Индекс
Първо ревю за последното условие от Годишното писателско предизвикателство.
След като направих специален раздел за автора ѝ и написах стотина мнения, може би вече знаете, че обожавам поредицата за Скълдъгъри Плезънт и Валкария Каин.
А ако сте я виждали по книжарниците, вероятно е било в раздел "детска литература", редом с Пърси Джаксън, но според мен това отдавна не е мястото за нея. Не че някога ми е пукало къде я слагат - вече директно подминавам детски и юношески книги, независимо с какви похвали вървят, но тази е изключение.
Всъщност в тази новела главните герои от поредицата отсъстват. И макар че нямам търпение да разбера какво ще се случи с тях в оставащите две книги, отсъствието им изобщо не ме тревожеше, докато четях за Танит и двете седморки крадци.
Та, какво се случва: две групи крадци - едните с добри намерения, които всъщност са лоши, другите с лоши намерения, които всъщност са добри, се надпреварват до различни точки на света, където се съхраняват оръжията, способни да убият богове - или магьосница, която знае истинското си име и чрез него има достъп до нечовешка сила.
Ако преди това ревю сте прочели книгата, разбирате какво имам предвид. Знам коя група се водят добра и коя - лоша, но моето мнение за мисиите им беше напълно обърнато. Ако Ланди е успял да ви въздейства през седемте книги дотук така, както на мен, несъмнено споделяте чувствата ми.
Но това е много емоционалната и леко мъчителна част на новелата, а по-голямата част от нея всъщност е много, много забавна.
Обикновено Скълдъгъри открадва шоуто, но тук всички ме карат да се смея на глас, дори серийните убийци.
Може би Ланди има толкова лошо влияние върху мен, колкото някои герои смятат, че Скълдъгъри има върху Вал, но и аз като нея не бих позволила на никого да ме отдели от поредицата. Пък това че се забавлявам с такива ужасни герои, е... Това е част от магията на автора - когато му е необходимо, ме кара да симпатизирам дори на хора, които не бих искала изобщо да познавам в реалността.
Беше чудесно да имам възможността да опозная герои, от които не съм виждала кой знае колко много в основните книги, особено Танит. Научих много за миналото ѝ, видях я като лидер и едва ли не с всяка нова сцена я харесвах все повече.
Беше интересно да чуя и различна гледна точка за връзката между Скълдъгъри и Валкария. Направо ми се прииска да ги гушна всичките!
*въздъх* Всичко друго, което бих могла да напиша са спойлери и въпроси. Точно на края на новелата се случиха две изключително важни неща - едното ме изпълни с надежда, другото с тревога. Какво ще се случи с всички? Нямам търпение и ме е страх да разбера.
