Индекс
Линк към темата във форума.
РЕВЮТО СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!!!
Напоследък започнаха да се издават много книги / поредици за вампири и аз като читател се зачудих дали новите произведения ще ми допаднат. Още от малка обожавам историите за вампири и всякакви свръхестествени същества. Винаги търся нещо ново, което може да представи досегашните истории по съвсем различен начин. В книгите обичам да намирам елементи, които в други не съм срещала. Това е една от причините да харесвам „На крачка от гроба”. Прочетох я на един дъх и бях доволна. Имаше неща, които съм ги чела и на други места, но имаше и такива, които бяха плод на въображението на Джанин Фрост. Доволна съм, когато авторите се стараят да вкарат нови елементи в книгите си.
В случай, че ви допадат героини, които не са страхливки, то Кат е вашето момиче. Тя е умна, независима, силна и доста цапната в устата. На няколко пъти съм се смяла на култовите й реплики. Много е забавна. Адски ми е готина като нарита някой непослушен вампир. Естествено имаше неща, които не ми се нравеха като например тесногръдието й. Стори ми адски дълго нейното бръщолевене, че вампирите са чудовища, които убиват за храна и заради това трябва да бъдат елиминирани. Тук Кат трябваше да погледне обективно на нещата. Не всички могат да се сложат под общ знаменател. Толкова се зарадвах, когато Боунс се появи, за да й даде някой урок. Не знам как я търпеше, когато си показваше рогата. Вярно в някои ситуации беше в правото си, но пък в други трябваше да го остави да каже, каквото има за казване. А Боунс… Е, той със сигурност имаше (и все още има) на какво да научи Кат. Опитът му можеше да й помогне да разбере нови неща за света на вампирите, които така иска да унищожи. Тя успя да се възползва от някои знания, но други останах за следващите книги.
Кат и Боунс като двойка са просто ненормално готини. Представете си много силен вампир в комбина с полувампир. Комбинацията се получава страхотно, ако героите са забавни, влюбени и смъртоносни заедно. Не е истина как съм се смяла на някои сцени. Тези двамата са големи образи. Няма съмнение, че са един за друг.
Нещото, което ме издразни най-много в първа книга бе напускането на Кат. Как можа да зареже всичко, без да обсъди ситуацията с Боунс? Разсъжденията й се насочиха само в една посока, а винаги има и други посоки към, които да погледнеш. Можеше спокойно да седне с Боунс и да измислят нещо, с което да се справят с мистър Дон. За жалост Кат взе първото решение, което й мина през главата като най-правилно.
Като цяло „На ръба на гроба” ми хареса. Имаше от всичко, което може да задържи вниманието на читателя. Допадна ми развитието на историята и на самите герои. Джанин Фрост е направила добър старт на поредицата.
