Индекс
Винаги започвам с това, че когато изразявам мнение за книга или филм не обичам да навлизам в подробности и детайли и да разкривам много от сюжета.
Не искам да развалям удоволствието на читателите или зрителите. За това изразявам мнението си в общи линии като само загатвам и се надявам да събудя интереса .
Ема Чейс и поредицата й "Заплетени" ме очароваха. Заплени ме стилът това, че главния герой от чието име е книгата се обръща директно към читателя.
Когато прочетох първата книга "Заплетени" от името на Дрю признавам не ме впечатли особено. На моменти изразите му, което не съм сигурна дали е така в оригинал или от превода, действията му и държанието му ме дразнеха доста. Мислих си и как Кейт ще се раздели с Били и дали ще го нарани, но нещата някак се наредиха, макар че не се размина без болка и за двамата. Но въпреки всичко изброено книгата успя да събуди интереса ми до толкова, че да искам да прочета цялата поредица.
Втората книга от името на Кейт ми хареса много повече, героите претърпяха развитие и имаше трогателни моменти, които предизвикаха сълзи в очите ми. Допадна ми толкова много, че когато държах в ръцете си третата книга "Опитомени" за историята на Матю и Ди се колебаех дали да я започна. Не ми се четеше за други освен за Кейт и Дрю. Мислих си, че няма да ми бъде толкова интересно и да ме накара да се почувствам по начина, по който се чувствах четейки "Усукани".
Престраших се и започнах "Опитомени" . Ооо, каква изненада ! Още с първите страници бях като омагьосана. Не исках да я оставя, докато не прочета и последното изречение. Хареса ми много повече от първите две книги. Чете се на един дъх. Няма ги дразнещите изрази, действия и драмата.
"Опитомени" е леко и приятно четиво, което те увлича и искаш да не свършва.
Героят на Матю ми изпълни душата. Вече е моят любимец. Той е оптимист, за него чашата е наполовина пълна. Възхищавам се на разбирането му за любовта. Като цяло неговите разбирания за живота се доближават много до моите. Освен това се справя чудесно с деца и си мие чиниите. Ееее как да не го гледаш с обожание.
Делорес също я харесвам като изключим моментите, в които ми идеше да я поразтръскам.
За сега тази книга ми е любимата от поредицата, а Матю любимият герой. Надявам се да има още книги за тях и естествено хепи енд.
В "Опитомени" има всичко, което си заслужава прочитането на всяко изречение. Както споменах, книгата е лека, ненатоварваща с драматизъм и има много забавни моменти. Определено е в списъка ми за книгите, които ще препрочета поне няколко пъти и няма да ми омръзне.
Изживях незабравими моменти с героите и се насладих на всяка страница
Не искам да развалям удоволствието на читателите или зрителите. За това изразявам мнението си в общи линии като само загатвам и се надявам да събудя интереса .
Ема Чейс и поредицата й "Заплетени" ме очароваха. Заплени ме стилът това, че главния герой от чието име е книгата се обръща директно към читателя.
Когато прочетох първата книга "Заплетени" от името на Дрю признавам не ме впечатли особено. На моменти изразите му, което не съм сигурна дали е така в оригинал или от превода, действията му и държанието му ме дразнеха доста. Мислих си и как Кейт ще се раздели с Били и дали ще го нарани, но нещата някак се наредиха, макар че не се размина без болка и за двамата. Но въпреки всичко изброено книгата успя да събуди интереса ми до толкова, че да искам да прочета цялата поредица.
Втората книга от името на Кейт ми хареса много повече, героите претърпяха развитие и имаше трогателни моменти, които предизвикаха сълзи в очите ми. Допадна ми толкова много, че когато държах в ръцете си третата книга "Опитомени" за историята на Матю и Ди се колебаех дали да я започна. Не ми се четеше за други освен за Кейт и Дрю. Мислих си, че няма да ми бъде толкова интересно и да ме накара да се почувствам по начина, по който се чувствах четейки "Усукани".
Престраших се и започнах "Опитомени" . Ооо, каква изненада ! Още с първите страници бях като омагьосана. Не исках да я оставя, докато не прочета и последното изречение. Хареса ми много повече от първите две книги. Чете се на един дъх. Няма ги дразнещите изрази, действия и драмата.
"Опитомени" е леко и приятно четиво, което те увлича и искаш да не свършва.
Героят на Матю ми изпълни душата. Вече е моят любимец. Той е оптимист, за него чашата е наполовина пълна. Възхищавам се на разбирането му за любовта. Като цяло неговите разбирания за живота се доближават много до моите. Освен това се справя чудесно с деца и си мие чиниите. Ееее как да не го гледаш с обожание.
Делорес също я харесвам като изключим моментите, в които ми идеше да я поразтръскам.
За сега тази книга ми е любимата от поредицата, а Матю любимият герой. Надявам се да има още книги за тях и естествено хепи енд.
В "Опитомени" има всичко, което си заслужава прочитането на всяко изречение. Както споменах, книгата е лека, ненатоварваща с драматизъм и има много забавни моменти. Определено е в списъка ми за книгите, които ще препрочета поне няколко пъти и няма да ми омръзне.
Изживях незабравими моменти с героите и се насладих на всяка страница