Rivers of London | Ben Aaronovitch (ревю)

Историята:

Описанието всъщност не ми звучи твърде привлекателно. Какво е това, Шепот от отвъдното с полицай, който може да разследва смъртта на мъртвите с професионализъм? Но, въпреки че призраците са значителна част от историята, няма място за сравнение със скучните филми и книги, на които ми напомня. А във втората книга са замесени съвсем други същества. Нямам търпение да открия какви са в третата.

Не знам дали съм способна да напиша рационално ревю на Rivers of London. Работата е там, че така ме погълна, че когато спирах да чета, сякаш излизах от друг свят. Надявам се познавате това усещане.

Светът на книгата е безкрайно интересен и Питър го разглежда с любопитство. Според партньорката му се разсейва твърде лесно, но аз с удоволствие опознавам и обикновените страни на Лондон, историята, културата, хората. Този Лондон е почти като нашия, само че с магия, но шшш-шт, не всички обичат да чуват думата с "м". За щастие, Питър успява да попадне в полезрението на Найтингейл, който разширява кръгозора му.

“Carved above the lintel were the words SCIENTIA POTESTAS EST. Science points east, I wondered? Science is portentous, yes? Science protests too much. Scientific potatoes rule. Had I stumbled on the lair of dangerous plant geneticists?”

Но това не означава, че зарязва работата си, просто се прехвърля към специалния отдел в полицията с размер вече двама души. За разлика от много други фентъзита с разследване на престъпления, този наистина създава усещането за криминален роман.

“Conflict resolution,' said Nightingale. 'Is this what they teach at Hendon these days?'
'Yes, sir,' I said. 'But don't worry, they also teach us how to beat people with phone books and the ten best ways to plant evidence.”

Когато не се забърква с може би/полу-/божествата на реките, не разговаря с призраци и не разследва убийства, Питър учи магия. Но това не е толкова лесно. Изискват се старателни, продължителни упражнения. Това е едно от нещата, които много ми допадат, защото, от една страна, обясняват защо светът не е пълен с магьосници-аматьори, а от друга - превръща всеки напредък в обучението във вълнуващо постижение, което радва както Питър, така и мен. И Найтингейл се радва, предполагам, когато се не безпокои :-D

“You put a spell on the dog," I said as we left the house.
"Just a small one," said Nightingale.
"So magic is real," I said. "Which makes you a...what?"
"A wizard."
"Like Harry Potter?"
Nightingale sighed. "No," he said. "Not like Harry Potter."
"In what way?"
"I'm not a fictional character," said Nightingale.”

И как мислите подхожда Питър към всичко това? Като истински учен. Прави експерименти, задава въпроси, търси логиката, връзката на магията с останалите науки.

След това пак отива да разследва брутални убийства и да играе ролята на посредник между, ъм, скарани свръхестествени същества, които биха могли да погубят поне значителна част от Лондон, ако се стигне до открит конфликт.

И всичко това прави с чувство за хумор, което обожавам.

“Fuck me, I thought. I can do magic.”

Бих ли препоръчала Rivers of London? Абсолютно - на всички почитатели на фентъзито, магическата наука, криминалните романи, Лондон, хумор, мъже, които те карат да се влюбиш до края на първата книга, Найтингейл, Моли, Бевърли, Стефанополус... Кучето :-D
Ще прочета ли следващата? Вече я прочетох и утре - не, мина полунощ, днес започвам третата! Какво правя още тук?! Изчезвам!