Индекс
Тема за поредицата.
Четвърта книга от поредица „Лукс“ се оказа още по-вълнуваща. През цялото време, докато четях „Основа“ бях на тръни, защото третата книга приключи по гаден начин, и аз очаквах развръзката. В тази книга Дженифър Л. Арментраут използва двойната гледна точка. Толкова се зарадвах, че мога да разбера какво си мислят главните герои, как действат и т.н. Беше забавно да чета от името на Деймън, защото той е уникален по свой си начин.
През цялото време се притеснявах за Кейти, както и за Деймън. Не знам защо, но героите от поредица „Лукс“ ми станаха наистина любими и започнах ги чувствам много близки.
Не смятах за честно Кейти да попадне в ръцете на Дедал, но малко неща са честни, дори и в книгите. Нещата, на които беше подложена просто ме ужасиха. Чудех се как е възможно участниците в Дедал да спят нощно време, след като се занимават с какви ли не неща, с които нямат работа да се занимават. Буквално си играеха с огъня и заплашваха да се изгорят. А това изгаряне предстоеше, защото Деймън беше толкова бесен, че бе готов да разруши целия свят, само и само да измъкне Кейти. Възхищавах му се през цялото време, защото искаше да предпази всички, да поеме отговорност и сам да се справи. Харесвам самоувереността му, смелостта му и страхотния сарказъм. Уникален е този Деймън Блек. Бях малко по-спокойна, след като Ди, Доусън и Бетани останаха настрана. Не ми се щеше да им се случи нещо.
Бях започнала да се притеснявам, че Кейти ще се пречупи, защото от Дедал бяха наистина жестоки и отвратителни. Толкова се зарадвах, че след всичко, което бе преживяла, тя успя да направи, така че да става все по-силна. Допадна ми, че през цялото време държеше на своите принципи. Не се отдалечи от човечността си, а вярвайте ми в Дедал можеше лесно да изгуби разсъдъка си и да се превърне в нещо, което не е. Това не стана, но ми бе толкова жал за Кейти. От Дедал бяха отвратителни. Всичко, което правеха ме караше да се ядосвам. Приличаха на някакви луди, които са решили да си врат носовете в неща, които не трябва и най-лошото бе, че мислеха, че правят добро. Не можех да не си помисля, че бяха извратени до някаква странна степен. Бях отвратена от някои личности и се надявах някой да им свести маслото, защото си го заслужаваха.
Деймън от друга страна реши да се върне при един стар познат – Люк - и да направи малко поразии. Не знам защо, но аз по някакъв странен начин харесах Люк. Вярно, че в „Опал“ доста ме съмняваше, но тук разбрах повече за него. С това хлапе шега не бива. Дори не трябва да го наричам така, защото той е изключително умен и зрял за възрастта си. Добре де, зрял в някои моменти. Знаех, че е различен, защото Дженифър го описваше по определен начин, който ме накара да се замисля, че има нещо скрито. По-късно разбрах какво бе то и всички части от пъзела си дойдоха на мястото.
След интересната среща на Деймън той се хвърли в ръцете на Дедал и те го приеха с разтворени обятия. Някои от Дедал бяха големи фенове на зеленоокия извънземен, но за жалост бяха част от онези побърканите фенове. От една страна се зарадвах, че отиде при Кейти, но от друга притеснението ми нарасна. Кейти и Деймън бяха това, което искаха Дедал, но двамата не знаеха всички откачени неща, които се вършеха там. Гадно бе, че на Кейти й се наложи да преживее толкова несправедливости и опити да я настроят срещу Деймън, семейството му и луксианците. Някои неща я накараха да се съмнява, аз също започнах да се питам, но знаех, че по-нататък в книгата ще намеря обяснение.
Кейти и Деймън са една от най-сладките двойки. Макар и в трудна ситуация двамата намираха време да се държат нормално, да се шегуват и да правят планове. От Дедал ги караха да вършат какви ли не откачени неща и им разкриваха откачените си експерименти. Не знам как успяха да издържат. Добре, че плана им за измъкване сработи. Оказа се, че под носа си имат един неочакван съюзник, който аз много харесах.
Когато Деймън и Кейти успяха да избягат и да се срещнаха със семейството и приятелите си, си помислих, че нещата ще се развият по-нормално. За жалост не стана, както си го представях. Всичко се обърка дори повече.
„Основа“ според мен е една по-мрачна книга, защото има повече смърт и ужаси. Беше ми тъжно за някои от героите, а други мразех много. Имаше някои изненадващи ситуации и толкова разкрития, които направиха книгата вълнуваща. Наслаждавах се на всяка една страница и отново се изненадах от края на книгата.
След офанзивата, която направи последните дни, размахвайки победоносно флага на Дженифър Арментраут / Джей Лин, се предавам - почвам Обсидиан сега 
Дано сега покрай празниците и почивните дни да ти остане време за още (щот съм алчно )
Не, сериозно - прави каквото и когато ти се прави.
