Стефъни Пъркинс

Това до колкото разбирам е първа книга от трилогията на авторката Стефъни Пъркинс.
До този момент не бях чувала за тази авторка. Точно това ми харесва, да седна и да прочета книга на автор, за който не съм чувала.
Опитвам се до колкото мога да се абстрахирам от мненията на хората и да разбера дали на мен ми харесва дадена книга и защо.
Въпреки, че тази книга "Целувката на Ана" е категория 13+ (а аз съм ги надхвърлила и то бая ) ме изненада приятно.
Лека и приятна за четене!!

Главните герой в тази книга са: Ана Олифант и Етиен Сен Клер.
Толкова сладки имена. Винаги съм имала слабост към името "Етиен". И много се зарадвах, че главния герой ще се казва така.

Ана е момиче, което е много умно и спретнато. С кестеняви коси и един доста отчетлив рус кичур.
Тя е много забавен и интересен персонаж. Дори и в моментите когато се ядосваше беше много забавно.

В последствие родителите и я изпращат да учи в Париж. Тя не е много доволна от тази перспектива. Не иска да се раздели с приятелите и семейството си. Но въпреки, че не говори френски тя съумява да се адаптира.

Чисто и просто тук можем да наблюдаваме езиковата бариера.
Това, че ако не знаем съответния език на дадена държава или техните обичай и традиции ние няма да можем успешно да се интегрираме успешно.

Там тя трябва да учи в Американското училище. Точно там се запознава с новите си приятели - Рашми. Етиен, Мередит, Джош.

Всеки един от тях притежава многопластов и интересен характер.

Другият главен герой е Етиен. Той също е интересен и завладяващ.
Направи ми доста силно впечатление още от началните редове.

Строен. Елегантен. Със тъмнокестенява рошава коса и кафеви очи. Той е способен да подкоси краката на всяка девойка. А този акцент -  


Всъщност запознанството им е много интересно. То става съвсем случайно и внезапно.

"... - опитвам се да звуча равнодушно, но съм толкова въодушевена, че излизам от стаята с подскок и се удвям в стената. Олеле. Не в стената. В някакво момче.".

Още от самото начало Етиен се превързва към Ана. Стават много добри приятели.
Но в последствие то прераства в нещо повече.

Много ми хареса това, че авторката не само ни представя на нас читателите история на двама герой:
Как израстрат?
Какво изпитват?

Показва ни радостите и скърбите на живота. За това как майката на Етиен се бори със една коварна болест - Рак.
А също така ни представя и интересни факти. - Наполеон и махалото на "Фуко".
Имаше едно определение, което приятелката на Ана й беше казала "Калипиги".
Исках  да разбера дали наистина означава, това което пише в книгата, а именно хубави задни части.  
Искрено заинтересувана, се опитах да потърся нещо.  , но за жалост не успях да намеря нещо.
Но определено мога да ви кажа, че се заливах от смях в този момент.
Аз лично бях чувала за "Фуко" по време на една от мойте почивки във Варна.

Ето такива книги много ми харесват. Дават ти материал за размисъл.
Не е изцяло от факти и не е толкова натоварващо.

Доста други персонажи ми хванаха окото. Например приятеля на Рашми - Джош.
Понеже аз самата съм такава натура. И аз обичам да рисувам. Не знам дали ми се получава, но важно е желанието нали?

След като разбрах, че тази книга е част от трилогия при първа възможност ще прочета и другите.
Това е книга, която ми хареса и авторката вече е измежду дългия ми списък "любими автори".
В нея аз намерих нещата, който търся в една книга.
             => приятелство
             => любов
             => полезна информация
             => хумор
Това според мен са съставките на една превъзходна книга, с които Стефъни се е справила!!

Благодаря на екипа от този форум и на издателството, че ми дадаха тази възможност да се докосна до тази книга. Наистина съм много щастлива. Наслаждавах се на всяка една от 370те страници.

Обожавам и тази и останалите 2 книги от поредичката на авторката много ми се иска да не приключи само с трите книжки...

Alice_Raven написа:
Имаше едно определение, което приятелката на Ана й беше казала "Калипиги".
Исках  да разбера дали наистина означава, това което пише в книгата, а именно хубави задни части.  

Мисля, че е общо взето коректно, защото поне статуята Венера Калипиги и подобните на нея по сюжет превеждат като "Венера с хубавото дупе" Иначе буквално нямам представа какво значи.

Venus Kallipygos:

Ахааа .... ето от къде е дошло!!
Благодаря за информацията.

Готино ревю! Радвам се, че книгата ти е харесала. Аз я прочетох наскоро и просто се разтопих.
Ох, как се смях с това "калипиги".

Благодаря ти, мила за хубавите думи. Все още се уча в писането, но се старая. Оооо ... и аз се смях на това. Много добре написана и на мен ми допадна.