Индекс
Чувства, мисли, вълнения и всякакви трепети около моята скромна душица 
Преводи
Творчество
Популярни тагове
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости :: 1 Bot
Нула
Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Нула
Най-много потребители онлайн: 468, на Сря Ное 10, 2010 8:49 pm
Top posters
Top posting users this month
| No user |
Keywords
welcome-to-night-vale Илумине ревю Неизчезваща 4 БратствотоНаЧернияКинжал 2 7 3 5 vampire-empire гласуване коментар-ревю ЗавръщанеНаОстроваНаИзгубените ilona-andrews 1 някаква-ключова-дума читателско-предизвикателство Прикачен суеверие 10 ферма-за-сънища разказ читателски-клуб Дийдра писателско-предизвикателство
Nessie and inside her
Съобщение [Страница 1 от 1]
1 Nessie and inside her Пет Окт 01, 2010 2:59 pm
NessieWhite
Творец на форума
Брой мнения : 87
Репутация : 0
Дата на присъединяване : 08.07.2010
Години : 28
2 Re: Nessie and inside her Пет Окт 01, 2010 3:55 pm
NessieWhite
Творец на форума
Брой мнения : 87
Репутация : 0
Дата на присъединяване : 08.07.2010
Години : 28
Това, което аз съм го преживяла, никой друг не може да се "похвали", че го е преживявал някога...
Няма нищо по-удобно от самото ти легло рано сутрин, когато алармата звънне в 6.30. А вечер, към 11-11.30, то ти се струва все едно направено от тухли четворки - неудобно и изобщо отлагаш по всякакви начини лягането си на него. Но се налага.
Вярно е, че повечето хора казват, че деня се познава по сутринта. Е, почти. След поредната караница с баща ми, смятах, че деня е загубен, тъп. А е петък. Единственото за което живеех днес беше срещата с най-добрия ми приятел Николай.
Всички момичета ми се чудят на акъла, защо най-добрия ми приятел е момче. Нима не може да съществува приятелство между момче и момиче? Според тяхните кифленски истории, ако едно момче не става за мляскане и натискане, то това изобщо не е момче. Е, моят най-добър приятел е момче, пък.
След края на безкрайно скучните часове, тръгнах към дома на Ники. Той щеше да ме чака у тях, да се видим на спокойствие. Вървях бавно и колкото повече наближавах дома му, толкова повече забавях крачка. Имах да му съобщавам гадна новина. Наистина гадна. Имам проблеми с гърба. И сега се оказа, че е нужна поредна (и надявам се последна) операция за възстановяване на гърба. Когато му казах, че ще ме оперират преди 1 година, той не беше спал седмица след операцията, ходеше с торбички под очите и чакаше да му се обадя и да му кажа, че съм добре.
И сега пак трябваше да му казвам. Пак трябваше да го притеснявам. Влязох у тях, сякаш съм си у дома. Той си беше в стаята. Седнах и почнахме да си говорим. Отлагах и отлагах, но все пак трябваше да му кажа. Лежах на краката му и гледахме филм. Най-накрая се престраших:
- Ъм, Ники?
- Кажи, слънце.
Изправих се и го погледнах в очите:
- Декември месец ще ми правят трета операция на гърба. Надявам се да е последната.
При което, той ме погледна изплашено.
- Нали всико ще бъде ОК? Нали? - очите му започнаха да лъщят. Пълнеха се със сълзи, но той умело успя да прикрие това.
- Надявам се...
- Ще бъде. ЩЕ БЪДЕ! Знаеш, че ти си най-скъпият ми човек на този свят и няма да преживея, ако нещо се случи с теб. Супер много те обичам, Нес.
- Аз също.
Гушнахме се и си догледахме филма. Това са моментите в живота ми, за които живея.
Относно Ники? Той е единствен! Той е този, който винаги е до мен! Той е този, който не го интересува, дали съм права или не, а застава зад мен! Той е този който мрази всички мои врагове! Аз ли? Аз съм благодарна, че го има!!! <3
П.П Може да ви се струва малко като сапунен сериал, но това е абсолютно реално случващи се неща.
Няма нищо по-удобно от самото ти легло рано сутрин, когато алармата звънне в 6.30. А вечер, към 11-11.30, то ти се струва все едно направено от тухли четворки - неудобно и изобщо отлагаш по всякакви начини лягането си на него. Но се налага.
Вярно е, че повечето хора казват, че деня се познава по сутринта. Е, почти. След поредната караница с баща ми, смятах, че деня е загубен, тъп. А е петък. Единственото за което живеех днес беше срещата с най-добрия ми приятел Николай.
Всички момичета ми се чудят на акъла, защо най-добрия ми приятел е момче. Нима не може да съществува приятелство между момче и момиче? Според тяхните кифленски истории, ако едно момче не става за мляскане и натискане, то това изобщо не е момче. Е, моят най-добър приятел е момче, пък.
След края на безкрайно скучните часове, тръгнах към дома на Ники. Той щеше да ме чака у тях, да се видим на спокойствие. Вървях бавно и колкото повече наближавах дома му, толкова повече забавях крачка. Имах да му съобщавам гадна новина. Наистина гадна. Имам проблеми с гърба. И сега се оказа, че е нужна поредна (и надявам се последна) операция за възстановяване на гърба. Когато му казах, че ще ме оперират преди 1 година, той не беше спал седмица след операцията, ходеше с торбички под очите и чакаше да му се обадя и да му кажа, че съм добре.
И сега пак трябваше да му казвам. Пак трябваше да го притеснявам. Влязох у тях, сякаш съм си у дома. Той си беше в стаята. Седнах и почнахме да си говорим. Отлагах и отлагах, но все пак трябваше да му кажа. Лежах на краката му и гледахме филм. Най-накрая се престраших:
- Ъм, Ники?
- Кажи, слънце.
Изправих се и го погледнах в очите:
- Декември месец ще ми правят трета операция на гърба. Надявам се да е последната.
При което, той ме погледна изплашено.
- Нали всико ще бъде ОК? Нали? - очите му започнаха да лъщят. Пълнеха се със сълзи, но той умело успя да прикрие това.
- Надявам се...
- Ще бъде. ЩЕ БЪДЕ! Знаеш, че ти си най-скъпият ми човек на този свят и няма да преживея, ако нещо се случи с теб. Супер много те обичам, Нес.
- Аз също.
Гушнахме се и си догледахме филма. Това са моментите в живота ми, за които живея.
Относно Ники? Той е единствен! Той е този, който винаги е до мен! Той е този, който не го интересува, дали съм права или не, а застава зад мен! Той е този който мрази всички мои врагове! Аз ли? Аз съм благодарна, че го има!!! <3
П.П Може да ви се струва малко като сапунен сериал, но това е абсолютно реално случващи се неща.
3 Re: Nessie and inside her Нед Окт 03, 2010 2:52 pm
NessieWhite
Творец на форума
Брой мнения : 87
Репутация : 0
Дата на присъединяване : 08.07.2010
Години : 28
Събота като събота. Дали се очертаваше такава, каквато си я мислех?
Явно не. Всичко започна от сутринта с мисълта, че НАИСТИНА трябва да се навдигна и да изчистя апартамента. Беше толкова разхвърляно, че чак мен започна да ме дразни. По принцип съм Дева, а знаете девите какви са подредени и са способни да направят цялостен ремонт на стаята, ако видят миниатюрно петънце на стената. Е, да, аз съм такава, ама понякога просто не обръщам внимание на кочината от дрехи, кабели, лаптопи и телефони въргалящи се по земята.
Изключително трудно се вдигнах от леглото си. Чела съм, че ако ти замирише на препарат за почистване ти идва музата да чистиш. Изненадващо, но факт. На мен ми действа. След като лъснах апартамента до блясък, бях толкова уморена, че не можех да си движа ръцете, та камоли да направя нещо за обяд. Но за сметка на това, можех да си мърдам пръстите и да поръчам нещо от интернет. Бях в настроение за китайска храна, затова след 45 минути на вратата позвъни куриерката, несеща прясна и гореща китайска пикантна храна. Наядох се толкова добре, че ме хвана така наречената "лоша болест" - съня.
Но за сън не можеше да става дума. трябваше да отскоча до съученичката ми, с която правим проект по биология, за да го довършим. И за моя лоша участ, тя живее в другия край на втория най-голям град в България.
2-3 часа по-късно и разкашкан от биология и анатомия на шаран мозък, аз вървях по главната с идеята да се прибера възможно най-бързо вкъщи, защото умирах от студ и мечтаех единствено за дивана, одеалото и дебелите дрехи. И тогава го видях. Вървеше срещу мен, с широк суитчър, изсулени дънки и кецове Найк. Все същия - рус и висок. Бившия ми - Ники (не най-добрия ми приятел, а бившия ми - пояснение от автора :Д).
Когато ме видя, очите му светнаха и се закова на място. Аз направих същото. След това той беше забил поглед в плочките и се усмихваше, вървейки към мен, все още неподвижна.
- Отдавна не се бяхме виждали - каза той като застана до мен.
- Така е... Е, как е? Как вървят нещата?
- Хм... добре. Или поне колкото може. Не знам и аз... А при теб как е?
- Все същото. Няма промяна.
- Наистина ли?? - попита той с много странна нотка в гласа. Разбрах намека.
Той хвана ръката ми. Електрически ток със заряд сигурно 2 милиона волта премина през тялото ми. Не беше възможно. Не беше реално все още да има нещо ... Но явно беше така. Колкото и да казвах на мозъка си какво да прави, сърцето протестираше. Той ме гледаше. Зелените му очи се бяха впили в моите като остри ками. Изведнъж се чух да казвам:
- Имам нов телефонен номер.
При което той, без да пуска ръката ми, извади телефона си и записа моя номер.
- Трябва да тръгвам. Но очаквай обаждане... Чао! - каза той като продължаваше да ме гледа в очите и да стиска ръката ми. Накрая я отпусна и тръгна.
Когато се прибрах вкъщи дълго мислех за това което стана. А ако наистина станеше нещо... Легнах си в 7.30. За пръв път от токова дълго време бях адски уморена. Предположих, че есенната умора ме е хванала.
Тъкмо се бях унесла в най-сладкия си сън, когато телефонът ми избръмча със знак за СМС. Беше от Него и имаше точно и ясно послание - "(h)" Нямах сили да отговоря, но пък заспах с усмивка на лицето си...
Явно не. Всичко започна от сутринта с мисълта, че НАИСТИНА трябва да се навдигна и да изчистя апартамента. Беше толкова разхвърляно, че чак мен започна да ме дразни. По принцип съм Дева, а знаете девите какви са подредени и са способни да направят цялостен ремонт на стаята, ако видят миниатюрно петънце на стената. Е, да, аз съм такава, ама понякога просто не обръщам внимание на кочината от дрехи, кабели, лаптопи и телефони въргалящи се по земята.
Изключително трудно се вдигнах от леглото си. Чела съм, че ако ти замирише на препарат за почистване ти идва музата да чистиш. Изненадващо, но факт. На мен ми действа. След като лъснах апартамента до блясък, бях толкова уморена, че не можех да си движа ръцете, та камоли да направя нещо за обяд. Но за сметка на това, можех да си мърдам пръстите и да поръчам нещо от интернет. Бях в настроение за китайска храна, затова след 45 минути на вратата позвъни куриерката, несеща прясна и гореща китайска пикантна храна. Наядох се толкова добре, че ме хвана така наречената "лоша болест" - съня.
Но за сън не можеше да става дума. трябваше да отскоча до съученичката ми, с която правим проект по биология, за да го довършим. И за моя лоша участ, тя живее в другия край на втория най-голям град в България.
2-3 часа по-късно и разкашкан от биология и анатомия на шаран мозък, аз вървях по главната с идеята да се прибера възможно най-бързо вкъщи, защото умирах от студ и мечтаех единствено за дивана, одеалото и дебелите дрехи. И тогава го видях. Вървеше срещу мен, с широк суитчър, изсулени дънки и кецове Найк. Все същия - рус и висок. Бившия ми - Ники (не най-добрия ми приятел, а бившия ми - пояснение от автора :Д).
Когато ме видя, очите му светнаха и се закова на място. Аз направих същото. След това той беше забил поглед в плочките и се усмихваше, вървейки към мен, все още неподвижна.
- Отдавна не се бяхме виждали - каза той като застана до мен.
- Така е... Е, как е? Как вървят нещата?
- Хм... добре. Или поне колкото може. Не знам и аз... А при теб как е?
- Все същото. Няма промяна.
- Наистина ли?? - попита той с много странна нотка в гласа. Разбрах намека.
Той хвана ръката ми. Електрически ток със заряд сигурно 2 милиона волта премина през тялото ми. Не беше възможно. Не беше реално все още да има нещо ... Но явно беше така. Колкото и да казвах на мозъка си какво да прави, сърцето протестираше. Той ме гледаше. Зелените му очи се бяха впили в моите като остри ками. Изведнъж се чух да казвам:
- Имам нов телефонен номер.
При което той, без да пуска ръката ми, извади телефона си и записа моя номер.
- Трябва да тръгвам. Но очаквай обаждане... Чао! - каза той като продължаваше да ме гледа в очите и да стиска ръката ми. Накрая я отпусна и тръгна.
Когато се прибрах вкъщи дълго мислех за това което стана. А ако наистина станеше нещо... Легнах си в 7.30. За пръв път от токова дълго време бях адски уморена. Предположих, че есенната умора ме е хванала.
Тъкмо се бях унесла в най-сладкия си сън, когато телефонът ми избръмча със знак за СМС. Беше от Него и имаше точно и ясно послание - "(h)" Нямах сили да отговоря, но пък заспах с усмивка на лицето си...
4 Re: Nessie and inside her Сря Окт 13, 2010 10:45 am
NessieWhite
Творец на форума
Брой мнения : 87
Репутация : 0
Дата на присъединяване : 08.07.2010
Години : 28
Как се случва това? Как така един ден си права, здрава, а на следващия ден се тръшваш на леглото с 1000 градуса температура и единственото нещо, което искаш е да не ти се повдига (с извинение) на всеки 5 минути.
Вчера се прибирам от училище и се чувствах като парцал. Всичките ми мускули се бяха схванали, цялото лице, синусите ме боляха убийствено. И на всичкото отгоре с температура....
Събуждам се на следващата сутрин и майка ми смята, че аз трябва да ходя на училище. Макар и с температура. Какви са тези родители? Интересуват се само от това ТИ да ходиш на училище, независимо дали си добре, или зле. След дълги увещавания по въпроса, че просто няма начин да се навдигна от леглото, тя най-накрая се примири и ме остави да си почивам у нас.
Но уви... и това не е цвете за мирисане. Вече подминава 10 часа, а аз съм си научила по всичко възможно и умирам от скука. Сега чакам да стане време за часа ми при лекаря.
Междувременно усещам цялото ми лице да пулсира от болка...
И на всичко това лошо е време и за една добра новина! Наскоро стана ясно, че вероятно края на годината или началото на другата ще ходя да си изваждам виза на САЩ! Мечатата ми се сбъдва! Да прелетя океана и да видя Новия свят. Но дотога все пак има още повече от половин година, а за половин година кой знае колко неща могат да се случат...
Вчера се прибирам от училище и се чувствах като парцал. Всичките ми мускули се бяха схванали, цялото лице, синусите ме боляха убийствено. И на всичкото отгоре с температура....
Събуждам се на следващата сутрин и майка ми смята, че аз трябва да ходя на училище. Макар и с температура. Какви са тези родители? Интересуват се само от това ТИ да ходиш на училище, независимо дали си добре, или зле. След дълги увещавания по въпроса, че просто няма начин да се навдигна от леглото, тя най-накрая се примири и ме остави да си почивам у нас.
Но уви... и това не е цвете за мирисане. Вече подминава 10 часа, а аз съм си научила по всичко възможно и умирам от скука. Сега чакам да стане време за часа ми при лекаря.
Междувременно усещам цялото ми лице да пулсира от болка...
И на всичко това лошо е време и за една добра новина! Наскоро стана ясно, че вероятно края на годината или началото на другата ще ходя да си изваждам виза на САЩ! Мечатата ми се сбъдва! Да прелетя океана и да видя Новия свят. Но дотога все пак има още повече от половин година, а за половин година кой знае колко неща могат да се случат...
5 Re: Nessie and inside her Вто Ное 09, 2010 5:43 pm
NessieWhite
Творец на форума
Брой мнения : 87
Репутация : 0
Дата на присъединяване : 08.07.2010
Години : 28
Напоследък нямам поводи да се оплаквам от каквото и да е било Все хубави неща се случват, за жалост при мен са рядкост. За това се наслаждавам адски много на такива дни и когато и най-малкото нещо ме зарадва, аз обикновено му се раздвам повече отколкото е необходимо 
.
Но да започнем отначало... Отначало, имам предвид от средата на миналата седмица. Стана ясно, че с моята компания ще ходим в Боровец. Една вечер, тъкмо достатъчна да се напиеш, да изтрезнееш и пак да се напиеш. Всеки човек има нужда от поне един такъв уикенд на половин година. След като разбрах, че запоя ще се състои, аз директно СПОМЕНАХ на нашите, че ще съм в Боровец на 27 и 28. Вече така действам - споменавам, а не питам
Сега доста усилена подготовка върви в избирането на алкохол и естествено... Негово Величество Наргилето
Втората добра новина... не, не добра... Прекрасна, неповторима, уникална новина беше, че вече съм горд собственик на билети за първия ден от излъчването на Хари Потър и Даровете на Смъртта - 19.11. Както вече споделих в раздела, не мога да стоя на краката си.
Преди 3 дни научих, че вече официално ще ходя в Щатите
Hooray!! Не знам как ше издържа до юни месец. Вече даже и реших с какво ше пътувам, как ще съм облечена за първата среща с някой секси чернокож и как ще си пътувам на връщане
(Приятелите с право ме наричат луда )
И най-хубавата новина, поне за мен, беше, че след близо месец без да се виждаме, най-накрая се видях с Ник. Така му се метнах на врата, че щеше да падне горкия... Но най-важното е ,че се видяхме и сега съм щастлива. Обичам го този човек. Изпълва ме с толкова положителна енергия. Нали затова ми е най-добрия приятел. Ники,
, sunshine!!!
Все хубави неща се случват, за жалост при мен са рядкост. За това се наслаждавам адски много на такива дни и когато и най-малкото нещо ме зарадва, аз обикновено му се раздвам повече отколкото е необходимо .Но да започнем отначало... Отначало, имам предвид от средата на миналата седмица. Стана ясно, че с моята компания ще ходим в Боровец. Една вечер, тъкмо достатъчна да се напиеш, да изтрезнееш и пак да се напиеш. Всеки човек има нужда от поне един такъв уикенд на половин година. След като разбрах, че запоя ще се състои, аз директно СПОМЕНАХ на нашите, че ще съм в Боровец на 27 и 28. Вече така действам - споменавам, а не питам
Сега доста усилена подготовка върви в избирането на алкохол и естествено... Негово Величество Наргилето Втората добра новина... не, не добра... Прекрасна, неповторима, уникална новина беше, че вече съм горд собственик на билети за първия ден от излъчването на Хари Потър и Даровете на Смъртта - 19.11. Както вече споделих в раздела, не мога да стоя на краката си.
Преди 3 дни научих, че вече официално ще ходя в Щатите
Hooray!! Не знам как ше издържа до юни месец. Вече даже и реших с какво ше пътувам, как ще съм облечена за първата среща с някой секси чернокож и как ще си пътувам на връщане (Приятелите с право ме наричат луда
)И най-хубавата новина, поне за мен, беше, че след близо месец без да се виждаме, най-накрая се видях с Ник. Така му се метнах на врата, че щеше да падне горкия... Но най-важното е ,че се видяхме и сега съм щастлива. Обичам го този човек. Изпълва ме с толкова положителна енергия. Нали затова ми е най-добрия приятел. Ники,
, sunshine!!! Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|