"Златото е винаги черно" (ревю)

Заглавие: "Златото е винаги черно"
Автор: Виолета Кирилова

Предпрочитно:
Тази книга няколко пъти ми влиза в полезрението, привличайки най-вече с пищната си корица. Надява се да я оцените и през екрана, а на живо е още по-атрактивна. Та, бях сложила това заглавие за четене по програмата "повече беге", а осъществяването ѝ стана дори по-скоро от предвиденото, след като я намерих в библиотеката.

Историята:
Младата Шарат от Кувейт пристига в Саудитска Арабия, за да стане втора съпруга на краля - изпълнена с въодушевление и очаквания. Но в някои отношения реалността я заварва неподготвена и тя трябва бързо да израсте до нивото на новите си задължения. Шарат се сблъсква с много трудности, но среща и помощници и съюзници там, където най-малко очаква. Но точно когато нещата привидно се успокояват, надвисва конфликт с международни размери...

Следпрочитно:
При описанието на тази книга на няколко пъти се натъкнах на "модерна приказка", аз бих определила "Златото е винаги черно" като сапунен сериал. Давам обаче това определение с най-добри чувства!
Докато четях книгата, повече от половината сцени си ги представях в кинематографския стил, характерен за този вид сериали, и си мислех, че романът идеално би могъл да бъде адаптиран - или по-скоро, той самият да е съкратена адаптация на теленовела. Диалозите, героите, всичко насочваше въображението ми в тази посока, а и самият разказ би се възползвал от силата на визуалните грим, сцени и костюми.
Но подхванах нещата май от грешния край Та така, романът започва с пристигането на една модерна кувейтска принцеса в модерния царски двор (което ме изненада, защото аз очаквах нещо а ла Лорънс Арабски, а те ме метнаха век напред). Шарат ми стана страшно антипатична в началото, едно досадно, разглезено, несъобразително и спонтанно действащо момиченце - за това допринесоха и царствените, много силни образи на краля и първата му съпруга - Зафира. Контрастът бе огромен, и въпреки че с напредването на историята Шарат наистина порасна, така и не можа да ме спечели напълно - едно заради сянката на Зафира, и друго - защото успехите и се дължаха твърде на чуждите съвети и на случайни хрумвания. Наистина исках да харесам Шарат, но тя така и не успя да ме спечели напълно.
Историята се развива в кралския двор на Саудитска Арабия, и макар да не знам доколко е достоверна атмосферата, със сигурност бе забавна и пищна. А най-голямата изненада, която ми поднесе, бе антуражът на Шарат... съставен от призраците на бивши президентски съпруги! Това, и Кока-колената афера, бяха двете гениални хрумвания, заради които си струва да прочетеш романа. На някои места се смях до сълзи, и сериозно се замислях дали да дам пет звезди. Но в следващ момент се натъквах на поредното "-Хаха - каза тя." или на някое неумело поднесено, мелодраматично, украсено с удивителни знаци съждение. Стилът на авторката доста варираше, на места бе почти детински, макар да си оставаше приятен. На края на книгата вече един от любимите лафове вкъщи - "хахаха- изсмя се графът на развален испански", вече си звучеше съвсем на място.
В книгата се разглеждат и по-сериозни теми - болест, политика, права, свободи и религия. Тези въпроси обаче се развиха доста бързо, и това отне част от тежестта им - но все пак книгата е едва 200 странички. Като цяло за мен по-леките и по-хумористични моменти се бяха удали повече. Колкото до романтиката - защото аз поне слагам "Златото е винаги черно" в графа любовни романи - тя определено бе налице, но отново ще кажа, че по-голямо впечатление ми направи любовта между краля и първата му съпруга.
В заключение, това бе може би най-симпатичният български роман от този жанр, който съм чела. Имаше някои недомислици в разписа, които ме караха да въртя очи, но комбинираше драма и лекота по онзи специфичен за любовните саги начин и в крайна сметка бях доволна, когато завърших книгата. Дори се опитах да намеря нещо друго от авторката, но всъщност не открих абсолютно нищо за Виолета Кирилова Препоръчвам "Златото е винаги черно" на любителите на арлекинчета, на тези, които (дори и да не си признават), са се захласвали по драмите и емоциите и са чакали "следващия епизод", на тези, които искат да прочетат една приказка за крале и принцеси, и не им се задълбочава с въпроси за истинския свят; и на тези, които са се заинтригували как, за бога, принцеси, призраци и кока-кола са събрани на едно място

Четири звездички от мен:)

Може би наистина реакцията ми бе пресилена, сега когато гледам назад, но наистина докато четох се смях през сълзи на някои моменти - Кока-колените

Голям газиран захаросан кока-колен спойлер!:

Дийдра, наистина не те виждам точно в таргет групата от читатели за тази книга Но беше наистина лекичка, за има-няма ден я минах, и мисля че става за релаксиращо четене в ситуациите, които беше споменала.