Индекс
Заглавие: "Да пробудиш драконче"
Автор: Николай Теллалов
Поредица: Драконче #1
Историята:
Една разходка в планината, един инцидент и един странен порив ще отключат вратата към стари легенди.
Радослав е най-обикновен наш съвременник, потънал в сивото ежедневие... докато един ден от сивия камък не изскача една девица-змеица.
Верена е драконче, с кралска кръв в жилите, прекарала векове наред в сън, докато Радослав не я събужда.Сега, с негова помощ, тя ще трябва да свикне с новия облик на света, изграден от бетон и обвит в електрически светлини... но дали това ще я откаже да търси път към дома?
Следпрочитно:
Тази книга, и тази поредица винаги ще си останат специални за мен, защото "Да пробудиш драконче" бе първата книга от нов български автор, която прочетох. Тя положи началото на вярата ми, че мога да открия родна литература в жанровете, които най-много обичам, и че тези книги ще си струват.
Прочетох я някъде в десети клас, намерих я в библиотеката, и да я взема бе поредното спонтанно решение, подбудено от това, че нищо друго не ми привлече вниманието. Последва шеметно прехвърляне на страници (които не бяха и много). Модерната приказка на Теллалов за момчето и змейската принцеса ме погълна изцяло. И докато Дичо не успя да ме спечели изцяло (но разгада мистерията за прякора Дичо), то образът на Верена, дивата войнствена Верена, с бляскава люспеста премяна, която танцува под всеки ритъм заради самия танц, все още си е така ярък. "Дракончето" е микс от драма, романтика и екшън в точните пропорции, само че развиващ се из нашите улици. За драмата и романтиката - да ви успокоя - любовни триъгълници на практика няма, а Верена е от мацките, които не цепят много басма
Колкото до екшъна - когато четох за първи път, признавам, че финалните глави донякъде ме шокираха с количеството насилие на фона на останалата книга, но... да речем, че сега приемам по-спокойно нещата XD Краят на книгата беше едновременно много силен... и много клиф-хангърски. Отворен, демек Може би, ако сега взема и препрочета книгата още веднъж, няма да ми допаднат негативизма и отношението на Дичо в някои моменти, още по-малко пък донякъде натрапчивите и предложени наготово морални съждения. Но не бих променила оценката си, не само заради личното отношение към "Дракончето". Наистина намирам тази книга за чудесен пример за ърбън фентъзи, и предвид колко е тъничка, горещо я препоръчвам на който не я е чел - особено ако копнее да прочете нещо българско и не знае откъде да започне. В хартиен вариант по книжарниците "Дракончето" е малко трудно за намиране, но е лесно достъпно в електронен от Човешката библиотека . Аз лично, с помощта на баща си, доста време събирах останалите книги от поредицата. Идете да ръчнете и да събудите едно драконче, а аз скоро ще докладвам и за тях :)
Ако не е станало ясно, дадох, и продължавам да давам, 5 звездички на Дракончето.
