Индекс
Издател: Orange Books
Корица и илюстрации: Кристина Стоянова
Корица и илюстрации: Кристина Стоянова
Странно нещо са разказите. Десетина страници могат да дадат представа за цял живот и да ме оставят с усещането, че съм прочела завършена история и мога да се върна към задачите си на отговорен възрастен човек.
В случая на Благой Д. Иванов имах определени очаквания, базирани на досегашния ми опит със съвременни български автори на подобни сбориници, които той не изпълни, след това разби и ме впечатли по съвсем неочаквани начини.
Може би едно от предимствата му е, че разказите са писани в продължение на много години и съответно под различни влияния. Смесва жанрове и преживявания. Има съвсем кратки разкази, които за броени редове предават идеята си и изчезват. Има дълги разкази, които старателно създават атмосфера, запознават ни с герои, градят света си. Има такива, които не са страшни и такива, които ме карат да се чудя какво ли е в ума на Благой Иванов и какви ли кошмари сънува.
Като я гледам сега, корицата пасва изключително добре на сборника. Зловещо чудовище, освен това гнусно, ако се вгледаш, яде небесно тяло и оттам си представям какво ще се случи със Земята без нейната спътница, дори друга гигантска гъсеница да не я е надъвкала зад кадър. Или някой си е изгубил ума и халюцинира всичко това.
“Забрава” е научна фантастика, която едновременно те изпълва с ужасната празнота да си изгубен в необятния космос и те кара да си мислиш, да, точно такива са хората и точно така би се случило в алтернативна ситуация в реалния свят.
“Сред живите мъртви” е от онзи тип хорър, който очаквах да изпълва цялата книга. Истински чудовища, пред които човекът е безсилен.
“В търсене на плът” пък ме постави в главата на един от живите мъртви, което беше изключително некомфортно преживяване. Вероятно всеки почитател на истории със зомбита си го е представял, но кой би искал да го изживее? Не, не се оплаквам.
“Амулетът” е зловещо пътешествие към лудостта.
“Роди се злодей” показва цял куп излишни усложнения, с които да не отрупваш плана си, ако си откачен злодей с абсурдна цел. Не мога да реша дали да се чувствам разочарована или да се смея на всички абсурдни работи.
Не всички разкази в един сборник са равни, никога. Така че едни се отпечатаха в съзнанието ми, други вече забравям. Но с “Транформации” не знаех какво предстои, така че любопитството допълваше по-ниските впечатления, а изненадата допълваше радостта от новата история.
На кого бих препоръчала “Транформации”? Знам си, че при всяко положение едва ли някой, който не че чете български автори, фентъзи, фантастика и хорър или разкази, ще обърне някакво внимание на такава книга. Така че я препоръчвам на онези, които имат интерес към съвременната българска литература, фентъзи, фантастика и хорър и нямат против кратките истории.
Ще прочета ли друга? Казвам “друга”, защото не знам дали има смисъл да очаквам “следваща”. Не съм най-големия киноман и едва забелязах излизането на “Добрите, лошите и грозните”, но сега ми е любопитно. Къде ли ни се засичат вкусовете? Колко ли препратки съм пропуснала в “Трансформации”?
Писателската гледна точка. Премиерите на книги понякога събуждат интереса ми, но в случая ми се иска сега да има и то такава, на която да мога да задам около хиляда въпроса. Чудя се, в какъв ли ред са писани разказите? Дали в реда им в сборника? Дали онези, които ми харесаха повече, са по-нови или са писани под по-силно влияние и вдъхновение, или в период на по-усилено писане, или реакцията ми е повлияна само от личните ми предпочитания? Какво е вдъхновило отделните разкази? За някои се досещам, други ми напомнят на познати истории, но това са само догадки.
Докато се състои среща с автора, на която не разполагам само с 5,2 секунди за разговор и не си глътна езика, ще проучвам с “Добрите, лошите и грозните” и ще използвам въображението си за останалото.
