Индекс
Life and Death | Стефани Майър
- Повече за книгата:
- Всичките описания в интернет са само обяснения как изглежда изданието и колко милиона копия са се продали от книгата, затова с две думи: "Здрач", където половете на всички герои са разменени. Вампирът е жена, човекът е мъж, влюбват се, драмата е пълна. На всички ни е познато.
Аз, човекът, който за шест години така и не можа да си надживее Здрач манията като хората, давам отрицателна оценка на Здрач книга. Аз ли съм надраснала историята?
Адът замръзва в момента.
Известно време се чудих нужно ли е наистина да пиша това ревю, след като почти всяко мнение в Goodreads за тази книга е негативно, обаче... аз съм фен на тези книги и там е разликата. С две думи, харесвам нещата на Стефани Майър, но сега ще нареждам Стефани Майър.
За тези, които не са чули все още, наскоро се състоя десетата годишнина от издаването на първата част от “Здрач” поредицата и по този повод се издаде юбилейно издание на книгата с бонус съдържание в него. В самия ден на издаването се разбра, че съдържанието е цяла нова книга със заглавие Life and Death, която се оказва... абсолютно същия сюжет, само че половете на всички герои (без Рене, Фил и Чарли) са разменени, дори и тези на съвсем незначителните за историята герои като сервитьорите и таксиметровия шофьор. Бела става Боу, Едуард става Едит и тъй нататък. В предговора на книгата Стефани обяснява разликите между оригиналната история и тази и причините за съществуването й – как постоянно се твърди, че Здрач показва Бела като слаба и беззащитна и в постоянна нужда да бъде спасена, и как проблемът не е, че Бела е жена, а че е просто човек по средата на едно голямо паранормално мазало. И точно заради това авторката разменя половете – за да покаже, че историята ще е абсолютно същата, когато мъжът трябва да бъде многократно спасяван от жената до него. И за да засили феминизма малко.
(Малко отклонение – Стефани леко е пропуснала аргумента на много хора, че проблемът им не е толкова във това, че Едуард е вампир и Бела е човек, колкото с това, че Едуард е Едуард, с което аз пък лично нямам проблеми - освен в 2-3 момента в цялата поредица, които игнорирам. Едуард не е перфектен, това е сигурно, но пък със сигурност не е “агресивен” и “потискащ”. Ограничаващ? ПО ОЧЕВИДНИ ЛОГИЧНИ ПАРАНОРМАЛНИ ПРИЧИНИ, thank you very much. Просто до голяма степен... глупав. А аз го обичам, въпреки че е глупав и е абсолютно емо и ако беше истински тийнейджър през 2005, сигурно щеше да има зализан бретон и да реве на песните на Simple Plan. Да, това е знак от вселената да си пуснете Your Love is a Lie за пръв път от цяла вечност. Но го разбирам, разбирам го с всичката му глупост и откакто го заобичах, когато бях на 12, все така ми е на сърце.)
Моята напълно очаквана първоначална реакция покрай издаването на Life and Death беше, “Жено, това е супер глупава идея, в ред ли си? Пишеш фенфикшън на собствената си книга?” И въпреки че беше казала някъде, че издава това нещо само заради феновете, не можех да спра да си мисля колко силен secondhand embarrassment ме е налегнал.
След като мозъкът ми свикна с тази информация обаче започна да ме гризе любопитство, а след няколко дни това любопитство премина в оптимизъм. Защото, абе хора, това е супер интересен поглед върху историята. Даже вече не ми се оплаква от коментарите на Стефани, че “това можеше и да е Midnight Sun, само че не е, сори!”. В момента наистина не мога да кажа къде ми е бил акълът тогава.
Така де, като сметна колко обичам Едуард, представяте ли си колко готина героиня би била Едит? Мрачната му натура, смесена с драматичната емо атмосфера и то допълнена с тая нова изтънченост и женственост? Тая героиня трябва да бъде умопомрачителна. Ами мъжката версия на Алис? Някъде някой беше казал, че си представя Арчи като Дилън О’Брайън. Как да не го заобичам още преди да съм започнала книгата... А всичките 25 глави на наелектризираща химия между главните герои? Ами ако има някакви нови моменти в сюжета, които да придадат нов смисъл на дадени събития? На всичкото отгоре още в началото на книгата авторката споменава колко хубаво й е било да работи по тоя проект и колко много се е привързала към старите-нови герои за толкова кратко време. Защо да не се надъхам?
Защо да не се надъхам?... Защото при мен магията въобще не се получи. Life and Death е, indeed, абсолютно същата история като Здрач, само че героите изведнъж ми стават прекалено далечни и не себе си. Все едно гледах някой любим сериал, където всички актьори са нови и не могат да си изиграят ролите.
Боу... на практика няма видими разлики с Бела, но ми беше по-безразличен от нея. Докато тя носи в себе си някаква постоянна пасивна агресивност като 24-часово включена лампичка в главата й, при Боу беше останала само една пасивност, една натрапчива статичност. Разликата между него и Бела бе главно, че изказът му беше ужасен в голям процент от времето, от време на време го гонеше параноя и твърдеше, че е “много OCD”, което беше преувеличено, защото се изчерпваше с “обичам да подреждам, да се цупя заради Едит по цял ден и да си мисля непрестанно колко хубави трапчинки има”.
Едит, от друга страна... въобще не ми покри очакванията. Не можах да усетя допирните точки между нея и Едуард, не усетих нито капчица от неговия магнетизъм в нея, не успях да се свържа с героинята й по никакъв начин, дори не можах да си я визуализирам. Накрая минах през 3-4 известни личности и сега всяка една от тях ми е антипатична. (Най-голямата ми лична загуба е Banks. Обожавам музиката й, но сега не искам даже да чувам нито една нейна песен, защото ми напомня за Едит. Отвратително е. Не правете като мен.) Едит ми се стори като безкрайно далечна и студена, дори когато си беше близка с Боу. Всички кофти коментари, които Едуард е правил, ми звучаха двойно по-хапливи и дразнещи от нейната уста. До средата на книгата вече не ме беше грижа за героинята й, а в края вече не можех да я гледам. И така Стефани Майър се провали да пресъздаде един от любимите ми герои. Колкото до останалите второстепенни – успях да ги приема... след като близо седмица бях в потрес от избора за имена на близо половината от тях. Но ги приех. И ми бяха близки.
Искаше ми се малко повече да говоря за цялата работа с различната гледна точка спрямо половете, но както казах в началото, историята наистина беше съвсем същата, но по-нестандартна и в този ред на мисли, неловка. Имаше няколко момента, които наистина ме разсмяха – когато тя плати сметката вместо него в ресторанта и “Try not to get caught up in antiquated gender roles”, но от друга страна, кажете ми, че феминизмът ми е остаряла версия и романтиката ми е закостеняла, обаче ми беше много по-хубаво, когато мацката не носеше приятеля си на гръб и не го защитаваше като майка орлица. (Едип въздиша в далечината.) Беше различно и беше странно и до някаква степен главната цел на книгата беше постигната, но беше твърде нестандартно, за да ми хареса. Няма да задълбавам повече.
Бях на път да зарежа книгата по средата, но попаднах на спойлер относно финала, който е променен (!) и само това ми даваше сили да стигна до последните глави. Признавам, идеята е добра, но щеше да ми хареса много повече, ако не ми идваше да крещя на Едит да млъкне и информацията от три книги не беше наблъскана в няколко глави. Можеше и да бъде добро, но не беше.
В крайна сметка, докато Здрач е поредицата с 4 книги с много недостатъци, въпреки които вече с години продължавам да тая топли чувства към нея, Life and Death за мен беше просто лош фенфикшън, 2/10, не препоръчвам. Ставам емоционална всеки път, когато чуя Decode вече шест години, но за една седмица вече се свивам ужасено, когато чуя името Едит. Смятайте.
В началото предполагах, че много ще ми хареса, ще я прочета за два дни и ще напиша първото бг ревю. Нито едното не се случи, даже още преди да я започна видях, че от Аз Чета вече са ме изпреварили 
Благодаря! По принцип съм си много self-concious относно ревютата, та... радвам се, благодаря. 
