1. Какво мислите за мъжете, които са твърдо решени да не се женят?Мисля, че тези, които са твърдо решени да не се женят, са точно тези които някой ден падат в капана на брака. Някои от тях обикновено имат причини защо не искат да се женят, а други просто искат да си бъдат ергени цял живот. От един мой приятел си извадих едно интересно заключение и то е, че "опитай се да разбереш определен мъж". То ясно, че жените сме сложни същества и вместо да опростим нещата ги усложняваме, но мъжете не остават по-назад. Защо ли? Ами ситуацията, в която бях попаднала беше: разговарях с приятеля си и той ми каза, че не иска да се жени и го попитах "Защо?". Отговори ми, че докато не намери правилната жена (тоест докато не се влюби истински - "ние не искаме ли същото?") няма да го направи, но все пак каза, че не вярва в брака или по-точно не вярва в това че подписването на даден документ, удостоверящо сношението/връзката на двама души доказва нещо. Аз не съм съгласна. Както и да е. Друг мой приятел пък ми каза, че някой ден се надява да се ожени, защото изпитаното чувство да се свръжеш чрез подпис с любимия човек трябва да е нещо уникално.
2. Когато нещо не ви се хареса прехвърляте ли отговорността на друг?Бъдете по-точни!
Но отговорът ми е "не". Има много неща, които не ми харесват, но така или иначе правя. Все пак не става всичко в живота да е перфектно и да ни допада. Това са двете страни на една монета, които не могат да бъдат разделени. А освен това, така се научаваме да бъдем хора, да бъдем отговорни и вършейки дадени неща, ние се поучаваме от грешките си като не си позволяваме да ги допуснем повторно. Неприятната страна на живота ни научава на това какво е важно, на истинското, а сладката част, да му се насладим и да го видим като нещо, от което можем да се възползваме за да постигнем целите си. Освен това щастието и радостта вървят ръка за ръка с горчивото. Цялата тази смесица от вкусове е като виното, първият момент в който бъде опитано то е горчиво или леко нагарчащо (в зависимост от вида му и реколтата), но след като бъде преглътнато и попие по небцето то придобива леко сладък и тръпчив вкус.
3. В живота ви често ли се случват обрати?Не. Не казвам, че съм подреден човек (тоест, че всичко върви по план), но следвам някои определени... правила, така да се изразя. Целите ми са ясни и знам как искам да ги постигна. Знам какво е на преден план и какво на заден. Винаги гледам да свързвам двата края (приятелствата, любовта с останалите ми цели, които смятам за важни), макар понякога това да е почти невъзможно или много трудно. Но когато искам да постигна нещо давам всичко от себе си и се опитвам да няма ощетени от действията ми, защото знам какво е важно за мен, а за сбъдването на мечтите ми е важно до мен да са семейството ми и приятелите. Просто се познавам. Но иначе като всеки човек и аз лудея. :)
4. Допадат ли ви образите на Гейбриъл и Маделин? (помогнете си с резюмето)Представям си Гейбриъл висок метър и деветдесет, мускулест и страаааашно мъжествен. Със зелени очи и кестенява коса, в която се виждат руси къдрици когато се намира под слънчевите лъчи. Косата му е дълга до под ухото и рошава. Не се замисля над това да я сресва и прибира, за да изглежда като джентълмен. Предпочита да е развратник. Той е интелигентен и в очите му се крие дяволитост. Те почти винаги блестят развеселено или отегчено. Когато иска да пренебрегне някой погледът му става студен и само с две изказани думи може да разреже някой сякаш с острие. Изпълнен е със сърказъм към света и обича да иронизира. Дразни се на висшето общество и обикновено го игнорира. Той е горд, буен, арогантен и твърдоглав.
Маделин е с наситено сини очи и тъмнокестенява, почти черна коса. Тя е висока, с тънка талия, но надарена. Извивките й са точно там където трябва да се намират. Изглежда покорна, обикновено е тиха, но в нея е скрит непокорен дух, който само чака удобния момент да се надигне. Тя е остроумна и обича да води словесни битки. С тънко чувство за хумор е и не винаги всеки, който е срещу нея може да разбере кога се шегува и кога не. Горда и твърдоглава е, а освен това и доста своенравна.
5. Как виждате първата среща на главните герои?Забавна! Определено си представям Маделин гледайки леко високомерно, дори презрително Гейбриъл, а той я оглежда така все едно е стока за продан. В погледът му блестят пакостливи пламъчета, а през съзнанието му преминава мисълта как я разсъблича малко по малко и разкрива след всеки слой какво се крие в нея. Единственото, което тя си помисля е как да изчезне по-бързо, защото той е опасен и не е полезен за здравето й, но понеже се намират в балната му зала не може да направи нищо по въпроса затова се държи колкото е възможно по-дистанцирано. Гейбриъл я кани на танц и започва да разговаря с нея, но почти всяко негово изречение е двусмислено и това я кара да се изчервява. Той я смущава прекалено много и тя му казва, че й е топло и има нужда да излезе на чист въздух. Той се изявява като джентълмен и я извежда през френските прозорци на терасата и я води плавно към сенките. Когато Маделин се усеща на къде отиват нещата се опитват сконфузено да се върне вътре, но той я възпира и сладко и съблазнително сваля гарда й и я целува.
6. Как си представяте, че ще се развие историята им?Докато се опознават ще водят постоянно словесни битки. Ще бъдат саркастични един към друг и ще показват нетърпение. Все едно се мразят, но всички знаем че в действителност няма такова нещо. В един момент към края на книгата след много страст, неудовлетвореност, скрити чувства и някой и друг негодник, нещо ще се случи на Гейбриъл или Маделин, ще стане някой инцидент и тогава те ще си дадат сметка какво изпитват един към друг и ще заживеят щастливо. Общо взето си мисля, че книгата ще бъде забавна и изпълнена с доста комични ситуации, и че главните герои ще ме забавляват страшно много докато чета за тях, защото са нетърпими един към друг, но невероятно сладки.