Конкурс "Есперанса"

Ето снимки по време на работата ми с фотошоп:

https://2img.net/r/ihimizer/img262/6366/64614911.png

https://2img.net/r/ihimizer/img28/5387/37289701.png

Ето го и крайният резултат:
https://2img.net/r/ihimizer/img835/6164/mistikjungle.jpg

П.П. Понеже предишните скрийншотовете ги изтрих, се налагаше да направя ноw плакат. Надявам се няма проблем :)

Успех и на всички други, които ще вземат участие.

А това е линк към страницата ми във фейсбук, където съм постнала конкурса ви: https://www.facebook.com/pages/Gif-image-TVD-TSC-PLL/307228315984328

Screen 1:



Screen 2:



Линк: ТУК

Една приятелка ми разказа тази история. Много е тъжна.
Едно момиченце било в кома близо 3 месеца и накрая родителите решили да изключат поддържащия живота му апарат. Вечерта след погребението майката сънувала сън, в който дъщеря й плачела, изглеждала ужасно - раздърпана и уплашена и й говорела : "Мамо, защо ме пратихте на такова тъмно и студено място, защо ме оставихте самичка, елате да ме вземете, страх ме е..." Майката не обърнала внимание на съня, било нормално да сънува обичната си дъщеря, която загубила толкова нелепо. На следващата вечер обаче сънят се повторил. Дъщерята плачела и молела да я приберат вкъщи, питала защо са я заровили жива и т.н. Сънят се повтарял всяка нощ и накрая майката придумала бащата да разровят гроба. Когато отворили ковчега пред тях се разкрила ужасна гледка. Момичето, погребано с най-хубавата си рокля, било свито в единия ъгъл, а не както го оставили спокойно лежащо по гръб, с разкъсана рокля, а по пръстите имала рани, ноктите били мръсни и изпочупени. По вътрешната страна на ковчега ясно личали дълбоките резки, оставено от ноктите и имало вдлъбнатини, сякаш от удари с юмрук. Момичето, неясно как събудило се след комата вече погребано, изпаднало в ужас от страха, тъмнината и недостига на кислород, се е борило да излезе от ковчега няколко часа, докато накрая се е задушило....Била погребана жива!

https://www.facebook.com/iani.kirilova?ref=tn_tnmn

Щеше ми се да участвам с тапет, но просто нямам време да го направя, затова ще разкажа една случка от детството си :) Не е много страшна, но всичко се случи в период, в който постоянно си разказвахме страшни истории вечер, бяхме и малки, и ..ами.. тогава си беше страшно.

На ъгъла до нас имаше една изоставена и леко порутена къща. Просто като минеш и те побиваха тръпки и едно такова студено усещане. Както написах по-горе всичко се случи в период, в който вярвахме в Дама Пика и постоянно си разказвахме страшни истории късно вечер. Бяхме и малки..А и за тази къща имаше толкова много истории - то не беше че Торбалан живял вътре, то не бяха истории за убийства...И никой от нас не смееше да влезе, защото не беше страх..
Един ден с две приятелки помня че минавахме на тротоара точно до къщата. И аз какво се обърнах и погледнах към прозореца, който тъкмо подминавахме и ми се стори, че едно момиче с черна коса и червени очи ме гледа отвътре. Толкова се изплаших, че направо пребледнях. Още не мога да си обясня дали наистина съм видяла момичето или просто ми се е привидяло от много страшни истории. Помня само, че поне седмица не стъпвах на тротоара пред къщата - много страх брах тогава. Днес къщата е разрушена и само празния двор е оставен. Винаги имаше много красиви цветя в двора..и продължава да има. Помня, че когато пораснах повече се осмелих да влезна няколко пъти в двора (но зад къщата и никога в къщата) заради едни котенца. А после когато изпразваха къщата преди да я разрушат надничахме с приятели да погледнем, но не влизахме..Страх, какво да се прави.

Ето и линк към twitter - https://twitter.com/YordankaSavova/status/206870448137453568

Ето една история по истински случай, която ми беше разказана от моя приятелка на скоро...


Това е случай с шестима приятели от немския град Дуйсбург, които, за разлика от нашите момчета, не успели да спрат навреме и накрая всичките се озовали в света, в който така хазартно са искали да надникнат!

В тази трагична юлска вечер, в дома на Петер Зимер, се събрали само приятели: студентите Дирк Цандеки, Бернд Раймерс, Клаус Винцек и две момичета, които работели като продавачки и били гаджета на двама от тях: Габи Елер и Петра Вайс.
Решили да викат духове с помощта на карти. Картите били наредени на масата във вид на кръст, а в краищата около тях имало запалени 13 свещи.. Дирк включил видеокамерата, и Петра започнала: «Дух, викаме те. Тук ли си?»

Изведнъж чашата се задвижила и се преместила в посоката на думата «да», а после се върнала обратно на средата. Петър се развикал възбудено. Станало било!
— Дух, кой си ти? — попитала Габи. Чашата не се мърдала.

— Дух, тука ли си още? — продължавала да настоява тя. И чашата отново се мръднала в посока на думата «да».

— Дух, кажи ни името си! — продължила Петра.
Чашата се придвижила към думата «не».

— Дай ни знак! — поискала Петра. — Дай ни знак, че си тук.

И изведнъж нещо с трясък паднало на пода. Всички погледнали към секцията, където на един от рафтовете винаги стоял порцеланов кон – семейна ценност. Конят бил паднал на земята и се разлетял на парчета.

Няколко мига те седели като парализирани.

— Не може да бъде, — прекъснал мълчанието Дирк.

— Може да е бил накрая на рафта и да е паднал от течението? — предположил Бернд.

— Да, бе! Седи там от години! — казал Петер.

— Дай ни знак, — Дирк отново помолил духа . Чашата почнала като луда да се движи от буква на буква.

— «Спрете», — прочел с шепот Бернд.

На всички направо им се изправили косите.

— А защо трябва да спрем? — попитал Петер.

Чашата отново почнала да се движи от буква на буква.

— «Смърт», — прочел Дирк. — Ама, какво значи това?

— Дай ни знак! — заповядал Бернд със силен глас.

Прас! В касата с бирата се пръснала бутилка. Прас! Със същият звук се пръснала втора. Всички седели като парализирани, станали смъртнобледи. Габи се опомнила първа. Скочила и хукнала към вратата. Започнала да дърпа дръжката на бравата, но вратата не се отваряла.

— Пусни ме! Искам да си ходя! — крещяла докато се опитвала да отвори заключената врата.

— Ти добър дух ли си или лош? — не се отказвал Бернд. Чашата отново изписала думата «спрете»

— От какво си умрял?

— «У-бий-ство», — прочел на срички Клаус.

— Можеш ли да се въплътиш? Яви ни се! — заповядал Бернд.

В стаята не е чувал нито звук. Габи лежала на дивана, с глава, потънала във възглавницата. Бернд седял до нея, а Петра...

Всичко се случило мълниеносно. Без да каже нито дума, Петра хванала една от счупените бирени бутилки от бира и се хвърлила към гърлото на Клаус. За Клаус това било толкова неочаквано, че отстъпил назад. Петра, с изкривено от злоба лице, го хванала за рамото. Другите момчета се опитали да я повалят на пода, но тя ги отблъснала със страшна сила – като перушинки. Осъзнал се от шока, Бернд скочил и й направил «подсечка». Тя паднала, а Петер й взел парчето бутилка от ръката и, заедно с Бернд, продължил да я притиска към пода.

— Петра, ела на себе си! — развикал се Дирк.

Момичето някак странно погледнало на останалите и заговорило с хрипкав глас. Глас, който не бил на Петра.

— Аз ви предупреждавах! — хриптяла тя. — Ето че съм тук! Хайде, де! Елате при мен! Искам ви! Изчукайте мен, мъртвата, — носел се глухо гласът от сгърчената уста на Петра. — Влезте в моето разложено тяло и познайте оргазма на тъмата!

Петер започнал да се моли Обсебената се разсмяла истерично и добавила:
- Господ е същия некадърен и немощен тъпкач като вас!

Бернд със сила я ударил през лицето. Очите на Петра се обърнали и тя млъкнала и загубила съзнание. Призракът изчезнал.

Приятелите се втурнали към входната врата, но зад гърба си чули отново хриптящият глас:— Ще ми паднете! Елате при мен, мили мои! Погалете мъртвото ми тяло!

Всички се огледали в ням ужас. Петра лежала в безсъзнание на пода. Гласът гърмял от колоните на стереоуредбата.

…Когато «Бърза помощ» и полицията дошли, вече било светло. Санитарите изнесли Петра на носилка. Тя се смеела безумно. Една седмица след този нещастен случай Клаус и Бернд загинали в ужасна автомобилна катастрофа. През нощта, на абсолютно безлюдна улица, те се врязали в дърво.

След преживяното нервно сътресение Габи заминала на лечение в швейцарски санаториум. Но така и не пристигнала там. Издирването не дало резултат. Тя безследно изчезнала.

Дирк направил опит за самоубийство. Една нощ той скочил от прозореца на стаята си на третия етаж и сега лежи с доста тежки травми в реанимация. Петер, както Габи, от скоро са считани за безследно изчезнали. Петра Вайс все още се намира в лудница…


Ето линк за facebook, тагнала съм форума ви, дано да няма проблем :) https://www.facebook.com/desi.kostadinova.16

Скрийн 1


Скрийн 2


Краен вариант


Фейсбук

Ох, след тези истории със сигурност няма да спя тази вечер...

На мен преди години приятелка ми беше разказвала истории за Дама Пика.
Една от тези истории е следната:

Две деца, братче и сестриче, решили да извикат Дама Пика. Но призоваването трябвало да се извърши в дванайсет часа. Било ден, за да не ги е страх, затова децата дръпнали пердетата в стаята. Взели огледало, карта на Дама Пика от тесте карти, крем и червило. Намазали огледалото с крем и извикали три пъти "Дама Пика, появи се!".
Когато призоваването приключило, от огледалото излязла една ръка с огромни, дълги, закривени нокти. Тя избола очите на братчето и му издрала лицето.
През това време момичето побягнало и светнало лампата. Ръката изчезнала и огледалото било както преди. Тогава момичето взело огледалото , счупило го на две парчета и го заровило дълбоко в земята.

След като направило това, то мислело, че е в безопасност. Но не знаело, че Дама Пика е вещица и, че из целия свят имало пръснат парчета от тялото й. По случайност близо до заровеното огледало била заровена ръката й. Ръката, подвластна на силна ярост, че била измамена, изровила огледалото, то се слепнало и оттам излязла Дама Пика...



https://www.facebook.com/neko.anima/posts/237441099700555

Преди години, когато бях малко дете, се съберахме по тъмно и си разказвахме страшни истории. Веднъж една моя стара вече приятелка, от миналото ми, разказа една много страшна история, която се запамети в съзнанието ми и още ме побиват тръпки като се сетя.
Историята се казва "Кървавата Мери".

Преди много, много години, имало едно много щастливо семейство. Те живеели в скромно селце в планината.
Майката и бащата се отнасяли много добре със своето малко момиченце, на име Мери, и я обичали с цялото си сърце.
Но това тяхно щастие било погубено веднага щом дъщеря им била убита. Хората в селото казвали, че бродело чудовище, което изсмуквало душите на младите девойки.
Майката и бащата били съкрушени. Погребали своето момиченце в двора си, така че да е близо до тях.Бащата бил умен и изубретателен. Вързал единият край на едно въженце на пръста на дъщеря си, а на другия край завързал взънче. Това било в случай, че дъщеря му била жива. Ако тя се размърдала, това звънче щяло да позвани.
През нощта докато майката и бащата спяли, тяхната дъщеря изведнъж се събудила и започнала да дере своя ковчег. Викала и викала, а възнчето не спирало да звъни, докато не се откачило съвсем. Дъщерята умряла от задух в ковчега си.
На сутринта бащата отишъл до гроба на дъщеря си и намерил звънчето на земята. Помислил си, че дъщеря му може още да е жива и започнал да копаее наново.
Когато стигнал ковчега и го отворил, видял кървавите ръце на дъщеря си и как капака на ковчега бил издран.

stasungera написа:Конкурсът до 00:00 ли е?

Да.

Bubole4eKle4e, моля те смени си хоста на снимките до полунощ, защото са изчезнали!

На лотариен принцип ли ще бъде избран победителят?

Снимка 1:
https://2img.net/r/ihimg/f/845/81982865.jpg/
Снимка 2:
https://2img.net/r/ihimg/photo/my-images/20/94661608.jpg/
Краен вариант:
https://2img.net/r/ihimg/photo/my-images/6/68581185.jpg/

https://twitter.com/TinaBelcheva/status/207905435611693058