Гръцко кафе на Катерина Хапсали

Виктория Янкова
МП „Преводач-редактор“
София, 2015

Авторката на романа „Гръцко кафе“, Катерина Хапсали, е завършила икономика и испански език в САЩ, но тя самата се определя като „човек на думите“. Това, което е интересно за авторката е, че тя също така е и главен редактор на списание Harper’s BAZAAR у нас. „Гръцко кафе“ е нейния дебютен роман, които според повечето критици е един добър и достоен роман.

Историята се завърта около Катерина – българска журналистка, загубила съпруга си, виден гръцки магнат, във фатална автомобилна катастрофа. След смъртта на своя съпруг, героинята се опитва да се справи с обзелата я депресия, като намира утеха в най-важният човек за нея, а именно сина си. Започва да пише обръщение към него, което той по-късно ще прочете и така ще се запознае с историята на своето така разнородно семейство. Благодарение на това, на силата, която Катерина черпи от своето минало, тя, чрез своята изповед към сина си – Ахилеас, разбира колко всъщност силна е и как нейните роднини, и семейство са я изградили като силна, борбена и смела жена.

Корицата на романа, доста умело играе със въображението на читателя. Там той ще забележи чаша с утайка от кафе. Ако се вгледаме по отблизо ще забележим образ в утайката, образ на новородено. Но това не е обикновена корица. Днес много от кориците на нашия пазар често нямат нищо общо със съдържанието. Като в повечето случай на корицата са поставени два модела, които да се свързват с главните герои. С „Гръцко кафе“ това не е така. Може да се каже, че корицата на книгата е семпла, оригинална и в същото време криеща послание, насочено към всеки докоснал се до нея.

Гръцкото кафе е нещо необичайно. Това е представлява представата на хората. Както самата авторка, когато е гостувала на предаването „Панорама“ е казала:

   Самото гръцко кафе е едно намигване. Много интересно намигване към Балканите, защото тук ние все не можем да се разберем за някои основни неща и между тях се вмъква и кафето.

Не можеш, например, да отидеш в Турция и да си поръчаш гръцко кафе. По същия начин в Гърция няма как да си поръчаш турско кафе. Но в тази книга кафето не е главният герой, то е само образ, една метафора.

Романът е силен, достоен след време да се нареди сред великите. Насочен както към младото поколение, за да им покаже, че семейните традиции са важни и че не бива да загърбват своето минало, така и към всички останали, които искат да се докоснат до съкровената изповед на една жена търсеща сила да превъзмогне загубата на обичан от нея човек. „Гръцко кафе“ преплита автобиографичното и фикцията. Това е историята на две семейства, която се простира от Балканските войни до наши дни. Написана като изповед, от майка към син. Катерина разказва на сина си неговата история. Не случайно името на авторката и главната героиня съвпадат. В самия роман има преплетени много истини и случки от живота на авторката, които спомагат за развитието на историята, преплитат се с измисленото и така укрепват един нов свят, закрепват здраво прозореца чрез който читателят има шанс да надникне в миналото. Защото „Гръцко кафе“ е не само изповед, но и прозорец към миналото.

Романът е написан по такъв начин, че успява да улови интереса на читателя още от първата страница. Много бързо читателят, ще се потопи в света изваян от Катерина Хапсали и ще се зачуди, това наистина приказка ли е или е личната история на една жена разказана и записана за сина ѝ, за да може той изучавайки миналото, да открие себе си. Много често хората са казвали, че когато обичаш някого силно можеш да усетиш кога той си отива от този свят. Същото се случва и с нашата героиня.

„В бъдещето ние влизаме, оглеждайки се в миналото.“

Този цитат, от известния френски поет Пол Валери, много точно обобщава идеята на книгата „Гръцко кафе“. За да можем да погледнем в бъдещето трябва да познаваме себе си, а за да опознаем себе си трябва първо да се вгледаме назад – в миналото. Бъдещето е огледален образ на миналото. Ако познаваме историята си, грешките, които са били допускани в миналото, може би ще успеем да се поучим от тях, а не да повтаряме изминали грешки. Но в този роман, целта на запознанството с миналото не е да се изтъкнат грешките на старото поколение. Целта за изповедта на героинята е да помогне на сина си да опознае себе си, чрез миналото. Книгата „Гръцко кафе“ на Катерина Хапсали е като гръцкото кафе – скето, горчиво и прочитането на всяка страница е като отпиването на глътка от тази чаша с кафе. Историята, майсторски изваяна от Катерина Хапсали ще остави читателите в плен и в края, когато читателят изпие своята чаша кафе, той ще може да изцяло да усети силата да превъзмогнеш нещастията, да превърнеш негативното в позитивно, ще усети силата на миналото. Романът може да накара читателите да се замислят за своето минало и по този начин да се поучат от него.