Червеноризци | Джон Скалзи (ревю)

За книгата:

Това е втората ми книга от Скалзи, първата беше Fuzzy Nation.

Червеноризци вече може и да не се хареса на нелюбителите на научна фантастика. Със сигурност, ако сте гледали или след нея гледате Стар Трек или друг подобен сериал, това ще допълни преживяването. От друга страна, ревютата от мои познати - нелюбителите на научна фантастика са предимно положителни, така че, кой знае, пробвайте.

Със сигурност ще се забавлявате с Ендрю Дал, докато се опитва да си върши работата, колкото и необичайни инструкции да получава понякога, да намери приятели, да разгадае странното поведение на по-опитните членове на кораба "Дръзки" и най-вече, да не умре, преди да разбере защо всъщност е в огромна опасност. Книгата се чете лесно и бързо, и не мога да си представя някой да съжалява, че си е губил времето с нея, независимо от отношението му към жанра и по-особените работи, които се случват към края. Всъщност направо може да я броите за първото фентъзи на космически кораб

... в съчетание с хорър, в който червеноризци умират по ужасяващи начини, което щеше да е много тъжно, ако не беше толкова забавно

... и отново успява да засегне сериозни въпроси по ненатрапчив начин, макар за мен да са по-далечни, тъй като се отнасят предимно до живота и работата на Холивуд.

Най-много ми се иска да пиша за шантавите разкрития и абсурдно-логичните обрати, но как да го направя, без да издам спойлери? Нека просто кажем, че ако нещо ви е накарало да завъртите очи, гледайки зле написан научно-фантастичен сериал, вероятно Скалзи му се подиграва в Червеноризци и ще ви разсмее. А причините, отговорите, те са толкова странни и невероятни, но в същото време мога да проследя логиката и да обясня случващото се. Напомни ми за любим момент от поредицата за британския полицай-магьосник, Питър Грант:
“But . . .” Dominic floundered around for a bit before pointing at me accusingly. “You said that there’s weird shit, but it normally turns out to have a rational explanation.”
“It does,” said Beverley. “The explanation is a wizard did it.”

Като че във втората част (след "големия обрат"), действието малко се забави и вече не беше толкова весело, но пък ме накара да погледна по различен начин на всички онези трагично-забавни смъртни случаи, които преди това ме разсмиваха, и контрастът от емоции направи преживяването от четенето на книгата по-силно.

Бих ли препоръчала Червеноризци? Възможно е слабостта ми към нея да се дължи на факта, че беше първата ми книга на Скалзи, но бих препоръчала да започнете с Fuzzy Nation (е, ако я преведат или четете на друг език). Иначе да, абсолютно бих препоръчала и Червеноризци.
Ще прочета ли друга книга от автора? Да се самоцитирам ли от началото на ревюто? -> "сега вече смятам да пробвам всичко, което Скалзи някога е писал".

Бонус: