read, if you want to know something different - the usual suspect's diary ..

18 Окт. 2010 г.

На немски "странно" е "seltsam".

Много е seltsam. Ако в четвъртък бях успяла да си взема автограф от любимия ми местен актьор, това нямаше да ме подтикне да използвам изобретателността си и да измисля такъв план за разнообразяване на живота .. Имам впредвид - от 15 септември насам имам свобода, която все още не мога да осъзная .. не мога да усетя. Трябва да направя нещо, за да проумея, че съм свободна .. Може би ще я оценя, ако я загубя, но нямам намерение още в началото на годината да гостувам в кабинета на педагогическата, а и досега никой нищо лошо не ми е направил ..

Затова реших да правя това, в което съм най-добра. А именно - писането и играенето. Ще напиша няколко пиеси, след което ще ги предложа на педагогическата .. Едната от пиесите ще я изиграем в училище (училищна пиеса .. бих искала аз да съм режисьора), а за другите (и тези, които в бъдеще ще напиша) тя (педагогическата) ще ми намери връзки и ще мога да ги предложа в местния театър (имат жестока актьорска гилдия!) .. Пък.. ако стане-стане. Ако не-не и ще си насоча свободата в друга посока ..

П.П. По-нататък може и да кача сценариите на пиесите, та да видите върху какво съм работила рамо до рамо със Свободата, Вдъхновението и Въображението ..

Вечерта се чувствах като пребита .. Макар, че на теста по математика предварително си бях написала двойката, даскалицата ми беше написала четворка .. ! (Еей, има Господ!) .... Правихме тест по Немски и нищо интересно ..

Легнах си към осем, защото не можех да стоя на краката си, а не бях правила нищо натоварващо .. Ужас!

19 Окт. 2010 г.



Будих се безброй много пъти през нощта .. Никога не съм сънувала толкова много ..

Единя път се събудих в 01:29 .. Първата ми мисъл беше, че вече е сутрин и трябва да ставам, но това продължи само части от секундата и в следващия миг беше заменена от тежко чувство в гърдите .. Сякаш целия врачански балкан се беше наместил върху сърцето ми .. Бях готова да заплача (което не е типично за мен), но някакси успях да издържа .. Станах и пих вода, без да се стресна от хлебарката на мивката (което също не е типично за мен), после се върнах в леглото и продължих да се въртя ..

Сънувах как говоря с едно момче .. С кестенява коса и пъстри/зелени/кафяви очи, доста висок и не много словоохотлив .. Не беше лигаво мил или отчайващо груб, държеше се сякаш е просто човек, с който току-що съм се запознала, обаче аз знаех, че не е вярно .. Говорехме малко, обаче сякаш си казвахме повече неща, когато мълчехме .. После изведнъж той изчезна (тия моменти ми се губят) и двете заедно с една приятелка тръгнахме да се разхождаме из града, в който живеех преди .. Изпратих приятелката си до вкъщи и краката ми сами ме завлачиха до училището, в което преди учех (само че беше малко променено) .. Там срещнах една учителка и я попитах дали познава едно момче с кестенява коса. За да й е по-ясно допълних, че е син на ковач (омг .. О.о .. к`кви ги измисля моя мозък .. ; дд) .. И тя каза, че го познава. Каза, че е добър по физика .. ;DD .. В следващия момент се намираме двамата с момчето на дигата в Козлодуй и без да каже нищо, той ме взема на ръце .. без да предупреди, без да попита дали може, защото може би знае, че нямам нищо против .. Толкова нежно ме държи, сякаш съм от стъкло и ще се счупя .. По пътя минаваме през някакъв забатачен пазар и той ми казва нещо, което не разбирам и затова не му отговарям .. Осъзнавам, че омразния ми баща ме търси и си умирам от кеф, че не знае къде съм и какво правя, а при мисълта да ме види сега в ръцете на това момче, се изпълвам с още повече злорадство .. В ръцете му се чувствам сигурна ..

.. и се събуждам. Тежкото чувство ме наляга и си мисля, че за да го сънувам, трябва да съм го виждала някъде това момче .. Как ми се искаше да ИМА начин да го намеря, по дяволите ! ..

И сега, в девет сутринта (колкото и глупаво да звучи), все още се чувствам тъжна и под въздействие на проклетия сън ..