Ръш й обеща вечността… но обещанията могат да бъдат нарушавани.
Разкъсван между любовта към семейството си и любовта към Блеър, той трябва да открие начин да спаси едното, без да изгуби другото. Не е лесно да оставиш нещо да си отиде.
Блеър вярваше в своята приказка… но никой не може да живее във фантазиите си. Любовта й към Ръш подхранва надеждата й, че двамата могат да намерят начин да бъдат заедно. Докато не идва моментът да вземе правилното решение за себе си и бебето – дори и това да разбие сърцето й.
Могат ли Ръш и Блеър да открият заедно онова завинаги, което и двамата желаят… или то е твърде далеч?
Ревю:
Очаквах книгата да е твърде повърхностна и лекомислена,но се оказа много истинска и приятна за четене. Двамата главни герои Блеър и Ръш ми станаха симпатични от първият момент и се забавлявах адски много с тях. Разбира се и второстепенните герои не бяха за изпускане,но някой от тях бяха твърде малко развити,за да си изградя мнение за тях. В тази книга Блеър и Ръш очакват първото си дете,Ръш е страшно щастлив от това и постоянно обгрижваше Блеър. Понякога тази негова обгрижваност ми идваше малко в повече,както и на самата Блеър .Най-накрая двамата вече могат да се нарекът истинско семейство,докато не се появява Нан (сестрата на Ръш) и не обърква всичко. Двамата заминават за Лос Анджелис,за да се справят с Нан и да я вразумят,но това тяхно заминаване почти не ги разделя. Защото Ръш беше обещал,че Блеър винаги ще е на първо място пред останалите за него и че нищо няма да ги раздели, а в същото време постави семейството си пред нея и реално погледнато я излъга за пореден път. Но след дълги препирни с Нан и семейството му, нещата се подредиха и всичко завърши с Happy End.
Блеър Уин – допадна ми страшно много,защото беше едно борбено и смело момиче,което е преживяло доста гадни неща и въпреки всичко е продължила напред в името на нейното щастие. Хареса ми,че беше скромна и кротка,но в края на книгата показа,че може да бъде и лошо момиче.
Ръш Финли – като син на рок легенда е свикнал да има и да получава всичко,което пожелае. Но когато се влюбва в Блеър,Ръш разбира какво наистина му е липсвало в живота и какво е наистина да бъдеш щастлив и влюбен. Образът му на баща страшно много му отиваше и в някой моменти направо ме умиляваше,когато се грижеше за малкият Нейт.
Както вече споменах ми допаднаха и някой от второстепенните герои,а именно : Харлоу (дано в другите книги нещата с Грант да се получат), Бети (най- добрата приятелка на Блеър),Грант,Дела и др.
„Твърде далеч: Завинаги“ ми донесе много положителни емоции и усмивки,а и ми показа,че колкото и транлив да е пътят към щастието,ако то е истинско и си струва,то си заслужава всяка пролята сълза и всяко изпитание