Ревю на Всеки Ден от Дейвид Левитан

Първо искам да благодаря на форум "Муза" и издателство "Егмонт" за възможността да прочета и да имам в библиотеката си тази страхотна книга.


Корицата на книгата успява да привлече вниманието ти. Започваш да се чудиш за какво ли става въпрос? Написаното „Всеки ден” с различни шрифтове, преплитащи се един в друг те кара да се замислиш. Поне така се случи с мен. Сърчицето стоящо в средата на корицата те навява на мисълта, че тази книга ще бъде малко по – различна, но любовта отново ще бъде част от нея. И какво сами ще се убедите (когато я прочетете), че тя е необикновена.

Като всяка книга в началото човек малко не успява да се ориентира за какво става дума. Но, няколко странички по – късно вече започваме да разбираме и да навлизаме в историята. Автора го нарича А, защото то няма свое име, но за разлика от това има различен живот Всеки ден. Не знае в чие тяло ще се събуди, в какво семейство, в кой град. Не знае абсолютно нищо...
Но, един ден се буди в тялото на Джъстин. На пръв поглед обикновен тинейджър, но около него има нещо различно – това е приятелката му Рианън. Няма да изпадам в дълбоки подробности, защото събуждането му в това тяло, всичко се преобръща с главата на долу и се появяват и първите проблеми. Влюбва се силно в Рианън и това ще ги постави на много изпитания. Дали ще успея да се справят с тях ? Ще могат ли да имат някакво бъдеще заедно? Това ще разберете, когато прочетете „Всеки ден”.

Освен А, Рианън и Джъстин в книгата има още доста, не са 1, 2, 3, 4 или 5, а са много повече. Няма как да ви ги опиша всички. Но има доста интересни персонажи и случки с тях, които съм убедена, че ще успеят да ви привлекат.

Както споменах малко по – горе в началото книгата ми беше малко трудничка за разбиране, дори я бях оставила. Но, след ден – два се замислих – Какво ли ще стане? Стилът на Дейвид Левитан ми беше доста различен. Сега, когато прочетох книгата, мога да кажа повече. Докато я четях, лично аз намерих някакво сходство със „Скитница” на Стефани Майър. Може би за това, че отново става дума за смяна на телата. Но, да си призная – книгата е страхотна. Дейвид Левитан определено успя да ме изненада с тази книга. Наистина не очаквах,че ще бъда така завладяна от нея.

Определено краят не беше такъв какъвто очаквах в началото или средата на книгата. Той беше изпълнен с много и различни емоции. Поне лично за мен предполагам. С последните страници, започнах да усещам как очите ми се пълнят и няколко сълзи се спуснаха по лицето ми. Емоцията просто няма как да бъде описана. За това ви предлагам, щом приключите с четенето на ревюто – прочетете я, няма да съжалите.

„Всеки ден” някак успя да ме накара да погледна живота през други очи. Кара те да се замислиш за нещата, които правим всеки ден, а дори не се замисляме за тях. Започваш да цениш „Всеки ден” все повече и повече.