Ревю на "Твърде далеч:Никога" Кн 2 от Аби Глайнс

Блеър все още обича Ръш, но знае, че няма да успее да му прости никога. Тя се завръща у дома, опитвайки се да се научи да живее без него. Да продължи с живота си… Докато не се случва нещо, което преобръща света й. Какво можеш да направиш, когато единственият човек, на когото не можеш да се довериш никога повече, е точно този, на когото имаш нужда да разчиташ така отчаяно?

Да лъжеш, да се криеш, да го отбягваш и да се молиш греховете ти да не те достигнат никога.




                                "Твърде далеч: Никога"
                                           Ревю


Като се има предвид, че това е втора книга от поредицата предполагам, че трябва малко да върна страниците назад и да кажа една две думи за първата книга.
Честно казано  "Твърде далеч: Пропадане" нещо не ми допадна още в първия момент в които я видях.Бях много скептично настроена.Дали заради факта, че автора ми бе напълно непознат или заради корицата/дам обикновено харесвам 99% от всички корици които ми се мернат пред очите,но тази не бе от тях/ която не харесах, а може фактор да са били и твърде малкото страници...Просто истината е, че обичам дебели книги!Тънките книжки винаги остават в мен една неудовлетвореност след като ги прочета.Та в този ред на мисли реших да пропусна да си я купя,въпреки увещанията на някои хора,че многооо греша в преценката си за нея !
В крайна сметка гореспоменатите персони ми подариха книжката.
Доста време мина докато се наканя да и хвърля едно око.Но една вечер дойде и този момент.Та въпросното"хвърляне на око" продължи от един след полунощ до към 5 сутринта.С други думи като залепнах над нея се отлепих чак когато видях задната корица.
Книгата много ми хареса.Определено успя да ме изненада в добрия смисъл.Много динамична, и с доста неочакван развой на събитията.Въобще, чете се на един дъх и те остава накрая без думи.Но стига толкова за нея.Нека кажа нещо и за втората книга "Твърде далеч:Никога".
Като фен на поредицата чаках с нетърпение продължението и.И докато при първата книга не очаквах кой знае какво,то тук вече летвата с моите очаквания  бе доста вдигната.
И така, историята продължава долу-горе от там където оставихме нашите герои Блеър и Ръш...Още с първите страници авторката ни хвърля във вихър от изненади.
Нали знаете онези моменти когато вече си 100% сигурен ,че по-зле от това просто няма накъде!!А, после следва онзи друг момент в, който живота или съдбата/кой както го вижда/ просто ти разказва играта- показвайки ти,че все още нищо не си видял!Точно това се случва и с Блеър.Нашето момиче се изправя пред нещо неочаквано.Пред отговорност, която не всеки може да носи сам на плещите си! Сигурно се питате за какво иде реч?Ами няма да ви кажа .Обаче ще допълня,че главната героиня отново успя да ме изненада с реакцията си, и с решението което взе без колебание.Честно, наистина го обикнах това момиче.Удивена съм имайки предвид цялата гадост която се "изля" отгоре и, как успя да се задържи в кондиция  и да не изтрещи тотално!От тук насетне събитията в книгата започват да се развиват плавно и последователно.Авторката разкрива за всеки герой по нещо,като така дава възможност на читателя да си изгради по обстойно мнение за тях.
Като цяло мога да кажа,че мнението ми за Кейн,че мекотело се затвърди на 10000 процента.
Уудс и без друго си ми е слабост от първата книга,а сега направо ми иди да му окича златен медал.Спечели ме с своята доброта и безкористната помощ която оказа на Блеър. Такава душичка е!Дано не ме разочарова за напред.
Бети също спечели уважението ми.Първо заради ръката която подаде на Блеър и не я пусна и за миг,и второ за промените които въведе в живота си.
Грант ми е симпатичен поначало.Стреми се да поддържа баланса в отношенията между любимите му хора.А това не е лека задача...
Джорджиана определено ми падна в очите до няма и къде.То бива да си куха лейка,ама чак толкова не може!!!Безотговорно, и жалко подобие на родител....
Нан, ами за сега тя се явява едно малко разглезено зло.Да, била е наранена,и е имала трудно детство но сякаш вече взе да преиграва.Което лично мен ме дразни.
Ейб!!!Какво да кажа за него.Неговото малодушие ме остави безмълвна.След като в втората книга се разкриха още подробности около "случая"-как и защо този индивид е изоставил семейството си??!?Ами аз направо съм отвратена.Не знам как Блеър му прости...
Ръш..оф какво да кажа за него.Нещо неговия герой ми е много противоречив.Може би защото е разкъсван между семейството и жената която обича, но тази негова непостоянност ме дразни!За първи път ми се случва да не съм фенка на главния герой. Ще видим в третата книга как ще се развият нещата...
Блеър е изключително силна и уравновесена.Имайки предвид всичко през което е преминала в миналото, и нещата които се случват с нея в настоящия момент, е цяло чудо,че не се превърнала в злобно и отмъстително момиче.Дано добротата и разбирането, което проявява към всички не и изиграят лоша шега.
Като завършек ще отбележа, че втората книга оправда очакванията ми.Да, не беше така драматична като първата, но имаше нещо очарователно в плавния начин по който се развиваха действията.Много ми наподобява на затишие преди буря!



Благодаря на форума и издателството за възможността да спечеля тази страхотна книга.

Evitta, много ти благодаря за ревюто. Ще го изпратя на издателството, когато им пиша с победителите от новите игри. Радвам се, че книгата е оправдала очакванията ти. Това е страхотна награда за мен.
Асе, караш ме да се червя.

Дийдра поредицата е наистина хубава.За своя жанр препокрива всички критерии.Освен това въпреки че не е обемна/270 стр./ авторката е съумяла да побере всичко в тези страници.Така, че не остава онова усещане за нещо липсващо и недовършено.Колкото до главния герой..ами трябва да призная,че си има своите добри страни и моменти!Лично на мен, не ми харесаха някои негови постъпки но не ме е отчаял до такава степен, че да ми развали удоволствието като цяло от книгата.Това си е мое мнение разбира се..,повечето които са чели книгите са очаровани от Ръш. Може пък на мен да ми има нещо...знам ли?!?

Raven, Дийдра е права!Личи си колко усилия и старание влагаш в всяко едно предизвикателство.
Справедливо е, който спечели да напише нещичко за книжката която е получил.
Доста се чудих дали да пусна "ревюто" като мнение или като отделна тема, хич не ме бива в писането ... .Като гледам какви ревюта сте писали вие момичета,мога да кажа само- "уауу"!Та в този ред на мисли не знам дали си струва да пращаш ревюто до издателството.Не е произведение на изкуството..Но както прецениш ти.

Evitta, благодаря ти! Не се притеснявай. Това е мнението ти за книгата и си вложила труд да го напишеш. Издателството трябва да види, че си дала своето мнение. Да не мислиш, че аз знам какво правя, когато пиша ревю? Просто пиша, какво мисля за книгата и как се чувствам. За мен е важно да виждам победителите да пишат мнения или ревюта. Чувствам се супер, когато ме радвате с тях.

Евита, ревюто ти е станало супер, така че ако само притеснението те е спирало да пишеш рецензии, дерзай смело напред!

Колкото до книжката, радвам се, че ти е харесала. Определено съм съпричастна на това да ти хареса книга, въпреки че героят ти е донякъде антипатичен или скучен.

Момичета,благодаря ви за хубавите думи .