Казвам това, което ми е на сърце и нова, което някой иска да разбере...

Та никога не съм била добра в дневниците. Все забравям да пиша, но се га тук... имам нужда да пиша.....
Живея в малко градче в Северо- западна Германия. Градче е силно казано, но има 2 университета, което си е много.
Тук е винаги мрачно, винаги сиво, винаги има облаци и хората са винаги студени. Винаги светлокожи, винаги пъстрооки и винаги мили. Има и много чужденци, които са винаги различни, винаги по- будни и винаги по- забързани.

8.11.2010
Днес както си вървя по улицата, път по който минавам всеки ден, минимум по един път на ден в продължение на 2 месеца и днес за 1ви път видях тази къща- голяма, сива, студена, там където тя свършваше, започваха облаците. На прозорците на 1вия етаж имаше подредени кристални чаши, а до тях няколко метални топки за украса! От самата къща ме побиха тръпки излъчваше такава .... сивота! Понякога имам чувството, че това малко градче ще ме убие, ако не с размера си, то с вечното ошо време. Откъснах се от мислите си и продължих към университета, все пак исках да си намеря място, беше едва 8,30 определено не бях готова да седя права час и половина.Бързайки бързо влязох в кампуса, да- това беше един от дните на негодувание, просто ставам, събуждам се и съм изпълнена с неприязън към мястото и хората. Те не са виновни, и родителите ми не са виновни. НИкой не е виновен освен мен. Защото всичко се нуждае от жертва, печелиш едно, лишаваш се от друго. В моя случай- мечтаех да уча тук, да съм далеч от всички и всичко, да започна на чисто, нали именно тогава се случват хубавите неща, като от книгите. А и каква реализация би имала една 19- годишна художничка в България?! Никаква! Така се отзовах тук- в сивото градче с любезните хора!

Знаеш ли кога точно осъзнаваш, че си студент? Когато си избереш по- малко мръсната чаша от купа, който бяга от мивката И след като си сипеш кола, тя започва бавно да се отлага по стените Някъде тогава си казваш: " Мамка му, трябва да измия чиниите" и сядаш на компа
П.С. Когато почети изпих чашата и погледнах на дъното, имаше странни отломки и бял косъм? 1вото го разбирам! Но от къде за Бога е дошло второто
П.П.С. Днес отново валя и изненада: отново беше сиво. Но кой ли го е*е като седиш цял ден в университета и откачаш
Сега съм сама, човек трябва да цени миговете със себе си, след малко ще се върне приятелят ми, които ми е временно и съквартирант. И ще трябва да му обърна внимание! Обичам си го, но понякога искам да го сритам :219796: За това смятам да си измия чаша и да си сипя нова кола и да почета книжката на Сандра Браун- Алибито, която ме завладя! Или да точа лиги по Деймън и Стефан... още не съм решила.... каква дилема само!

XOXO Zhu