Индекс
Издател: Еклиптик
Година на издаване: 2015
Брой на страници: 344
Корици: меки
Език: български
Тегло: 332 грама
Размери: 14x20
Кара Малоун изобщо не прилича на чудовище. Дори напротив – певицата от нощния клуб е красива и чувствена. И само един поглед към нея на детективът от полицейското управление на Атланта Тод Брукс е достатъчен, за да се разколебае увереността му, че тя е престъпница. Нов сериен убиец оставя трупове в хотелски стаи из целия град. Върху жертвите няма никакви видими следи от насилие, но всички са мъже в разцвета на силите си, голи и завързани за леглото. Намерените улики сочат към Кара и тя е единствената, която Тод подозира. Кара знае, че да изпитваш желание към мъж, който те смята за убийца, е равносилно на глупост. И е наясно, че детективът ще се добере до истина, в която трудно ще повярва. Кара принадлежи към Другите и притежава естествена дарба – да съблазнява всички мъже... Всички, освен неустоимия детектив. Но нейният дар се превръща в нейно проклятие, когато някой се опитва да я натопи за серийните убийства, извършени в града...
Корицата описва доста добре сюжета и главната героиня в книгата. Някак изгражда в теб някаква нагласа за предстоящата история.
С първите страници, книгата ми се стори доста безинтересна, но след няколко страници нещата се обърнаха. Бях доста скептично настроена за книгата на Синтия Идън, но сега мнението ми е друго.
В нея се разказва за малко или много изпепеляващата любов между Тод Брукс и Кара Малоун. Една от пречките между тях е партньора на Тод – Колин Гид. Другата пречка е човекът или съществото,което убива мъже из цяла Атланта. Първоначално си мислиш,че убиецът е един, а след това нещата рязко поемат в друга посока. С всяка следваща страница историята се заплита. Убиецът както и във филмите и в книгите се оказва този, когото въпреки, че е пред очите ти – но ти не го забелязваш. Редиш пъзела, търсиш липсващите парченца. И точно тогава, когато си мислиш, че си го сглобил – осъзнаваш, че не си. Последното, най-важно парченце липсва. Но точно тогава го намираш и виждаш картинката, разбрал си кой е той/ тя. Демонът – убиец, защото ти знаеше, че не е човек, а е един истински силен демон. Бил е пред очите ти през цялото време.
„Чуваш изстрел в главата си” докато четеш, разбрал си всичко.
Авторката има свои стил на писане ( както всеки един друг автор). Просто знае как не само да ти привлече вниманието, да го задържи, а и да го излъже. Да те потопи в историята до толкова,че просто да не можеш да се измъкнеш. Успяваш да усетиш всяко чувство, всяка болка, всеки трепет на героите.
Края страшно много ми хареса, но няма да го издавам.
С това мисля да завърша своето ревю. Разбира се спестих ви най-интересните моменти, но се надявам да съм успяла да привлека вниманието ви към книгата. Аз лично много скоро ще добавя към скромната си колекция първата и третата от поредицата „Полунощ” на Синтия Идън.
С първите страници, книгата ми се стори доста безинтересна, но след няколко страници нещата се обърнаха. Бях доста скептично настроена за книгата на Синтия Идън, но сега мнението ми е друго.
В нея се разказва за малко или много изпепеляващата любов между Тод Брукс и Кара Малоун. Една от пречките между тях е партньора на Тод – Колин Гид. Другата пречка е човекът или съществото,което убива мъже из цяла Атланта. Първоначално си мислиш,че убиецът е един, а след това нещата рязко поемат в друга посока. С всяка следваща страница историята се заплита. Убиецът както и във филмите и в книгите се оказва този, когото въпреки, че е пред очите ти – но ти не го забелязваш. Редиш пъзела, търсиш липсващите парченца. И точно тогава, когато си мислиш, че си го сглобил – осъзнаваш, че не си. Последното, най-важно парченце липсва. Но точно тогава го намираш и виждаш картинката, разбрал си кой е той/ тя. Демонът – убиец, защото ти знаеше, че не е човек, а е един истински силен демон. Бил е пред очите ти през цялото време.
„Чуваш изстрел в главата си” докато четеш, разбрал си всичко.
Авторката има свои стил на писане ( както всеки един друг автор). Просто знае как не само да ти привлече вниманието, да го задържи, а и да го излъже. Да те потопи в историята до толкова,че просто да не можеш да се измъкнеш. Успяваш да усетиш всяко чувство, всяка болка, всеки трепет на героите.
Края страшно много ми хареса, но няма да го издавам.
С това мисля да завърша своето ревю. Разбира се спестих ви най-интересните моменти, но се надявам да съм успяла да привлека вниманието ви към книгата. Аз лично много скоро ще добавя към скромната си колекция първата и третата от поредицата „Полунощ” на Синтия Идън.
