Индекс
Историята: Клои Сандърс вижда призраци и какво се случва с хора като нея в свят, в който свръхестественото е тайна? Биват обявявани за луди. Клои отива в Лайл Хаус, „специален дом“ за проблемни тийнейджъри, без сама да може да реши дали е нормална, но, за добро или лошо, нито призраците, нито тези, които знаят истината, стоят бездейни и я чакат да се самоубеди в лудостта си.
Много харесвам Кели Армстронг. Първата нейна книга, която прочетох, беше Waking the Witch, №11 от поредицата й Women of the Otherworld - това ми даде да разбера, че тя е една от малкото авторки, които пишат дълга поредица, защото наистина имат какво още да разкажат за героите си и го правят добре. Не съм влюбена във всичките й герои, така че харесвам едни книги повече от други, но това говори за моя вкус, не за нейния талант.
Ето защо сега ми е трудно да напиша това ревю.
Прочетох по-голямата част от Призоваването с ентусиазъм - бях любопитна да опозная героите, да разбера какво крие всеки един от тях, какво ще се случи... Но след като затворих книгата, започнах да се чудя колко от ентусиазма ми идва от самата нея и колко от факта, че е творение на авторка, която преди не ме е разочаровала.
Първите няколко глави са силни и в стила на Армстронг, но след това нещо се случва - сякаш цялата й първоначална чудесна идея са били тези няколко глави и за да може да сподели и продаде тях е написала всичко останало, но без обичайното си вдъхновение. Може би просто я бива повече в историите за възрастни. Може би се е опитала да напише книга, която всеки глупав тинейджър да може да разбере, но е свалила нивото прекалено много. Каквато и да е причината, имам някаква надежда за остатъка от трилогията единствено заради предишния ми опит с авторката, не заради нещо, което видях тук.
Целият сюжет може да бъде обобщен с едно изречение. Темпото е добро в началото, след това започва да се влачи и това нямаше да е голям проблем, ако тази част от книгата беше съсредоточена върху изграждането на героите, но не е. Информацията за всеки от тях също може да бъде обобщена в едно изречение и не ги направи интригуващи, нито ми помогна да се привържа към тях. На всичкото отгоре краят е абсурдно разочарование - струва ми се подходящ за край на третата глава, не на първата книга от трилогия.
Колкото и да ми се иска, не мога да препоръчам Призоваването на никого. Надявам се някой ден да мога да започна с `въпреки слабото начало...` и да ви хваля надълго и нашироко Най-тъмните сили, но дотогава мога само да кажа - дайте шанс на Кели Армстронг, но не с тази книга.
Ето защо сега ми е трудно да напиша това ревю.
Прочетох по-голямата част от Призоваването с ентусиазъм - бях любопитна да опозная героите, да разбера какво крие всеки един от тях, какво ще се случи... Но след като затворих книгата, започнах да се чудя колко от ентусиазма ми идва от самата нея и колко от факта, че е творение на авторка, която преди не ме е разочаровала.
Първите няколко глави са силни и в стила на Армстронг, но след това нещо се случва - сякаш цялата й първоначална чудесна идея са били тези няколко глави и за да може да сподели и продаде тях е написала всичко останало, но без обичайното си вдъхновение. Може би просто я бива повече в историите за възрастни. Може би се е опитала да напише книга, която всеки глупав тинейджър да може да разбере, но е свалила нивото прекалено много. Каквато и да е причината, имам някаква надежда за остатъка от трилогията единствено заради предишния ми опит с авторката, не заради нещо, което видях тук.
Целият сюжет може да бъде обобщен с едно изречение. Темпото е добро в началото, след това започва да се влачи и това нямаше да е голям проблем, ако тази част от книгата беше съсредоточена върху изграждането на героите, но не е. Информацията за всеки от тях също може да бъде обобщена в едно изречение и не ги направи интригуващи, нито ми помогна да се привържа към тях. На всичкото отгоре краят е абсурдно разочарование - струва ми се подходящ за край на третата глава, не на първата книга от трилогия.
Колкото и да ми се иска, не мога да препоръчам Призоваването на никого. Надявам се някой ден да мога да започна с `въпреки слабото начало...` и да ви хваля надълго и нашироко Най-тъмните сили, но дотогава мога само да кажа - дайте шанс на Кели Армстронг, но не с тази книга.
-
Пфу, олекна ми. Колкото и да им е тъжно да споделя това ревю.
Горещо препоръчвам на всички Bitten - кой знае дали ще бъде преведена някой ден, но в оригинал я има в Booktrading.
Горещо препоръчвам на всички Bitten - кой знае дали ще бъде преведена някой ден, но в оригинал я има в Booktrading.
