Индекс
Тема за поредицата.
Започнах „Ще те чакам“, защото имах нужда да чета още истории от Дженифър Л. Арментраут. Тези, които не знаят тя пише и под псевдонима Джей Лин. Честно да ви призная книгата ми хареса страшно много. Познах стилът на писателката, но имаше и някои промени, които се изискваха от жанра, в който пише. Бях изключително доволна, че започнах „Ще те чакам“. Толкова много ми допадна, че не успях да я оставя, докато не я прочета. Много добри впечатления ми направи начина, по който бе представена историята на героите, описанието на емоциите им и въобще всичко.
Според мен Ейвъри имаше много проблеми със себе си, които трябваше да реши. Отне й доста време преди да се помири със себе си и да разбере какво иска в действителност. Целият този път, който тя трябваше да извърви в някои моменти леко ме дразнеше, защото допусна някои грешки. Естествено успя да се поправи навреме, но все пак малко ми вдигна кръвното. Като изключим това Ейвъри е съкровище. Много я харесах, когато се поотпусна достатъчно, за да започне да се шегува. Наистина се забавлявах с нея и с приятелите, които успя да намери. Няма как да не спомена, че се смях на глас, когато се срещна за пръв път с Камерън в началото на книгата. Мисля, че е по-точно да кажа, че буквално се сблъска с него и после избяга. Беше доста сладко как Камерън се шегуваше с нея, един вид, за да я успокои, а тя, милата, тотално се панира. Бе разбираемо, след като вниманието на другите й причиняваше неудобство. Добре, че по-късно успя да се справи с този проблем.
Камерън ме спечели с това, че готви и обича да прави сладки. Направо не успях да му устоя. Интересно ми е кой би устоял на някой сладур, който готви, уверен е в себе си, държи се добре и има огромно търпение? Ейвъри още от самото начало бе изгубена, защото и тя не успя да устои твърде дълго на Камерън. А той е такъв чаровник, който те кара просто да го заобичаш. Държеше се като зрял човек в правилните ситуации. Беше наистина забавен и ме караше да се усмихвам през цялото време, докато четях.
Допадна ми, че двамата герои станаха приятели и споделяха много приятни моменти заедно. Вярно, че отне време преди Ейвъри да се довери достатъчно на Камерън и да излезе с него, но определено си струваше. Тези двамата са големи сладури. Докато четях ми се искаше да ги гушна силно.
За жалост Ейвъри имаше една тайна, която не намираше смелост да сподели с Камерън. Той бе готов да чака, колкото е нужно, защото наистина държеше на нея. Това, което ме издразни бе, че Ейвъри му казваше, че му вярва, а всъщност не бе съвсем така.
Когато Кам сподели своята тайна Ейвъри го утеши и си помислих, че това е правилният момент, в който ще му кажа какво се е случило с нея, но тя не го направи. Нямаше как Камерън да не се почувства наранен заради нейното нежелание да сподели с него. Беше важно той да разбере, че Ейвъри наистина му има доверие. Щом осъзна, че тя все още крие нещо от него, той просто се върна няколко крачки назад, защото искаше да предпази сърцето си. Трябваше известно време Ейвъри да помисли и най-после да се реши да му каже цялата история. Доста се забавлявах на тази сцена, защото се случи нещо неочаквано. Веднага щом му разказа си изясниха нещата и ме направиха много радостна, защото им бе писано да бъдат заедно.
Ейвъри събра смелост да се изправи пред родителите си и пред друго момиче, което бе преживяло същото като нея, и да им каже какво мисли. Камерън през цялото време я подкрепяше. Двамата заслужаваха да бъдат щастливи.
„Ще те чакам“ ме омагьоса до толкова, че след прочитането й веднага се нахвърлих на втората книга от серията – „Бъди с мен“. Тази писателка ми стана една от любимите, защото винаги успява да ме кара да се чувствам добре, докато чета книгите й.
Нямам търпение да си пусна и клипчето, но сигурно ще трябва да почака 
Че имам някакви интернетни проблеми и в момента съм на резервния вариант - мтел флашка...