Индекс
Тема за серията.
„Лесна“ бе книга, която засяга много важни проблеми. Бях в точното настроение да започна да я чета и наистина ми допадна. Историята е свързана с неща, които могат да се случат в нашето ежедневие и много да наранят даден човек. Харесах посланието, което отправи Тамара Уебър, защото с една на вид обикновена история, за мен тя успя да направи много. Думите, които използваше ми се сториха правилни. С тях успя да изрази страховете, съмненията, копнежите и мечтите на героите си. Вероятно не всеки читател може да хареса книгата колкото мен, но аз бях доволна, че я прочетох. Свързах се с героите и преживявах всичко, което и те. Причината за това може би беше, че прочетох книгата именно, когато бях настроена да чета съвременни любовни романи. Нямаше как да устоя.
Жаклин ме удиви с ума си и интересните си мисли. Тя беше наистина забавна в някои моменти. Бях със смесени чувства, когато разбрах каква е историята с гаджето й. Малко ме издразни с това, че бе тръгнала след него, сякаш нищо от това, за което тя мечтаеше нямаше значение. Жаклин беше поставила Кенеди на първо място. Въпросният индивид въобще не ми стана любим, защото само се пречкаше и ме дразнеше с незрелите си глупости. Сцената, в която скъса с Жаклин ми се прииска тя да го удари, но милата бе така наранена. От една страна бях раздразнена, че му беше повярвала, че ще останат заедно, а от друга ми беше кофти за нея. Раздяла след дългогодишна връзка не е приятна. За жалост й се случи друго сътресение в живота й. Просто нямам думи да опиша колко ядосана бях заради това, което стана с нея след партито. Беше толкова грозно да я нападнат. През цялото време се усещах да стискам юмруци докато четях, защото ми се искаше да ударя нещо. Смятам, че никой не заслужава такова отношение. Бях наистина облекчена, когато един непознат й помогна да се спаси, преди да е станало нещо още по-несправедливо. Той се оказа наистина мил, макар да бе ударил нападателя на Жаклин. Хареса ми колко внимателно се отнесе с нея и как я изпрати до общежитието й. Мисля, че Жаклин направи грешка, когато не докладва нападателя си на полицията още първия път. Вярно, че го познаваше и, че не й изглеждаше опасен, но аз си мислех, че рано или късно той ще се опита отново. И се оказах права.
След раздялата и нападението бе напълно нормално Жаклин да не бъде в състояние да ходи на лекции. Не каза на приятелката си Ерин за случилото се, за което я разбирах. Беше несигурна, не знаеше дали ще й повярва, след като нападателя й беше познат, а и в колежа се носеха какви ли не лъжи. Макар да не знаеше Ерин успя да я накара да се съвземе малко, защото иначе щеше да се провали на един от изпитите. Освен това Жаклин се оказа много по-силна, отколкото си бях мислила.
Изненадах се, когато преподавателя й излезе много разбран човек и й даде шанс да се реваншира за пропуснатите лекции. Допадна ми, че Жаклин се взе в ръце и направи всичко възможно да продължи напред и да поправи успеха си.
Нямаше как да не ми хареса, когато Жаклин започна да общува с Лукас. Сцените между тях двамата ми бяха много интересни. Усещаше се, че трябва да извървят дълъг път, преди нещата между тях да се задълбочат, но на мен темпото ми допадна. Имаха проблеми, които се наложи да преодолеят, за да стигнат до едно определено място. Естествено имаше и други спънки, които затрудняваха връзката им, но малко по малко успяха да се справят. Жаклин допусна някои грешки, както и Лукас, но важното в историята бе, че двамата разбраха какво чувстват един към друг. За мен те израснаха много в тази книга и ми бе изключително приятно да чета за тях.
Когато завърших книгата ми искаше да не бях я прочела толкова бързо. Знам, че проблематиката се среща и в други книги, но на мен ми допадна как е изпълнена тук.
В „Лесна“ се направиха някои интересни разкрития, които бяха важни за историята и самите герои. За мен нещата вървяха съвсем естествено. Много харесах книгата и честно казано нямам търпение за „Уязвим“.
Просто не очаквах да пуснеш на тази книга. Но се радвам, това май е първото мнение, което чета за нея. Не звучи зле, но ако реша да се заема с нея, ще трябва и аз да изчакам да изпадна в настроение за съвременни романтични истории, което май не ми се случва често. 
Беше сладурска.
Да, наистина не е кой знае колко изненадваща. Самото изпълнение, думите и ситуациите, на които Тамара Уебър обърна внимание ми допаднаха.
