Индекс
Линк към темата във форума.
Третата книга в поредицата „Лукс” – „Опал”, ме зарадва с това, че е още по-добра от предишните. Поне аз така виждам нещата. Развитието на героите е много добро и наистина като читател видях промяната у тях. Видях колко много приличат на истински хора, макар да са герои в поредица. Според мен Дженифър Л. Арментраут е успяла да даде точно това, което искат феновете, но и да добави още интересни изненади. Много ми допадат подобни комбинации.
За мен това е една поредица, която става все по-добра с всяка следваща книга. Наслаждавах се на историята и героите още повече.
В ревюто за „Оникс” споменах за твърдоглавостта на Кейти и как тя обърка доста неща, но в „Опал” героинята се опитва да изкупи вината си с всички сили. Знаех си, че нейното желание няма да се сбъдне лесно. Трябва да премине през много трудности, за да може то да се осъществи. Има толкова сътресения през, които трябва да премине.
Много ми е тъжно, защото Ди корено се промени. Няма го онова весело момиче. Сега то е заместено от съвсем различна Ди, такова, което не искам да виждам. Всички около нея се тревожат колко сурова е станала. Ясно ми е защо се стекоха така събитията, но не мога да не се почувствам кофти заради промяната й. Ди е една от любимите ми героите и се надявам всичко да се нареди.
Не мога да не обърна внимание на Деймън. Той си е все същия чаровник с голямо его, но сега има повече черти, които читателите могат да харесват или да обичат. Аз лично направо умирам, когато започне да пуска майтапи в най-напрегнатите ситуации. Възхищавам се на това, че иска да защити всички. Не прехвърля отговорността на друг, когато направи някаква грешка. Естествено имах някои притеснения, че в определени ситуации, е доста безразсъден.
Доста често се усещах да си моля всичко да мине добре, защото всички герои си имат определена роля и наистина не исках някой да пострада.
И нямам намерение да подмина фактът, че опасенията от миналото ми ревю се потвърдиха. Блейк отново си показа арогантното същество да ме дразни. Осъзнавам защо се появи, но толкова да ме е яд на него. Съжалявам, че не е истински човек, че да му фрасна един.
В „Опал” има забавни моменти, които разсейват тежкото положения. Има някои сладки и романтични моменти между Кейти и Деймън. Радвам се, че въпреки всички се опитваха да се държат като нормална двойка.
Не липсваха и доста неприятни изненади. Имаше и тъжни моменти, но и весели.
До самия край имах ужасно гадно предчувствие. Всички малки неща, които направиха героите в последните страници ме накараха да си мисля, че нещо ще се случи. И това стана така и хич не ми хареса. Просто ми разбиха сърцето и ме оставиха в неизвестното. Не можах да повярвам, но трябваше да го предвидя. Всичко сочеше до подобно развитие. Честно казано нямах идея как ще се прецакат нещата и останах доста изненадана.
„Опал” ме накара още повече да обикна поредицата. Имаше толкова напрегнати моменти, но и толкова сладки. Доволна съм и нямам търпение да се докопам до последните две книги, защото не ми стигна. Искам да разбера какво ще стане и искам да се радвам още на любимите си герои.
