Индекс
Вече всички знаем, че Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, нали? Ако не знаете, моля, излезте изпод тоя камък най-сетне, че след няколко седмици ще завали сняг и ще умрете от студ.
- Историята:
- Когато писателят Оуен Куайн изчезва, съпругата му се обръща за помощ към частния детектив Корморан Страйк. В началото тя решава, че мъжът й се е уединил някъде за известно време – нещо, което се е случвало и друг път, и умолява Страйк да го открие и върне у дома.
В процеса на разследване на повърхността изплуват не една и две възможни причини за изчезването на Куайн, макар жена му да не ги осъзнава. Писателят току-що е завършил ръкопис, който прелива от отблъскващи портрети на негови познати. Оказва се, че евентуалното му публикуване би могло да съсипе живота на мнозина и че не са малко хората, способни да се „разплатят“ за това. После намират Куайн брутално убит при странни обстоятелства и това поставя началото на яростна надпревара с времето с цел издирване на безмилостния престъпник и разкриване на мотивите за деянието.
Виждала съм четящи повече криминални романи от мен да остават недоволни от заплетената от Галбрейт/Роулинг мистерия, но може и да са мрънкала, търсещи кусури. Сега съм на вълна криминални романи, така че предполагам ще имам по-добра перспектива, докато преведат третата книга от поредицата.
Защо не започвам от Зовът на кукувицата? Не помня достатъчно за ревю. От нея имам две основни впечатления:
1, когато я приключих, бях доволна от прочетеното, но не възхитена и не бях сигурна докъде ще стигна с поредицата и дали няма да е по-добре окончателно да отпиша криминалния жанр;
2, когато започнах следващата - почувствах се, сякаш се връщам на любимо място. Явно все пак е успяла да се загнезди достатъчно дълбоко в ума и сърцето ми.
Със споменатото приятно усещане, ми беше невероятно лесно да потъна в Копринената буба.
Илюстрацията е от тук.
Може би започна малко бавно, от гледна точка на криминалното разследване, но това не беше проблем. Първите няколко глави са съсредоточени върху двамата главни герои, Страйк и Робин, всеки със своя личен живот, проблеми и амбиции. Опознах ги по-добре и сега ме е грижа какво ще се случи с тях в бъдеще.
Е, може да ми се прииска случващото се в бъдеще да е болезнено, ако Страйк продължи с отношението си към жените като в тази книга... Но пък накрая се осъзна и засрами, така че имам надежда.
Криминалната мистерия, за съжаление, ме накара да се чувствам като пълен заплес :-D Не е като никога да не се замислям, когато чета, но в случая забелязах следите - тук това е нелогично, не може да е така, там онова ме съмнява - но просто не ги навързах. Една приятелка казва, че е отгатнала убиеца твърде лесно (макар не и мотивите му), защото е химик :-D Но аз знам същото, което подсказа на нея и все пак... Заплес.
Оттук идва част от настоящия ми ентусиазъм за криминални романи - искам да чета, докато свикна не просто да забелязвам следите, а да ги навързвам.
И тогава ще си сменя ника на Шерлок. Дори само за час.
Бих ли препоръчала тази книга? Да, на харесващите криминални романи, на феновете на Роулинг, на химиците :-D
Ще прочета ли следващата? Ох, защо си самонапомних, знаете ли кога излезе, а ще трябва да чакам превода до другата година?!
Тема за книгата.
Раздел за Галбрейт/Роулинг.
Цък.