[Ревю] Изгубените надежди - Даниел Стийл

Нищо не е такова, каквото изглежда...

На своя двадесет и първи рожден ден Мари-Анж неочаквано получава изключителен подарък - огромно богатство и възможността да се завърне в родната Франция. Когато посещава отново своя роден дом, замъка Мармутон, Мари-Анж разбира, че новият собственик е граф Бернар дьо Бошан, елегантен и енергичен млад вдовец, който я кани в дома си, а след това и в сърцето си. Но техният фантастичен живот като в приказка, в който едно след друго с безумна скорост следват брак, деца и все по-красиви домове, неочаквано взема зловещ обрат. Една тайнствена жена с обезобразено лице разказва на Мари-Анж зловеща история, която смразява сърцето й... В романа-бестселър Даниел Стийл надминава себе си в една завладяваща история за една жена, която намира сили, за да победи едно опустошаващо и убийствено предателство.

Получих книгата като подарък за рождения си ден. Трябва да споделя, че Даниел Стийл има някак тежък стил на писане, който се изразява в истории пропити с тъга и жестока реалност, а щастливия край е едва в последните няколко страници. Имах малко страх от книгата, защото другата книга, която съм чела от авторката "Дългият път към дома" бе много тъжна и успя да се запечата в съзнанието ми и досега, пораждащо в мен желание да избягвам книгите на Стийл до последно. Но въпреки това за мое щастие "Изгубените надежди" бе "по-леко" написана от "Дългият път към дома" и дори ми хареса доста, но не е нещо което бих искала да препрочитам, защото щастливите за мен моменти са малко и недостатъчни, че да ме накарат да я отгърна пак.


!!!спойлери!!!

Сюжета разказва за Мари Анж, французойка, която на крехката възраст от 11 години претърпява ужасът от загубата на обичните си родители и по-големият си брат. Тяхното семейство бе сплотено и изпълнено с много любов. Беше ужасно да чета за такава загуба. Скоро след смъртта им Мари Анж е изпратена при пралеля си - една сурова и сърдита, неспособна на топла ласка и любов жена - в Айова. Меко казано драстичните промени са шокиращи за героинята. Изведнъж от изпълненото с радост имение и любвеобилното семейство в топлата Франция тя се озовава насред студената зима в Айова при сурова стара жена в мрачна ферма.

Въпреки всичко младата героиня успява да свикне и дори намира опора в лицето на съученика си Били, който е неизменно до нея. Живота на Мари Анж е тежък и изпълнен с несигурност, но леко полека с помощта на приятеля си тя успява да се справи с живота. Докато не получава наследството на баща си. Тя се завръща във обичната Франция и посещава имението в което е отраснала. Там се среща с настоящия собственик граф Бернар. Той я омайва и т.н., и т.н. имат две дечица и привидно идеален брак. Но по време на брака Бернар постоянно харчи милионите на Мари Анж, залъгвайки я, че просто ги взема назаем докато неговите инвестиции в Изтока укрепнат.

Може да се каже, че бях отвратена от мекушавостта на Мари Анж затова, че не може да сложи юздите на съпруга си в безразборното му харчене на пари. Но тя е наивна, млада и влюбена. Не мога да отрека, че Бернар направи всичко възможно да я оплете в любов и още повече да я обвърже с две деца към него.

С течение на обстоятелствата Мари Анж се запознава с обезобразената бивша съпруга на Бернар, която и разказва как той е болен за пари и лукс убиец.

Отначало Мари Анж и вярва, но буквално броени минути след това бива пак оплетена от "любвеобилния" си съпруг. Което е жалко. Отдавана не бях чела за такава слаба и манипулируема особа. Но същевременно я разбирам Даниел Стийл определено знае как да създава образите така земни и разбираеми.

С няколко думи съпругът й се опитва да убие нея и децата им в пожар, за да може да наследи всички пари.

Беше неприятно да се чете за болката от такова предателство. Но поне Мари Анж и децата й оцеляха, което не може да се каже да обезобразената Луиз и мъртвия по вина на Бернар Шарл. Стана ми много тъжно за Луиз и за загубата й.

За щастие Били и Мари Анж поддържат връзка през цялата история. Тяхната връзка е много мила и нежна. Двамата си отиват един на друг.

Били бе любимият ми персонаж в книгата - червенокосо фермерско момче, което дълги години е влюбен в Мари Анж. Може да се каже, че е мъж, който никоя жена с разум не би отхвърлила.

Книгата си заслужава четенето. Вярно е, че не се отличава с нещо уникално в сюжета си, но самият начин на писане е чудесен и те кара да съчувстваш на героите.

Не съм сигурна, че ще продължа нататък с Даниел Стийл, но определено имам опция за когато съм отчаяна в търсене на четиво, което си заслужава.

Трудно я изчетох и останах неудовлетворена. Не казвам, че е лоша, напротив, но е тежка и тъжна, а обичам да чета по-леки книги. Все пак предпочитам да се отпусна приятно и максимално с някое четиво, а не да се напрягам допълнително.
Джени, много добро и интересно написано ревю си сътворила.

А аз разбрах, коя книга няма да чета Но наистина ревюто ти е страхотно! Продължавай, аз ще ги следя

krasy написа:Трудно я изчетох и останах неудовлетворена. Не казвам, че е лоша, напротив, но е тежка и тъжна, а обичам да чета по-леки книги. Все пак предпочитам да се отпусна приятно и максимално с някое четиво, а не да се напрягам допълнително.
Джени, много добро и интересно написано ревю си сътворила.

Така е. И аз предпочитам по-нетъжни книги. Затова и нямам желание повече да я отварям.

Zhu написа:А аз разбрах, коя книга няма да чета Но наистина ревюто ти е страхотно! Продължавай, аз ще ги следя

Хихи, отървах те.

Радвам се, че ви хареса ревюто, ще се опитам в скоро време да пусна още някое.

Джени и аз няма да прочета тази книга. Признавам си не съм голям почитател на Даниел Стийл.
Ще очаквам следващото ти ревю.