Индекс
ПРОКЪЛНАТА ЦЕЛУВКА - ДЖИНА ШОУОЛТЪР
РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!
Досега имах две любими паранормални поредици „Братството на черния кинжал” и „Нощни ловци”. След прочита на втората книга от „Повелителите на нощта” спокойно мога да кажа ,че вече имам и трета такава. Някой не харесаха първата книга защото им наподобявала други. На мен обаче историята ми хареса, въведе ни в света на богове и легенди .Някой беше написал ,че авторката е вплела умело фентъзи, романс и митология в перфектна симбиоза и това наистина е така.
От векове повелителите се крият в своята крепост и боговете сякаш не се интересуват от тях, но след като Титаните вземат властта всичко се променя. На мен лично в първата книга ми беше малко трудно да запомня, кой какъв демон притежава в себе си затова си направих списък:
Мадокс – Насилие
Лушън – смърт
Рейес – болка
Аерон – ярост
Парис – безразборност
Баден – подозрение
Торин – болест
Сейбин – съмнение
Кейн – бедствие
Камео – нещастие
Амън – тайни
Гидиън – лъжа
Страйдър – поражение
Във втората книга не се замисляш кой какъв е. Може би защото за разлика от първата не участват всички повелители.Някой само бегло се споменават.Всеки ,които е чел първата книга си е създал някаква представа за Лушън от първата книга т.к. той играеше съществена роля в проклятието на Мадокс. В тази обаче образа му е разгърнат . Лушън е белязън, но не е пречупен , мил, но не преклонен. Спокоен ,стриктен безсмъртен, а не кръвожаден звяр за какъвто го представят. Той е обладан от зъл дух, но никога не се отклонява от собствения си код на честа. Горко на тези, които го притискат твърде много , защото тогава мъжът се превръща в демон. Справя се със смъртта всеки ден, но се бори за да живее.
Аня е богиня на Анархията, но не е всеобща любимка . Богините не я приемат защото мислят , че е като майка и , а боговете не я уважават. Затова тя се е заклела да не показва и намек за слабост.В предната книга си бях създала представа за нея като за една недорасла тинейджърка,която си играе с чувствата на другите, но тук си изясних държанието и. Родена да бъде изкусителка тя е мила,забавна предизвикателна, готова да се бори със собственото си проклятие.Много е интересно това проклятие :Ако позволи на мъж да я обладае ще се обвърже с него за цял живот.Някой ще каже, е какво толкова .Но ако се обвържеш с грешния човек и той я отхвърли и си вземе друга тя цял живот ще изпитва агонията от загубата без да може да го напусне. Лушън е този които за първи път я изкушава да рискува и да задейства проклятието.
Те са противоположности , които се привличат като пеперуда привлечена от светлината. Аня счита белезите му за красиви като завещание от всички болки и страдания, които е преодолял. На нея и харесва да се бие с него, наслаждава се на компанията му и се чувства отегчена,когато е далеч от него. В това няма смисъл след като е толкова сериозен и би трябвало да е скучен. Но същевременно това я забавлява , предизвиква и я кара да се чувства жива. Понякога в името на любовта се оставяш на течението. Привличането между тях е толкова добре описано, че се получава перфектната любовна история. Еротиката е умело вписана без да е натрапчива. Действието се развива динамично, диалога е остроумен леко хаплив на места, с постоянно напрежение между двамата.
- Напомни ми защо те харесвам! – каза Уйлям,нарушавайки мълчанието. – Напомни ми защо те приемам в дома си отново и отново,въпреки че знам ,че белята те следва по петите! Защото точно сега не мога да си спомня.
- Приемаш я, защото тя носи вълнение и страст навсякъде,където отиде – отвърна Лушън.
Ако сте харесали първата книга тази ще ви хареса повече. Поне за мен беше така. Загадките стават все по-заплетени, героите все повече и по-интересни. Намесва се търсене на артефакти, отвсякъде дебнат ловци, които преследват повелителите. Боговете от своя страна поставят своите невъзможни изисквания, което от своя страна вкарва героите в разни ситуации. Кронос добре е избрал екзекутора и. Тя не може да стои далеч от него, не иска и той да стои далеч от нея. Дори е готова да се остави да опита да я убие отново само за още една целувка. А и накрая финала беше разтърсващ. С тази нейна саможертва само и само да спаси Лушън и загубата на спомените за него.На края авторката за малко да ме накара да помисля, че ще липсва щастливия край, но не се притеснявайте има го.
Книгата определено може да се чете самостоятелно макар , че ако сте чели първата ще и се насладите повече.
РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!
Досега имах две любими паранормални поредици „Братството на черния кинжал” и „Нощни ловци”. След прочита на втората книга от „Повелителите на нощта” спокойно мога да кажа ,че вече имам и трета такава. Някой не харесаха първата книга защото им наподобявала други. На мен обаче историята ми хареса, въведе ни в света на богове и легенди .Някой беше написал ,че авторката е вплела умело фентъзи, романс и митология в перфектна симбиоза и това наистина е така.
От векове повелителите се крият в своята крепост и боговете сякаш не се интересуват от тях, но след като Титаните вземат властта всичко се променя. На мен лично в първата книга ми беше малко трудно да запомня, кой какъв демон притежава в себе си затова си направих списък:
Мадокс – Насилие
Лушън – смърт
Рейес – болка
Аерон – ярост
Парис – безразборност
Баден – подозрение
Торин – болест
Сейбин – съмнение
Кейн – бедствие
Камео – нещастие
Амън – тайни
Гидиън – лъжа
Страйдър – поражение
Във втората книга не се замисляш кой какъв е. Може би защото за разлика от първата не участват всички повелители.Някой само бегло се споменават.Всеки ,които е чел първата книга си е създал някаква представа за Лушън от първата книга т.к. той играеше съществена роля в проклятието на Мадокс. В тази обаче образа му е разгърнат . Лушън е белязън, но не е пречупен , мил, но не преклонен. Спокоен ,стриктен безсмъртен, а не кръвожаден звяр за какъвто го представят. Той е обладан от зъл дух, но никога не се отклонява от собствения си код на честа. Горко на тези, които го притискат твърде много , защото тогава мъжът се превръща в демон. Справя се със смъртта всеки ден, но се бори за да живее.
Аня е богиня на Анархията, но не е всеобща любимка . Богините не я приемат защото мислят , че е като майка и , а боговете не я уважават. Затова тя се е заклела да не показва и намек за слабост.В предната книга си бях създала представа за нея като за една недорасла тинейджърка,която си играе с чувствата на другите, но тук си изясних държанието и. Родена да бъде изкусителка тя е мила,забавна предизвикателна, готова да се бори със собственото си проклятие.Много е интересно това проклятие :Ако позволи на мъж да я обладае ще се обвърже с него за цял живот.Някой ще каже, е какво толкова .Но ако се обвържеш с грешния човек и той я отхвърли и си вземе друга тя цял живот ще изпитва агонията от загубата без да може да го напусне. Лушън е този които за първи път я изкушава да рискува и да задейства проклятието.
Те са противоположности , които се привличат като пеперуда привлечена от светлината. Аня счита белезите му за красиви като завещание от всички болки и страдания, които е преодолял. На нея и харесва да се бие с него, наслаждава се на компанията му и се чувства отегчена,когато е далеч от него. В това няма смисъл след като е толкова сериозен и би трябвало да е скучен. Но същевременно това я забавлява , предизвиква и я кара да се чувства жива. Понякога в името на любовта се оставяш на течението. Привличането между тях е толкова добре описано, че се получава перфектната любовна история. Еротиката е умело вписана без да е натрапчива. Действието се развива динамично, диалога е остроумен леко хаплив на места, с постоянно напрежение между двамата.
- Напомни ми защо те харесвам! – каза Уйлям,нарушавайки мълчанието. – Напомни ми защо те приемам в дома си отново и отново,въпреки че знам ,че белята те следва по петите! Защото точно сега не мога да си спомня.
- Приемаш я, защото тя носи вълнение и страст навсякъде,където отиде – отвърна Лушън.
Ако сте харесали първата книга тази ще ви хареса повече. Поне за мен беше така. Загадките стават все по-заплетени, героите все повече и по-интересни. Намесва се търсене на артефакти, отвсякъде дебнат ловци, които преследват повелителите. Боговете от своя страна поставят своите невъзможни изисквания, което от своя страна вкарва героите в разни ситуации. Кронос добре е избрал екзекутора и. Тя не може да стои далеч от него, не иска и той да стои далеч от нея. Дори е готова да се остави да опита да я убие отново само за още една целувка. А и накрая финала беше разтърсващ. С тази нейна саможертва само и само да спаси Лушън и загубата на спомените за него.На края авторката за малко да ме накара да помисля, че ще липсва щастливия край, но не се притеснявайте има го.
Книгата определено може да се чете самостоятелно макар , че ако сте чели първата ще и се насладите повече.