Орденът на Асасините: Тайният кръстоносен поход

Понеже тайно се надявам тук да има фенове на Алатир и Ецио и всичко свързано с Ордена на Асасините, реших да копна ревюто си за книгата от блога ми* и да го споделя и тук.

*************



Неразказаната история на Алтаир – Върховния учител асасин.


Това мото краси корицата на книгата . Ще започна с това, че съм силно впечатлена от факта, че както на английски, така и на български кориците са едни и същи. А още повече ме впечатли това, че за самата направа на кориците са използвали реални снимки, картинки и кадри от играта.

Всички знаем, че Орденът на Асасините е популярна компютърна игра създадена от Ubisoft, която бързо набра популярност у нас. Дори аз съм запленена от играта, а това е много, имайки предвид, че много малко игри могат да ме впечатлят толкова силно. Но нека се върна към книгата.

Неразказаната история на Алтаир – Върховния учител асасин

Бащата на Марко Поло – Николо, най – накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот – историята на Алртаир, един от най – впечатляващите членове на Братството на Асасините.

Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но един ден нарушава трите най – важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най коварният от тях е Робер дьо Сабле – водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.

В „Тайният кръстоносен поход” историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.

Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…

Няма как написаното на корицата да не те привлече. Мен ме привлече не само корицата но и това, което беше написано на нея. Казах си, че би било интересно да прочета нещо за Николо Поло, бащата на Марко. Като фен на игрите исках да прочета историята на Алтаир и да разбера има ли нещо, което съм изпуснала в играта. А и винаги съм имала засилен интерес към историята от преди 19ти век. Харесвам истории с рицари, крале, интриги… затова и когато прочетох, че става дума за Светите земи, тамплиери… казах си, че това ще е книга, която задължително ще прочета.

Добре е, че тази книга може да бъде прочетена отделно от другите три книги в поредицата. Донякъде, разбира се. Разбрах, че е добре да ги чета подред на издаване едва когато приключих с четенето на книгата.

В началото се запознаваме с историята на бащата на Алтаир и обстоятелствата довели до присъединяването на Алтаир, по – късно Върховният учител, към Братството на асасините. Стана ми мъчно, че Алтаир трябваше да загуби баща си за да се присъедини и то на такава млада възраст. Действието продължава когато Алтаир е вече млад мъж. Тръгваме по стъпките му, само за да открием, че той се проваля в поставената му мисия, да възстанови съкровището на Тамплиерите. Но той не само се проваля – той нарушава трите най – важни закона на Братсвтото.

– Не убивай невинни.

– Не се разкривай.

– Никога не разкривай Братството

Или както е казано в книгата:

– Не вади меча, за да поразиш невинни.

– Крий се на открито. Потъни сред хората, слей се с тълпата.

– Никога не компрометирай Братството.

Нарушавайки тези три основни правила Алтаир бива понижен в ранг и за да си върне статуса трябва да изпълни няколко задачи. Да убие деветима свирепи врагове. През цялата книга проследяваме, как Алтаир убива всеки един от тях. Трябва да призная, че действието ми се развиваше много бързо. Някак си, отиди, виж, убий, но това е нормално след като е книга по игра. Но някой хора могат да намерят бързо развиващото се действие за неприятно и да се откажат да четат. Сигурно биха си казали „Защо да я чета, като мога да я изиграя“. Истината е, че всъщност като изиграят играта ще разберат историята на Алтаир, но да я прочетеш на черно и бяло също може да достави голямо удоволствие на човек. За мен беше така.

Възнаграждавам книжката с четири звездички.


* Източник: Моето блогче. Първо тук се появи ревюто ми (после и по някои други форуми)

Някак съм изтървала това ти ревю от блога, а при условие, че го следя по пощата (днеска получих например последния пост) Но както и да е :) Интересно ревю. Признавам, че не съм обръщала много внимание на тези книги, защото като цяло нямам добро впечатление от книжните адаптации и допълнения по игри, а и с тази игра конкретно не съм запозната. Но коментарът ти по книгата ме заинтригува в известна степен. Книгите доколко са подходящи за хора, които не са играли? Написаното в тях достатъчно ли е пълнокръвно, че да заинтригува, ако си нямаш back up от вселената на играта?

О да! Със сигурност. Даже смея да кажа, че книгите са написани много добре.

Има моменти например от втората книга, които ги няма във втората игра, а се появяват чак в третата. В смисъл, книгите са написани много добре. На мен много ми харесаха. Аз първата игра за Алтаир не съм я играла, почнах си от Ецио. И когато прочетох книгата за Алтаир останах очарована.