Индекс
„В Бургундия имаше нещо древно, вечно и изкусително, което възбуждаше сетивата ми в предусещането за хиляди тайни.”
Бургундия – раят за всеки сомелиер и майстор на виното, какъвто иска да бъде Кейт. Единственият ѝ шанс да вземе успешно Изпитът с главно „И” е да замине за родната Бургундия, която обаче крие болезнени спомени за младата жена. Въпреки всичко Кейт се прибира у дома и между срещите с производители на вино помага на снаха си да разчистят семейната изба от вехториите, трупани там с години. По време на чистенето обаче двете попадат на диплома на жена, която носи семейната фамилия, но никой не е чувал за нея. Коя е Елен и защо семейството не знае за тази пралеля?
Другата сюжетна линия е именно от гледната точка на Елен представена ни под формата на дневник, който си води. Гимназистката има една единствена мечта – след като завърши училище да продължи образованието си в лицей, въпреки че по онова време не е било типично момичетата да се стремят към наука. Нахлуването на немците във Франция обаче слага край на мечтите ѝ и Елен трябва да остане у дома заедно с баща си, полубратята си и мащехата, която се стреми да направи живота ѝ черен. Какво повече може да се обърка?
Никога не съм харесвала книги, които се разказват от първо лице. Ама никога! В „Бургундски дневници” обаче авторката успява да заплете читателя по толкова изкусен начин в случващото се, че съвсем забравих да не харесвам гледната точка, от която се разказва. И все пак, половината от сюжета се развива по време на Втората световна война! Този факт спечели една огромна точка в полза на романа.
Ситуацията се влошава, храната свършва много бързо, зимата става все по-студена… а Елен открива, че баща ѝ помага на Съпротивата. Естествено, тя е против тази дейност, докато еврейски семейства не започват да изчезват безследно. А Роз, най-добрата ѝ приятелка, която също иска да следва химия в лицея, е еврейка! Бащата на Елен изчезва докато помага на Роз и семейството ѝ да пресекат границата тайно и французойката няма никакъв друг избор освен да се грижи за братчетата и мащехата си. Докато последната не ги предава, превръщайки се в колаборационистка.
Предателства има и в натоящето. Една от причините за нежеланието на Кейт да се върне у дома е Жан-Люк. Преди години връзката помежду им се е разпаднала и Кейт обвинява себе си за това. Сега Жан-Люк си има годеница, докато бившата му любов все още има чувства към него. На сцената обаче се появява Уокър – американски сомелиер също като Кейт, който явно няма против да прекара нощта с нея, а след това случайно или не да вземе списъка с ценните вина, които е открила героинята в тайник в избата.
Ами не можах да го харесам този човек! Още в началото намразих Уокър, защото очевидно Кейт все още искаше да бъде с Жан-Люк, който пък сякаш драматично врътваше очи при всяка тяхна среща и нарочно се стараеше да смущава любимката ми. И тази негова годеница! Защо пък не се съберат с Уокър – ще си бъдат лика-прилика?... Внимавайте какво си пожелавате! Интриги и предателства дебнат отвсякъде!
Вино, вино, вино… То се лее навсякъде и сякаш тече във вените на всеки герой. Елен дава мило и драго, за да създаде смес, която да спаси лозята по време на войната. Нейната история е основният движещ историята елемент, който ми стана любим. Това момиче има достатъчно смелост да рискува живота си, за да защитава принципите си. Не веднъж се обрича на гладна смърт, когато може да се насити с това, което е донесла мащехата ѝ благодарение на връзката си с немски лейтенант…
И накрая се случват толкова нещастия с Елен! Няма да ви разкажа какво точно, защото е много по-вълнуващо да разберете заедно с Кейт, която между другото също ще ви трогне. Всеки един герой от „Бургундските дневници” ще предизвика силна емоция във вас, защото Ан Ма пише по начин, който ще ви изтръгне душата от гърдите. Трудно е да пишеш за Втората световна война, но е трудно и да четеш за ужасите по онова време. Авторката ни повежда на приключение, в което ни показва, че принципите са на първо място и трябва да ги защитаваме с цената на живота си, независимо дали животът ни изправя пред избора дали трябва да убием, или да нараним емоционално човек. „Бургундските дневници” крият тайни, които трябва да научим.
