1. Чели ли сте първата книга? Кое ви хареса най-много? Ооо, да! Помня колко седмици обикалях книжарниците в Бургас, докато успея да се докопам до нея – незнайно защо, но просто имах огромното желание да я притежавам. И така се случи в един слънчев летен ден през 2011 година, когато тотално сломена влезнах в Хеликона и тя ми се усмихна топло от рафта. Безкрайно щастлива се прибрах в къщи с новата си придобивка и веднага се заех с разлистването ѝ, което продължи само два кратки дни.
Кое ми хареса най-много ли? Честно казано всичко! Тогава всичко беше много ново за мен. Първото, което привлече погледа ми беше пъстрата корица, която направо ме притегляше все по-близо и по-близо. Да не забравяме и обема – все пак съм си грандоман под прикритие
. Стилът на писане на Дебора Харкнес е толкова лек и ефирен, който по никакъв начин не затормозява читателя, а напротив – сякаш го притегля към редовете, изпълнени с магия, любов, болка, въздържание, несподелени чувства и неизречени мисли.
2. Кой герой ви допадна? Защо? Тук вече е доста относително, защото всеки един от героите притежава своя чар. Едва забележимо ще спомена лелите на Диана – какво да направя, трогнаха си ме девойките и ще се насоча към двамата главни герои. Да, звучи клиширано, но все пак си е нормално човек да се привърже към основните персонажи при положение, че с тях прекарва най-много време и проследява историята през техните очи.
Та Диана... честно казано в самото начало на книгата разбирах нежеланието ѝ да се забърква в магическите работи, но в последствие малко започна да ме изнервя с нелогичните си решения и вечните си притеснения за почти всичко. Но в крайна сметка като че ли към края започна да еволюира постепенно. Диана е положителен герои от която и страна да се погледне образът ѝ, просто е малко несигурна и притежава една известна доза страх от непознатото – то кой ли не се страхува.
И разбира се невероятният вампир Матю. Най-много ме трогна това, че се занимава с наука, а аз се възхищавам на такива личности до мозъка на костите си! Освен това бях възхитена от знанията, които е натрупал за света със своето вековно съществуване. Другото нещо, което харесвам у него е невероятната му сдържаност и тактичност. Но около него сякаш се носи една плътна и мистериозна аура, която все още се опитвам напълно да разбуля и да узная тайните, стаени в душата и сърцето му.
3. Какво мислите, че ще се случи след като се разкрият тайни пазени петнайсет столетия? Оооо, това е много хубав въпрос, на който за съжаление нямам окончателен отговор и мога само да предполагам. Но със сигурност очаквам един покъртителен обрат, които ще постави на везни чувствата на героите и ще ги изправи пред нелеко изпитание на вярата и силата на любовта. Но според мен това няма да засегне само двамата главни герои – като че ли това е нещо, желано от всички свръхестествени същества. И именно поради тази причина те ще трябва да се преборят не само със себе си и личните си терзания, но и със всеки друг, проявил явен интерес към тази мистерия. Най-интересна като че ли ще ми бъде самата схватка между Матю и Диана (предполагам, че ще има такава, защото в резюмето се споменава за някакви вампирски тайни).
4. Смятате ли, че пътуването във времето ще промени отношенията между Даяна и Матю? Със сигурност ще се променят, но не съм сигурна към по-добро или не. Естествено се надявам всичкото търсене и лутане във времето да закрепи връзката им – лично според мен тя е доста крехка въпреки силата на любовта им един към друг. Всеки си има своите тайни и скрити мотиви, което в една или друга степен като че ли отслабва доверието помежду им. То по-скоро Матю си има тайни де. Но предвид резюмето, си мисля, че авторката ще ги подложи на редица изпитания, някои със сигурност доста тежки, но накрая ще ги събере отново в един още по-силен съюз. Освен това се споменава за някакво странично пътешествие, което още повече човърка любопитството ми и ме кара да се замисля дали е свързано със задачата им или е нещо като ваканция само за тях двамата.
5. Интересно ли ви е какво ще се случи с Ашмол 782? Разбира се! Все пак цялата история се върти около намирането и разнищването на този тайнствен ръкопис. Дори до известна степен мога да твърдя, че това е една от главните нишки в сюжета и моментната главна цел на героите. Предвид препятствията, през които преминават със всяка следваща страница смело мога да заявя, че изгарям от желание да видя развръзката и кулминацията на тази интригуваща сюжетна линия. След цялото това лутане и търсене дори у мен се породи желанието да прегледам въпросното „четиво”.
6. Направете оценка на кориците на първата и втората книга. Коя ви харесва повече? Защо? И двете са хубави по свой си начин, но аз лично обожавам корицата на първата книга. Не зная защо, но наистина много ми беше влязла под кожата с това мое велико триседмично обикаляне. Главният акцент върху момичето направо ме привличаше с този златист и наситен поглед, а дребните детайли като пеперудата и розата в долния ляв ъгъл ми навяваха на красота, изящество и чистота, докато обвитата в мъгла луната допринасяше за мистериозността и магията. Освен това именно този нюанс на синьото е един от любимите ми цветове. Така че смело бих дала десятка по десетобалната система без дори да се замисля!
Докато сегашната корица си е оригиналната, а аз по принцип не мога да ги възприема техните корици – един вид не мога да проникна в замисъла, скрит в картината. Тези концентрични кръгове като че ли символизират прехода от един свят към друг, но не мога да преценя дали това е завръщане или заминаване. Колкото повече ги гледам, толкова повече тези две понятия се разграничават в ума ми – веднъж ми приличат на стесняващ се тунел (заминаване), веднъж на разширяващ се (завръщане). А може пък да символизира и двете, по равно и за Матю, и за Диана - това заминаване далеч във времето е един вид завръщане към корените, с явната разлика обаче, че единия действително е живял там по това време. Избора на корица не е лош, но според мен картината е някак непълна, така че бих я оценила със седмица.