Индекс
„Гърците разполагат с четири думи за любов и всяка една от тях описва различен нюанс на това чувство. Агапе е голямата любов. Строге – нежната майчина любов. Филия – приятелската обич. Ерос – сексуалната любов.”
Това е едно от първите неща, които научих от „Сред лимоновите дръвчета” на Надя Маркс. Друго, което научих още от анотацията, е, че ще заобичам тази книга. А тогава нямах представа колко много греша и в същото време колко много съм права.
„Сред лимоновите дръвчета” започва с житейската драма на главната героиня Анна – мъжът ѝ не само ѝ е изневерил, но и твърди, че е влюбен в онази, другата жената. Анна е човек, който е посветил целия си живот на семейството си не просто защото така трябва, а защото за нея това е смисълът на съществуването ѝ. Нейният дом е там, където е семейството ѝ. Само че тази криза на средната възраст, която преживява съпругът ѝ, я изважда извън релси и Анна не знае как да продължи.
Затова заминава с баща си за родния си остров, някъде в Егейско море. Там Анна открива спокойствие. Там са братовчедите ѝ. Там са приятелите ѝ. Там е тия (леля) Урания, която цял живот е била край нея и ѝ е като втора майка. Само истинската ѝ майка все още да беше сред живите…
Анна прекарва горещите гръцки дни както може да ги прекара само една гъркиня – край морето, сред маслиновите, портокаловите и лимоновите дръвчета. Естествено никога не е сама, защото за гърците думите „сам” и „самотен” са напълно взаимозаменяеми. Запознава се с художника Никос и тогава…
Тогава светът на Анна напълно се променя. По същото време главната героиня открива в раклата на тия Урания вързопче с любовни писма, които преобръщат представата на младата жена, че познава родителите си, че знае точно какво и как се е случило почти всичко в живота им.
„Тя знаеше, че баща ѝ се беше запознал с майка ѝ в Италия по време на войната, докато неговото подразделение от британската армия е било разквартирувано там. Двамата се влюбили страстно един в друг, но родителите на майка ѝ се възпротивили яростно на брака им. След като войната свършила, влюбените нямали друга възможност да се оженят, освен да избягат заедно. Анна беше митологизирала любовната история на родителите си – за нея тя беше точно толкова невъзможно романтична и вълшебна, колкото холивудски филм.”
Нямате представа колко много искам да ви разкажа поне малко за откритията на Анна, но така само ще разваля удоволствието ви от прочита на книгата. Гарантирам ви, че каквото и да си мислите, че се е случило, то вие грешите. Да, случило се е и това, за което вероятно ще се досетите още в началото на книгата, но запознанството на родителите на Анна не е черно-бяло, а с хиляди нюанси и аромати, в които сякаш преобладава лимоновия аромат. Неслучайно книгата е озаглавена така.
Всеки един от героите преминава през житейска криза, в която трябва да направи сериозен избор. Много често се разплаквах на книгата, което, лично за мен, е показател, че това четиво много ми допада. Не подценявайте „Сред лимоновите дръвчета”, защото този роман е много повече отколкото изглежда. Надя Маркс ни отвежда на едно пътуване в Гърция, Италия и Англия по време и след Втората световна война. С всяка дума и всеки образ авторката ни обрисува колко тежко, но и колко леко е да направиш избор, от който зависи остатъкът от животът ти:
„Лесно е да кажеш, че не може да съжаляваш за нещо, което не си имал, но как човек би могъл да се чувства удовлетворен от този живот, след като никога не е познал страстта, която е същността на живота?”
И не забравяйте, че домът е там, където е сърцето!
Четирите нюанса на любовта според гърците:
