Индекс
Историята:
След като в края на последната книга Крис бе оставен забучен като пеперудка на изложбено платно, сега той се връща, за да ни покаже, че още не сме видели дори началото. Преродителният процес и пост-преродителният период обаче се оказват далеч не гладки. Някой се намесва в съдбата на Крис, за да му помогне, новите вампирски сили идват ръка за ръка с вампирския глад, щитът му на Недосегаем отказва да се държи както преди, и странни сънища го навещават. Всичко това ще отведе Крис, изненадващо не към към магичния свят на Академията, а към старите приятели от живота, който смяташе, че е оставил след себе си.
Следпрочитно:
Обобщено с едно изречение - много по-добра от първата.
Мисля, че ходът на тази книга би изненадал всички - и случайните читатели, и по-задълбочените фенове от "Недосегаем", които са плели теории как може да се развият събитията, а най-вече хората, анатемосали поредицата за прилична на ХП, Академията и други. (Лично с тези аз така и не открих прилика. Едно е да са вдъхновени, друго е да са подобни. Ако трябва наистина да се напъна да правя сравнение, училищата система тук ми беше най-подобна на тази от Хекс Хол. Край на оф топика). Сега историята поема по свой, съвсем непредвидим път, който не спираше да ме изненадва глава след глава. Тези пътища сякаш вървяха в посока, противоположна на очакванията, които си бях изградила след прочита на Недосегаем, но това съвсем не означава, че са разочароващи. Очаквах да узнаем повече за Мария-Елена, вместо това разкрихме някои неща за Александър; мислех, че ще срещаме по-често Роуз, а се върнахме назад към старите му приятели. И всички тези неща считам за брилянтни сюжетни решения. Освен поглед към взаимоотношенията на героите, в "Прераждане" виждаме и много повече подробности от света на Недосегаем. Любимото ми допълнение към света трябва да чудовищните Пазители, докато Ангелите като цяло имам трудности да приема, защото коренно се различават от общите представи. В последните глави особено ги приемах като нещо качествено ново, именувано така само заради грешка в превода при получаването на божествения факс.
Крис, героят, без съмнение е израснал в "Прераждане". Тук е по-балансиран, по-уравновесен, но без да губи запазения си вкус към драматизма.
В "Недосегаем" тази му склонност сякаш намираше проява по-скоро като teen angst, докато тук подходът е много по-приятен.
Крис, писателят, също е израснал много, което се забелязва и в стила на писане, и в построението на историята. Блоковите описания от типа "я, нов герой; сега ще отделим няколко абзаца, за да опишем как изглежда, дори и да не се връзва много с динамиката на момента" липсваха, всичко бе много по-интегрирано и хомогенно. Нямаше ги и алогизмите, които в предишното си ревю нарекох "препъни-камъчета". Тъй като предния път коментирах и (липсата на) редакция, ще вметна, че тук и това бе чувствително подобрено. Едно от любимите ми нововъведения бе наличието на няколко гледни точки и много любопитната смяна на начина на водене на разказа - в първо лице само когато повествованието водеше Крис. Наистина беше интересен подход, позволяващ ни да се дистанцираме от време на време от него, като все пак го оставяше в центъра... а на мен ми даваше възможност да се порадвам допълнително и на Ксандър. Ако се чудите защо той не получи споменаване досега, отговорът е прост - малкият бог на спойлерите, който обикновено седи на дясното ми рамо, сега е окован и хвърлен временно в забвение - да знаете, за ваше добро.
В едно нещо обаче "Прераждане" следва традицията на "Недосегаем" - да остави нещата на ръба в самия си край. Финалът бе в известна степен по-шокиращ и от този на първата книга - ще ви издам само едно нещо (спойлер-дзверът приритва) - може би в тази книга няма да имаме само един-единствен Прероден?
След като в края на последната книга Крис бе оставен забучен като пеперудка на изложбено платно, сега той се връща, за да ни покаже, че още не сме видели дори началото. Преродителният процес и пост-преродителният период обаче се оказват далеч не гладки. Някой се намесва в съдбата на Крис, за да му помогне, новите вампирски сили идват ръка за ръка с вампирския глад, щитът му на Недосегаем отказва да се държи както преди, и странни сънища го навещават. Всичко това ще отведе Крис, изненадващо не към към магичния свят на Академията, а към старите приятели от живота, който смяташе, че е оставил след себе си.
Следпрочитно:
Обобщено с едно изречение - много по-добра от първата.
Мисля, че ходът на тази книга би изненадал всички - и случайните читатели, и по-задълбочените фенове от "Недосегаем", които са плели теории как може да се развият събитията, а най-вече хората, анатемосали поредицата за прилична на ХП, Академията и други. (Лично с тези аз така и не открих прилика. Едно е да са вдъхновени, друго е да са подобни. Ако трябва наистина да се напъна да правя сравнение, училищата система тук ми беше най-подобна на тази от Хекс Хол. Край на оф топика). Сега историята поема по свой, съвсем непредвидим път, който не спираше да ме изненадва глава след глава. Тези пътища сякаш вървяха в посока, противоположна на очакванията, които си бях изградила след прочита на Недосегаем, но това съвсем не означава, че са разочароващи. Очаквах да узнаем повече за Мария-Елена, вместо това разкрихме някои неща за Александър; мислех, че ще срещаме по-често Роуз, а се върнахме назад към старите му приятели. И всички тези неща считам за брилянтни сюжетни решения. Освен поглед към взаимоотношенията на героите, в "Прераждане" виждаме и много повече подробности от света на Недосегаем. Любимото ми допълнение към света трябва да чудовищните Пазители, докато Ангелите като цяло имам трудности да приема, защото коренно се различават от общите представи. В последните глави особено ги приемах като нещо качествено ново, именувано така само заради грешка в превода при получаването на божествения факс.
Крис, героят, без съмнение е израснал в "Прераждане". Тук е по-балансиран, по-уравновесен, но без да губи запазения си вкус към драматизма.
В "Недосегаем" тази му склонност сякаш намираше проява по-скоро като teen angst, докато тук подходът е много по-приятен.
Крис, писателят, също е израснал много, което се забелязва и в стила на писане, и в построението на историята. Блоковите описания от типа "я, нов герой; сега ще отделим няколко абзаца, за да опишем как изглежда, дори и да не се връзва много с динамиката на момента" липсваха, всичко бе много по-интегрирано и хомогенно. Нямаше ги и алогизмите, които в предишното си ревю нарекох "препъни-камъчета". Тъй като предния път коментирах и (липсата на) редакция, ще вметна, че тук и това бе чувствително подобрено. Едно от любимите ми нововъведения бе наличието на няколко гледни точки и много любопитната смяна на начина на водене на разказа - в първо лице само когато повествованието водеше Крис. Наистина беше интересен подход, позволяващ ни да се дистанцираме от време на време от него, като все пак го оставяше в центъра... а на мен ми даваше възможност да се порадвам допълнително и на Ксандър. Ако се чудите защо той не получи споменаване досега, отговорът е прост - малкият бог на спойлерите, който обикновено седи на дясното ми рамо, сега е окован и хвърлен временно в забвение - да знаете, за ваше добро.
В едно нещо обаче "Прераждане" следва традицията на "Недосегаем" - да остави нещата на ръба в самия си край. Финалът бе в известна степен по-шокиращ и от този на първата книга - ще ви издам само едно нещо (спойлер-дзверът приритва) - може би в тази книга няма да имаме само един-единствен Прероден?
