Конкурс за "Теория за любовта от пръв поглед"

Много съм зле с есетата. Когато трябва да напиша, все не ми идва муза. А вдъхновението ме сполетява непринудено, когато нямам за цел да творя върху лист хартия. Пожелавам успех, много фантазия и емоционалност на всички, които ще се включат в конкурса.

Аз пък много бих искала да участвам, но имам въпрос. Колко трябва да е дълго есето?

Ами около две страници мисля, че е достатъчно.

Raven написа:Ами около две страници мисля, че е достатъчно.

Две страници?! Какво ме направи ти?! :D Ох, ще видя какво мога да измисля.

Добре, че аз не се плаша от малко есе. Малко е различно от общо приетото, така че ако не отговаря ми кажете и ще го променя.


Любовта от пръв поглед. Плюс или минус?

Любовта е като приказка. Вечна и без край. Понякога те натъжава, друг път те изпълва с неземно щастие. Тя има хиляди лица, но и хиляди думи не могат да я опишат. Ами любовта от пръв поглед? Достатъчен ли е за да е истинска любовта. Преди да говоря за това мисля да изразя чувствата си в едно малко разказче дето написах преди време.

Мигът... нещо толкова малко, но и толкова дълго. Няма как да бъде определен, докато не бъде изживян. Дори и тогава обаче времето е само относително в сравнение с чувството, което остава в теб.
Един миг – не се нуждаеш от нищо друго.
Той вървеше по улицата като всеки друг ден. Позната улица, непознати лица. Дори не поглеждаше към тях, защото знаеше, че никога няма да ги види повторно. За тях той също бе поредното лице. Вървеше, прибираше се у дома, замислен в най-различни безсмислени неща като това какво ще вечеря или дали ще ходи на купона утре вечер.
Мислеше за най-различни нещо, когато изведнъж погледът ми се закова на една фигура. Една жена мина покрай него и за миг времето спря и той почувства, че на света няма друга жива душа освен тях двамата. Разминаха се без дори очите им да се срещнат, но той можеше да почувства нещо да става вътре в него.
Не знаеше името й. Можеше да бъде Розали, Кристин, Жулиет, Мария, Анабел или просто Ана. Името е нещо твърде незначително. Не можеше да си спомни колко е висока или дали усмивката й бе срамежлива или съблазнителна. Знаеше само, че косата й е с цвета на слънцето и че бе пленила сърцето му.
Любовта не бе нещо, за което да мисли. Още повече за любов от пръв поглед, но болката в сърцето му подсказваше, че точно това изпитва в момента. Бе чувал, че всеки има своята сродна душа, там някъде, в големия свят. Може дори някой ден ще я срещне, колкото и малка да е вероятността. И май точно това бе станало и с него.
За миг си помисли дали да не я последва. Да я заговори. Да разбере дали това чувство е истинско. Но бе твърде късно. След час или година сигурно щеше да съжалява за решението си. Вече бе влюбен в това перфектно за него момиче, но нещо отвътре му казваше, че мигът им си е отишъл. Тя се усмихваше, но не заради него, а заради мъжа, който я бе прегърнал. Бе щастлива с този друг човек, както той си имаше приятелка.
Чувстваше, че тази любов е истинска и чиста като утринна роза и точно това бе магията в нея. Този миг си бе отишъл и с него може би и любовта на живота му, но кой знае може би в този или друг живот щеше да я срещне отново. Щяха отново да се срещнат съвсем случайно, но този път да я спре и заговори.
И с тази мисъл продължи по пътя си. Такъв е животът – мигове, който ни дават шансове, но са толкова кратки, че често ги откриваме, когато е твърде късно.

Мисля, че тази история доста красноречиво показва чувствата ми относно любовта от пръв поглед. Тя и миг. И ти или трябва да го хванеш и да се бориш да го задържиш или да го оставиш да си тръгне. Дори и после да съжаляваш. Една приятелка наскоро ми каза, че е чела в една книга, не помня коя, че любовта трая от няколко часа до максимум няколко месеца и това, което остава след това е обич, но примесена с много други чувства като доверие, привързаност, общи интереси и хиляди други емоции. Не искам да вярвам в това. Бих искала да обичам този отреден за мен вечно така както и в първия миг на любовта ни. Но не мога да отрека и истината. Любовта дори и от пръв поглед е само първата крачка към нещо по-голямото. Но тя е опасна, защото може да доведе до падение толкова голяма, че да сравни единствено с падането на Луцифер от Рая. Ти обичаш без дори да познаваш човека, но това никога не е достатъчно, нали? Скоро ще искаш да узнаеш повече и повече за него и тайната на същността му може да не е толкова прекрасна, колкото си искал да бъде. Дали ще можеш тогава да преглътнеш реалността утешавайки се със сладостта на мимолетната любов?
Любовта е като фойерверките. Красота, но само за миг. С удоволствие ще запазя спомена за тях жив в себе си, но той си остава само спомен. Но ако една от тези искри продължи да блести и след време, нараствайки, докато изпълни душата ми с огъня си, тогава няма да имам нужда от спомен, тъй като тези фойерверки са все още живи в мен, макар и променени.

"Любовта от пръв поглед. Плюс или минус"

Любовта идва, когато най-малко я очакваш.
Тя е движеща сила, която съществува от началото на света. Тя е била и винаги ще бъде най-силната стихия. Човек се ражда, живее, умира, но любовта остава завинаги. Тя е най-желаното, но и най-отричаното чувство, най-болезненото, но и това, което носи най-голямо щастие, тя е най-сладката, но и най-горчивата болка.
Любовта не може да бъде видяна, но всеки един от нас може да усети сладкото й опиянение – онова приятно чувство, което ни обзема, когато видим себе си в очите на любимия; трепетът, когато любимият човек те прегърна, усмихне се или просто неволно докосне ръката ти. Това е любовта – човство, което е способно да те завлядее. Защото влюбените се допълват един друг, и веднъж запалена, любовта е като вечен пламък – пламти завинаги.
А любовта от пръв поглед? Тя си е чиста доза късмет – да си на правилното място, в правилното време и да срещнеш правилния мъж, който е срещнал правилната жена в твое лице.
Влюбването от пръв поглед е невероятно и уникално чувство, което не може да се обясни и не може да се контролира. То променя сетивата ти и те кара да се чувстваш прекрасно, неповторимо и просто...страхотно! Кара те да правиш странни неща, като да се смееш постоянно или да пускаш глупави шеги. Сърцето ти бие на бързи обороти и
започваш да се чудиш дали човекът, който толкова много те привлича, действиелно те харесва. Когато е взаимно, светът става приказка, всичко носи радост, сякаш ти порастват крила! А когато е несподелена...в такъв период са се родили най-добрите произведения на изкуството.
Според някои любовта от пръв поглед си е съдба, небесен дар и невиждана сила, събрала две идеално пасващи си половини.
Кое още ни кара да вярваме в нея - дали не е очакването най-сетне да срещнем човека, който ще сподели живота ни, или пък е страхът, който ни казва, че ще си останем сами?
В крайна сметка хората винаги ще продължават да вярват в любовта от пръв поглед и никой не може да промени това.
Според мен любовта е нещо, на което му трябва повече от един поглед, за да се развие. Първият поглед е само химия. Няма любов, има привличане. А самата любов идва след известно време, най-малкото след известно опознаване. Първият поглед ти показва само външната част, но това не стига, за да се появи любов.
По-скоро любовта е пръв поглед е усещане, че човекът е по-различен от всички останали. Няма как да е любов, която се е появила за една секунда. Привличане, тръпка, желание - да; темогат да се превърнат в любов по-късно, а могат и да изчезнат.
Но истинска любов - не. За толкова силно чувство се изисква време. От пръв поглед може много да харесаш някого, да се почувстваш привлечен от вида му, но това са чисти химични реакции и остатъчни животински инстинкти, които отминават много бързо. Вярно, че при всеки е различно, но според мен влюбването става неусетно и с времето, и по-скоро се влюбваме в определени неща в този човек (гласът, очите).
Реално това, което би се харесало на всички останали не ни е направило впечатление, а това, което никой друг не забелязва - ни е запленило най-много. Това, което ме удивлява е каква каша се случва, когато човек е влюбен. Едновременно е щастлив и нещастен, чувства се несигурен. А това не може да бъде изпитано само с един поглед.
Любовта трябва да се изживее, а колко трае - един миг или цяла вечност, зависи от нас. Тя е безсмъртна, не може да бъде убита или забравена; тя е навсякъде около нас, чакаща да бъде открита.
Любовта е като вятъра - идва и си отива, но оставя един вечен, неповторим спомен на ези, които са успели да я уловят поне за миг.

Любовта от пръв поглед.Плюс или минус?


Любовта е чувство, което всеки човек е изпитвал поне веднъж в живота си, или му предстои да усети най- висшата сила, съществуваща на Земята.Докоснал се до любовта поне за малко, човек не спира да изпитва нужда от чувството на топлина, закрила и разбиране, открива неща в себе си, за които дори не е подозирал, готов е да покори пътя на идеалите си, достигайки най- висшите човешки ценности.Освен пътека, осяна с цветя и рози, любовта те кара да дадеш всичко от себе си, да преодолееш появилите се препятствия и да надживееш страховете си.
Любовта се появява, когато най- малко я очакваш.Доста често на нетипични места.На улицата, благодарение на разпилени документи, в автобуса, с човека, седнал срещу вас, дори в парка, когато разхождате кучето си.Един поглед е достатъчен, за да усетите, че с този човек имате нещо общо, и без да се замисляте бихте споделили бъдещето си с него.Веднага в главата ви зазвучава сватбения марш, започвате да забравяте къде вървите, и най- често това ви е напомнено от сърдития вулгарен минувач, който най-ненадейно сте се опитали да прегазите.
Какво е любовта от пръв поглед? Забушували хормони, животинска страст, интуиция, може би дори прозрение, дошло от по- висша сила, на която се уповаваме. Гравитацията ли е тази, която ни тегли към обекта на нашите желания?Дали любовта от пръв поглед е неустойчива?Доверили се на първичната си преценка, хората имат по- голям шанс за откриване на вечната си половинка, отколкото да прекарат половината си живот с човек, който е носил маска, прикривайки истинската си същност.Решение взето моментно, най- много три секунди след отдалата се възможност винаги е правилно, това е вътрешният порив, див инстинкт, интуиция.
Разбира се, не всеки е способен на любов от пръв поглед.За някои това е дар, за други проклятие,лекомислие.Намират се и костеливи орехи, които непременно държат да преценят до най- малката подробност обекта на своите желания.За тях на първо място е доверието, след това идва любовта.Лека по лека те свалят своя гард, падайки на колене пред господарката Любов.За тези, които са способни да се доверят на вътрешния си порив промяната настъпва много по лесно.Влюбвайки се внезапно, отново започват да се чувстват цели, празнотата в сърцето е забравена, светът е нарисуван с по- ярки цветове, хората наоколо стават по- красиви, музиката звучи по нежно, дори храната и водата имат различен вкус.Пулсът се ускорява, мислите са изцяло погълнати, замъглени…
Любовта няма срок на годност.Всеки ден се намират различни проучвания, всяко от което твърди, че е открило истинската продължителност на любовта.Та нима любовта има срок?Нима любовта е нещо което трае от днес, до .. може би два или три месеца след първата искрица?Не.Любовта е сакрално чувство, което не познава ограничения, най- малкото наложени срокове и дати.Не живееш години с мисълта, че обичаш човека до себе си, а на следващия ден се събуждаш и решаваш, че чувствата са се изпарили.Независимо от начина, по който се е появила, от пръв поглед, или след години неразделно приятелство, любовта и последиците ѝ са добре познати на човечеството от древни времена.
Дали влюбването от пръв поглед е предимство или недостатък, това е въпрос, на който всеки трябва да си отговори самостоятелно.Любовта те прави уязвим, кара те да отвориш сърцето и душата си, и винаги, зададеш ли си въпроса кога всичко е започнало, отговорът е твърде далечен, твърде назад в миналото, любовта е засяла семето си много преди да го осъзнаеш и единствено което ти остава е да прибереш плодовете на вълшебното чувство.

Любовта от пръв поглед- плюс или минус?

Един от екзистенциалните въпроси, които си задаваме, е съществува ли любовта от пръв поглед и ако съществува, нужна ли е тя, или създава хаус в душите на хората.? Истинско ли е това внезапно чувство, или е мемолетно преживяване?
Често понятието „любов от пръв поглед” не може да бъде различено от другото понятие „привличане от пръв поглед”. Тази грешка се допуска най-често в тийнейджърските години. Но нека поговорим за истинската любов. И то за тази любов, която се създава в момент на размяна на погледи между двама души, които до този момент не са подозирали, че ще се влюбят един в друг.
Когато говорим за любовта, някой ще попита: „Вярваш ли в любовта от пръв поглед?”. Вероятните отговори са няколко: не; да, но не искам да я срещам; да, търся я; да, намерих я. Много хора създават семейство с човека, в когото са се влюбили от пръв поглед. Мигът, в който са се запознали, разбират, че това е човекът, с когото искат да прекарат остатъка от живота си. Трудно може да се обясни това усещане, че точно този човек, в когото някой се влюбва от пръв поглед, е най-подходящият за него. Моето обяснение не е научно, но пък е изписано много за това. Говоря за предишни животи и прераждания. В миналия си живот вероятно двамата влюбени са били заедно цял живот, много са се обичали. Затова и в настоящия живот само щом се погледнат, веднага им се струва, че се познават от някъде. Макар че се виждат за първи път, те се питат „Познавам ли те от някъде?”. Двамата имат чувството, че се познават цял живот, а всъщност никога не са се виждали. Ето това е истинската любов. Това е, когато съдбата събира двама души, създадени един за друг. Тази среща между двамата може да създаде много здрава връзка, привързаност и чувство за допълване един друг. Това е „плюсът” да срещнещ любовта от раз.
По-горе споменах за привличането, което може да бъде сбъркано с любовта. Ученичката, още млада,глупава и неопитна, казва: „Какъв красавец видях, веднага се влюбих в него”. Ето това е минусът. Защо ли? Защото тази ученичка си мисли, че е открила любовта на живота си и ако е дълбоко убедена в това, може да се омъжи за този човек или да му роди дете и не след дълго да осъзнае, че е направила най-голямата грешка в живота си.
Друг минус, който изниква вече при истинската любов, е, когато човек срещне любовта на живота си от пръв поглед, но... вече е късно, защото този човек е станал семеен. Последиците са ужасни. Или влюбеният вече истински човек напуска досегашното си семейство, от което страдат повечето, или се жертва и остава със семейството си, но се измъчва от несподелената любов.
Любовта от пръв поглед няма да дойде на 15 години! Редки единици са случаите, в които това може да стане. За всеки човек някъде по света има подходящата половинка, така както „за всеки влак си има пътници”. Много хора остаряват в търсене на тази любов и не осъзнават, че часовникът им тик-така. Вглеждат се във всеки, с когото се разминат, с когото са в автобуса, абсолютно във всеки с надеждата, че един от тях от точният човек. Търсят любовта в лицето на всеки един, но когато се постави за цел да се срещне тази така внезапна любов, тя не идва. Не може човек да си каже „днес искам да се влюбя в подходящия човек” и хоп!- това да стане. Просто няма как. Тази очарователна любов идва в момент, в който човек не я търси и не си поставя за цел да я срещне. Дали не са най-големите късметлии тези, които не търсят любовта, а тя сама идва при тях?
Да се влюбиш е безплатно. Дали го искаш-никой няма да те пита. Какви са последиците от мълниеносното влюбване?- различни- и положителни, и отрицателни. Вярно е, че някъде там той/тя също търси своята любов, но дали двамата, създадени един за друг, ще се срещнат? Това само съдбата ще реши.

Любов, любов, любов.... Всички ние се борим да бъдем обичани и да обичаме, нали за това съществуваме. Но как започва всичко ?
Всичко започва с един поглед, когато го виждаш и с времетраенето на едно примигване се случва всичко. Очите ти се спират върху него и моментално усещаш как някой те придърпва към себе си, минава топла вълна по цялото ти тяло , поглеждаш го и искаш да споделиш, да кажеш толкова много, искаш всичко да започне тук и сега и ако е възможно веднага. Доверяваш се интуитивно, разказваш и искаш толкова много да знаеш... ти си там и той също, но къде как и кога, не знаеш и ако те попитат в този момент къде си, ще се огледаш, за да си спомниш... И точно този първи момент е толкова искрен, всеки е себе си, защото и двамата сте толкова пленени от момента... И това чувство, че вече го познаваш се засилва с всяка дума и с всеки жест.
Горе- долу така започва „ Любовта от пръв поглед” , но тя може да се окачестви като такава само ако е взаимна.Само ако искрата е запалила огън и у двамата. И няма значение колко дълго трае, дали се превръща във връзка, изтъкана от обич или си отива за момента и ти никога повече не го виждаш. Това прекрасно чувство си остава и то няма как да бъде минус, защото и само един красив спомен, може да топли мислите ни с дни, месеци, години... Защото той е като тайна и ти никога няма да го забравиш, никога .
Моята теория за всяка връзка е „ Или се влюбваш от самото начало или няма смисъл! ” Защото ако има да се случва нещо между вас, то пламва с първия поглед! Ти просто го усещаш и искаш да го имаш. Обаче ако нищо не трепне, колкото и красив, умен и забавен да е, ако искрата я няма, края се вижда ! Естествено, че има хора, чийто брак или връзка не е пламнала с „ искрата” и те са щастливи, или поне така казват, защото аз не вярвам. Или го има или го няма. Естествено, че може да не ни е ясно от 1-вия миг, че това е човека за нас, но усещането няма как да се сбърка.
Но която и каквато и любов да е, тя не може да бъде в наш минус, защото от всяко преживяване ние учим нещо, може и малко да е, нов бъдеще всичко има значение.
Според мен всяка любов е любов от пръв поглед, защото точно в този момент решаваш да й дадеш ли шанс.

Малко е нахално от моя страна, но дали скоро ще имаме победителя?

Nuriko написа:Малко е нахално от моя страна, но дали скоро ще имаме победителя?

Не знам, но и аз тръпна в очакване

След малко ще обявя резултатите.