Индекс
Тема във форума.
Историята: Изминали са двеста години, откакто седемнайсетгодишната Ейми е напуснала Земята заедно с родителите си. Космическият кораб „Благословеният”, който ги отнася все по-навътре в космическото пространство, е с размерите на цяла държава и е един затворен в себе си свят. Ейми е потопена в дълбок сън в криогенна камера и е предвидено да се събуди на нова планета. Но най-неочаквано някой започва да изключва камерите, обричайки замразените пътници на смърт. Ейми оцелява на косъм, но се озовава сама сред враждебно настроени непознати в затвореното пространство на кораба, където всичко ѝ е чуждо. Ще съумее ли Ейми не само да оцелее, но и да поведе кораба и пътниците му към ново бъдеще?
Историята: Изминали са двеста години, откакто седемнайсетгодишната Ейми е напуснала Земята заедно с родителите си. Космическият кораб „Благословеният”, който ги отнася все по-навътре в космическото пространство, е с размерите на цяла държава и е един затворен в себе си свят. Ейми е потопена в дълбок сън в криогенна камера и е предвидено да се събуди на нова планета. Но най-неочаквано някой започва да изключва камерите, обричайки замразените пътници на смърт. Ейми оцелява на косъм, но се озовава сама сред враждебно настроени непознати в затвореното пространство на кораба, където всичко ѝ е чуждо. Ще съумее ли Ейми не само да оцелее, но и да поведе кораба и пътниците му към ново бъдеще?
В бъдещето хората са открили друга подходяща за живот планета и космическият кораб Благословеният пътува към нея. Звучи страхотно нали? Само дето Ревис отделя твърде малко страници на научно фантастичните елементи и твърде много на загадки, които са прекалено очевидни.
Като например, че нещо не е наред с хората на Благословеният. Това е единственото, което поне един от героите осъзна едновременно с мен. Само че на останалите им беше нужна почти цялата книга и след двайстата демонстрация на странното поведение на пътниците, вече ми беше скучно.
Всичко останало - кой е убиецът, как се промъква незабелязано из кораба, дори кой ще умре - предвидих стотици страници, преди да бъде разкрито. Беше твърде очевидно и накара главните герои да изглеждат като идиоти. До края на книгата не само ми беше скучно, но и вече ми беше писнало и нямах търпение просто да приключи. Таях мъничка надежда, че може би греша за нещо, че Ревис има някаква изненада за мен на края. Но не. Книгата е твърде дълга, героите са глупави и е написана зле.
Не знам дали ще дам шанс на продължението, A Million Suns. Може би става по-добре? Може би Ревис е имала време да се научи от грешките си между двете книги? Или може би ме очаква още една очевидна мистерия с герои, които дори не заслужават да бъдат споменати по име в ревюто ми. Освен може би Харли.
Като например, че нещо не е наред с хората на Благословеният. Това е единственото, което поне един от героите осъзна едновременно с мен. Само че на останалите им беше нужна почти цялата книга и след двайстата демонстрация на странното поведение на пътниците, вече ми беше скучно.
Всичко останало - кой е убиецът, как се промъква незабелязано из кораба, дори кой ще умре - предвидих стотици страници, преди да бъде разкрито. Беше твърде очевидно и накара главните герои да изглеждат като идиоти. До края на книгата не само ми беше скучно, но и вече ми беше писнало и нямах търпение просто да приключи. Таях мъничка надежда, че може би греша за нещо, че Ревис има някаква изненада за мен на края. Но не. Книгата е твърде дълга, героите са глупави и е написана зле.
Не знам дали ще дам шанс на продължението, A Million Suns. Може би става по-добре? Може би Ревис е имала време да се научи от грешките си между двете книги? Или може би ме очаква още една очевидна мистерия с герои, които дори не заслужават да бъдат споменати по име в ревюто ми. Освен може би Харли.
- Spoiler:
- Но той е мъртъв.
