Индекс
Докато четях (и се разочаровах) от The Princess Bride, си знаех, че после ще имам нужда от нещо, което да ми върне вярата, че за да намериш истинска любов не е нужно да си поне в топ 20 на най-красивите хора на земята. А коя е най-известната история, която ни учи да не съдим само по външния вид? Почти сигурно отговорът е "Красавицата и звярът". Затова и не е чудно, че през цялото време ми се въртяха образи и цитати:
Beauty: “You called me beautiful last night.”
Beast: “You do not believe me then?”
Beauty: “Well - no. Any number of mirrors have told me otherwise.”
Beast: “You will find no mirrors here, for I cannot bear them: nor any quiet water in ponds. And since I am the only one who sees you, why are you not then beautiful?
И веднага щом свърших с Принцесата, посегнах към Beauty - любимият ми преразказ на "Красавицата и звярът".
I said: “He cannot be so bad if he loves roses so much.”
“But he is a Beast,” said Father helplessly.
I saw that he was weakening, and wishing only to comfort him I said, “Cannot a Beast be tamed?”
Beauty върви толкова близо до оригиналната приказка, че дори не бих я нарекла преразказ. Това е просто оригиналната история, разказана по най-правилния начин. Ако някой ден трябва да разказвам приказката за "Красавицата и звяра" на някого, то това със сигурност ще е във версията на Робин МакКинли. А за тези, които вече знаят историята и тя няма да им донесе изненади... ще могат да посветят цялото си внимание на нежния, бавен разказ на МакКинли.
Всъщност... има една разлика с оригинала - Красавицата не е... красива. Не, тя не е грозна - просто е... обикновена; и едва ли цял град ще се обърне да пее след нея и да я превъзнася. Прякорът ѝ е просто спомен от една детска забележка и - особено ако питате нея - не носи повече значение от това да кръстиш, примерно, триглаво куче Пухчо. Просто име, което си е останало, и това е. Но тя все така обича книгите, и все така е готова да се жертва, за да спаси баща си.
Звярът... не е бушуващото чудовище от филма:
“You have nothing to fear,” the Beast said, as gently as his harsh voice allowed.
He was still standing, watching me with those eyes. I realized that what made his gaze so awful was that his eyes were human.....
Звярът е уморен. И побелял. И толкова близо до това да се пречупи, че изпитвах нужда да отгръщам страниците бавно и с грижа, та да не би именно полъхът на листите да е последната капка, която да го извади от равновесие.
Историята на Красавицата и Звяра е изтъкана от моменти, които с едни и същи думи ми разтапяха от умиление и ми разбиваха сърцето, особено когато по-късно си давах сметка какво значат за Звяра. Да, тя успя да види всички книги в библиотеката, мисли си Звярът, но това сигурно е само заради нейната любов към словото, не защото прониква в магията. (Тук ще разваля наратива, но къде другаде да го вмъкна? Ако сте завиждали на Бел за библиотеката, която и подари Звярът във филма на Дисни, и сте били още тогава готови да се ожените за него - е, тукашният дар е дори по-страхотен. Защото в библиотеката на Звяра тук съществуват всички книги, дори и още ненаписаните, като един от малките жестове на заклинанието). И да, Красавицата успява да призове в пределите на замъка птици - откъдето всичко, дори и пеперудите, са били прокудени. Но, мисли си Звярът, не е ли това само белег на мъката ѝ по дома, а не на отслабване на проклятието?
И все пак, малките победи са си там.
Нещата в света на Красавицата също се развиват бавно. От побеждаването на страха до реализирането на редица неща - причината, поради която всъщност избягва да докосва Звяра; осъзнаването, че дори и да не бяха само двамата, пак щеше да търси компанията му дори сред стотици други; мъката ѝ, че не може да накара семейството си да го види в правилната светлина; до най важното:
...my family. They were no less dear to me, but he was dearer yet.
В Beauty няма антагонисти освен проклятието. Няма активна намеса на зли магьосници, нито завистливи сестри, нито гневни тълпи, предвождани от ревниви обожатели. Тук битката е срещу страха и колебанието - и дори не страха от зъбите и ноктите на Звяра. А победата е в съзнанието, че Звярът може да бъде обичан; че ти можеш да бъдеш обичана; и обичта ще ти донесе красотата, а не красотата - обич.
Онзи цитат в темата за Princess Bride ме остави с много приятно чувство, но след това ревю, вече съм влюбена, още преди да съм отворила книгата. Задължително ще я прочета.
