Индекс
Линк към темата във форума.
Може да се каже, че тази книга е типичен любовен роман с леко пиперлив вкус. На преден план излиза Гейбриъл (много харесвам това име) Дивайн, херцог Уолвърест и Маделин Хейууд. Двама непознати, на които ще им се наложи да се разбират помежду си, за да не предизвикват чуждото мнение. А това чуждо мнение е толкова важно, че през по-голямата част от книгата ми се искаше да възроптая срещу него. Какво ги интересува какво правиш или какво обличаш? Естествено описаната епоха е друга и аз като читател трябваше да се примиря. Ще ви издам една тайна – не се примирих напълно. Може би заради това ми допадна образът на Маделин. В такива истории авторът винаги трябва да се създаде контрапункт, за да може всичко да е наред. Нашата Маделин не е като другите момичета. Тя изказва собственото си мнение, не желае да играе по свирката на мащехата си и не желае да прилича на останалите безмозъчни момичета. Винаги на такива момичета крилата им се подрязват заради нещо много скъпо за тях. Когато знаеш правилния бутон е лесно да контролираш някого. Точно заради този бутон Маделин е принудена да участва в надпреварата за избиране на невяста на братът на Гейбриъл – Тристан. Не съм никак съгласна как са си избирали съпруги по онова време. Не знам точно как да го определя. Имаме си и гордия херцог Уолвърест. Той както повечето мъже няма никакво желание да се обвързва, защото го е страх. Изненада! Всички малко или много ги е страх да се обвържат. Интересно е как малко по малко мнението му се променя, както и характера му. Не може вечно да остане един и същ. Авторката е представила интересно развитието на героя му.
Искам да спомена абсолютно сладката Шарлот – приятелка на Маделин. С нея определено човек може доста да се посмее. За мен тя се явява като някакво слънчице в книгата.
Другите герои не се по-малко важни. С тях има доста ситуации, които може да раздразнят читателя, но и да го заинтригуват.
В развитието на историята има проблеми, които лека-полека биват решавани. Сюжетът върви гладко и интригуващо. Стилът на Оливия Паркър е лек. Признавам си, че когато четох книгата не бях в най-доброто си настроение, но след няколко страници се почувствах отпусната. Почти винаги, когато съм в лошо настроение някоя лека книга ми помага.
Това не е професионално ревю. Исках да споделя как аз виждам нещата. Старала съм се да не издавам интересните моменти, така че да ви е интересно, докато четете. Ако имате нужда от релаксиране, книгите на Тиара Букс ви очакват.
Явно в правилен момент съм се вдъхновила да пиша ревю на тази книга.