Индекс
Най-добре написана книга на света ли е? Не. Но е идеална за мен.
- Историята:
- Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра му и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичкo личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка” да го докопат първи.
Но Марк Уотни няма да се предаде без бой.
Едно другарче в Гудрийдс каза: Марсианецът е онова, което се получава, когато събереш екип нърдове в една стая и им зададеш въпроса, "Какво е най-лошото, което ще се случи, ако някой не може да напусне Марс?" Чувала съм да го наричат и "научно порно" (нали се сещате, като "food porn") (от което една колежка беше запомнила само "порно" и се чудеше как може да искам да гледам такова нещо - докато в същото време четеше продължението на 50 нюанса сиво...) и според мен и двете пасват чудесно.
Като изключим бурята, която оставя Марк Уотни сам на Марс, кажи-речи всичко останало е научно издържано и това го казвам не аз, със скромните ми, любителски познания, а истинските астронавти и други специалисти, коментирали книгата и работили по филма. С което стигам до трите основни причини, поради които толкова много харесах Марсианецът:
1) Научна фантастика с акцент върху "научна". Не че не обичам другия тип, но се възхищавам на Уеър за всичкото проучване, което е направил. Предполагам за хора, които нямат интерес към нищо научно, няма да е толкова вълнуваща, но за мен е истинско съкровище. Нали знаете оня въпрос, какво би взела на самотен остров? Марк Уотни ще е №1 в списъка. Споменавала ли съм колко обичам умни мъже?
2) Марк Уотни. Duh. Не съм сигурна, че в момента бих могла да си спомня кой герой кой е от останалите, но едва след като приключих книгата, осъзнах не само колко ми е било приятно да прекарам това време с Марк, а и колко ми е било приятно да го прекарам единствено с Марк. Или сама, тъй като бях в неговата глава. Някой ден ще препрочета Марсианецът, заради това простичко удоволствие. Ако някой знае друга подобна, приемам препоръки.
3) Философията, която Уеър не се опитва да ни набива с чук в главите. Силата на човешкия дух. Чувство за хумор. Невероятните постижения, на които сме способни, когато обединим сили.
Марк преживя мрачни моменти, но след това се надигаше, отупваше прахта и продължаваше да се бори. Иначе нямаше да оцелее.
Чувството за хумор не е само неговото, което му помогна да не се отчае, но и като цяло на книгата. Имаше един момент например, когато гледаме отстрани как Марк успява да постигне нещо особено важно и подскача от кеф, размахва ръце, прегръща апарата, който откри. Ако го беше описал от първо лице, като част от марсианския му видео дневник, нямаше да е толкова смешно.
И не, изобщо не ми пречи прескачането от първо на трето лице, че даже два типа трето лице. Ама изобщо.
Помня как учените в Контакт на Карл Сейгън се обединиха, за да се справят с още по-сложна задача. Вземайте пример, реални хора!
Гледах и филма, той също много ми хареса, само дето, с пресни спомени от книгата, ми се стори, че на Марк му се размина твърде леко
Бих ли препоръчала Марсианецът? Абсолютно. И да нямате интерес към астрономия, химия, инженерство, ботаника и т.н., кой знае, може би Марсианецът ще го разпали.
Ще прочета ли следващата книга на автора? А дано напише такава.
Тема за книгата.
Тема за филма.
