (лошковците от първата книга), което би било супер… ако ги бяха използвали за нещо.  Пхе! Не може да ме убедите, че това беше просто съвпадение! И за недостатъчната употреба на зомби-вампирясалите-всъщност-механични бодливи прасета.
В крайна сметка се сдобихме с две разследвания. Едното се оказа странично, общо взето ненужно, но от неговите резултати бях по-доволна - въпреки че бяха изключително шокиращи. От типа да се закова по средата на тротоара както си слушах и да писна "Ранди и Санди? РАНДИ И САНДИ?!?" Кхъм. От втората линия на разследване, която се оказа и основна, бях разочарована - най-вече от начина, по който приключиха нещата. Никога не съм си мислила, че ще дойде ден да кажа - гигантският стиймпънк октопод развали нещата. Но така си беше. Сякаш книгата се напъваше да бъде стиймпънк в места, където това не беше нужно и резултатът бе, че и Алексия, и Женевив не се вместваха комфортно в това обкръжение. Не може да ме убедите, че мадам Льофу не е в състояние да измисли някакво по-елегантно решение. А пък Алексия... в известни линии си извоюва титлата от заглавието на книгата. Пък и очаквах нещо много повече от "гениалните" ѝ решения в края на романа, които се предполагаха да оправят всичко.

И така, въпреки че "Безсърдечна" бе приятна за четене/слушане, да бе заредена с остроумието на авторката си и с някои много интересни факти и събития, просто бе под нивото на предшественичките си. Напъваше се да е нещо повече, а аз очаквах нещо МНОГО повече.

Заглавие: "Безвременна"
Автор: Гейл Каригер
Поредица: "Протекторатът на слънчобрана" #5

Историята:
Малката Прюдънс Алесандра Макон Акелдама си живее щастливо и се качва на главите на цялото си голямо семейство, състоящо се от бездушна майка, двама татковци - вампир и върколак, глутница върколаци и прилежащите им вампирски търтеи и върколашки ключари. Но доста любопитните ѝ наклонности да отмъква свърхестествените сили на съществата предизвикват небивал интерес - чак дотам Кралицата на Александрийския кошер да покани необикновеното семейство в Египет - покана, на която не може да се откаже. И така, цялата дружинка - заедно с актьорската трупа на семейство Тънстъл - се качва на парахода, за да открие тайни, погребани в пясъците на пустинята.

Следпрочитно:
"Безвременна" в известна степен се облагодетелства от недоволството ми към "Безсърдечна" и посрещнах всичко със симпатии и интерес над средните и като цяло останах доволна. В някои случаи Алексия и Конъл се качваха на нивото си от първата книга, в други (като новото мусене на Конъл) не се трогнах особено. Същото важеше и за Айви и Тънстъл - някои много добри моменти (премиерата на пиесата им) и някои пресилено абсурдни (битката на трупата). Прюдънс беше приятно сладка, особено при издевателствата над родителите ѝ. Разкритите тайни бяха окей и макар и не толкова шокиращи като тези от предната книга, хвърлиха още светлина върху миналото на Алесандро Таработи. Допълненията към начина, по който работи света на Каригер също бяха окей - просто нищо не извика предишната ми екзалтация. Мисля, че най-много ме шокира Флуут - кой би очаквал това от него! И отново - не мога да повярвам, че гигантските механични същества и октоподните споменавания са в състояние да дръпнат книга надолу, а не нагоре - но, факт е. Може би на тази липса на показни емоции от моя страна се отрази и аудиото. Не знам какво му беше - озвучено бе от същата актриса, но беше много по... безлично от предишните. На места в диалозите не можех да отдела Бифи от Лайл, дори Алексия от Макон! А Айви звучеше като стара дама, смесила сънотворните си с готварско шери.




Сега  следва редовната ни рубрика "Какво се случи в Лондон" и (не)малко спойлери.

Откъде да почна. Мислех си, че не мога да мразя Фелисити повече, но оказа се, че може. Ъгх.
В Лондон вървеше друго разследване, и предвид кои герои останаха там, беше fandom come true. Което беше много странно усещане. Хем супер много се кефех, хем не бях сигурна, че точно така искам да се развият нещата - защото когато те си остават в сферата на фенфикшъните, това е все едно да имаш няколко паралелни реалности - и така няма нужда да се чудя и умувам с кого да е Лайл, с кого да е Бифи, с кого Акелдама. И точно когато  реших, че в крайна сметка съм доволна - пуф! Разделиха ги! ГРРРР! И за всичко в крайна сметка е виновна Фелисити.
Освен тази малка буря в чашата ми с фендъм, Каригер вкара още няколко решения в края, които в началото ми се видяха шокиращи. Но колкото повече умувах относно Бифи като алфа и Айви като кралица... толкова по-подходящо и логично ми се виждаше и този път се съгласих с гледната точка на Алексия - че новите времена изискват нов тип предводители.

Предполагам, че в крайна сметка книгата е постигнала най-голямата си цел - въпреки че даде един (донякъде) окончателен завършек на историята за Алексия и Макон, пак си остави вратички и не само - вече се гърча в очакване на следващата поредица, където главна звезда ще е Прюдънс. И нетърпението ми е провокирано не само от надеждата, че там ще видим пак Айви, и Акелдама, и Бифи, и Лайл, но и от обещанието за едно дирижабълно пътешествие по света, за да видим как се въдят различните свръхестествени гадинки в разните географски пояси. Надявам се, и съм почти напълно сигурна, че към Карамеления протокол, Гейл Каригер  ще пристъпи с нови сили, и няма да го има това чувство на пресиленост и напън, което затормозяваше последните две книги от Протектората. Същото между другото се надявам да намеря и в "Училището за благородни девици", защото определено не искам да се разделям с прекрасния свят на Каригер.