Индекс
Бях сигурна, че имам пуснато това ревю, защото в блога ми е тамън с емотките от форума, но изглежда съм заимствала само от темата в Читателския клуб. Но, по-добре късно, отколкото никога!
Заглавие: Грейфрайър
Автори: Клей Грифит и Сюзан Грифит
Поредица: Империята на вампирите #1
Предпрочитно:
Ех, колко време мина, откакто четохме това в Клуба. Миналото лято? По-миналото? Освен това, "Грейфрайър" ми беше и първата аудио книга и това също я направи по-специална за мен. Фактът, че се оказа така лесно слушаема и победи страха ми от този формат наистина беляза нова ера в читателските ми навици.
Историята:
Годината е 2020 и светът е различен. Различен е от векове - от 1870 по-точно, когато вампирите се надигат и завладяват всички северни територии на планетата, а останките от човешките нации се скупчват в екваториалните пояси. Но сега те се подготвят за ответен удар, в основата на който стои подготвяният съюз между Америка и Екватория. Принцеса Адейла и бракът ѝ са ключови за този съюз, затова когато тя пада в плен на вампирите, цяла армада се втурва подир нея. Както и един неочакван спасител - тайнственият Грейфрайър, самотният войн - легенда, който броди северните земи и се бори срещу вампирите.
На младата принцеса ѝ предстои да се озове в сърцето на империята на вампирите, да види неподозирани ужаси и да разкрие дори по-ужасяващи тайни. Както и да открие своите собствени сили.
Следпрочитно:
По повечето, ако не и по всички точки, споделих високото мнение на другите клубни читатели, макар че при мен поне това не стана веднага. Първите глави, може би почти до десета, основната движеща сила на интереса ми беше светът, който бяха изградили. Той наистина е очарователен - пълнокръвен и изпълнен с живот; наистина достоен пример за стиймпънка и за алтернативната история като цяло. Освен технологичните детайли, авторите бяха се справили чудесно и откъм микса от култури и религии като следствие на вампирския катаклизъм.
Но мога да кажа, че чак 9 и 10 глава видно пробудиха интереса ми:
В едната глава беше онова подземно събрание, където за първи път се споменаваха потенциалните сили на принцесата. А другата... Е, това е прословутата котешка глава. Трябва да призная, че моята реакция там беше - "Котки? Защо винаги ще са котки? Защо не може да са малки сладки кутрета, размахващи опашки, щом се прибере? Или морски свинчета? Златна рибка! Игуана! Имайте милост! Не съм сигурна, че мога да понеса вариация на старата-дама-с-десетте-котки в амплифициран вариант О.о"
Това ми влезе не подкожно, а мускулно до кокал.Но да, истина е, че котките изиграха своята важна роля. Любовното послание в котка (е, един вид ) накрая наистина беше добре изиграно.
В Читателския ме попитаха кога съм харесала Гарет. Е, установихме, че не беше баш в котешкия момент, но и така не мога да посоча точен. Но определено е от типа герои, които много харесвам - умее да е спокоен, почти кротък, и мил, без това да отнема от страховитата аура на това, което е - вампир. Комбинацията на тези две противоположности с интелигентност и, естествено, с ентусиазма и старанието, с което подхожда към всичко - и просто нямаше как да не го заобичам.
Но имам и оплакване от него (че как иначе). Наистина не ми хареса как Гарет е напълно готов да отхвърли своя народ и своята същност, колко примирен се показа с вероятността те да бъдат изтребени до крак. Още повече при условие, че има вампири, които гледат на него като водач. Едни от любимите ми моменти (освен, разбира се awww моментите с Адейла), бяха, когато Гарет говореше за баща си и си личеше, че наистина се гордее с него и го обича. Не, не гледам на него като на предател или на мръкнало - но наистина се надявам в следващите книги да не се опитва толкова да се откъсне от себе си и народа си, да не залага толкова на имитация, а на творчество. Първите стъпки на това определено бяха заложени тук в тази книга.
Освен това, уж и сам войнът е войн, но се разочаровах, че Гарет и верният му-и изключително важен-но с незапомящо се име-помощник са единствените вампири в Единбург, и следователно единствените посветени на каузата.
Не бих променила тези неща в настоящата книга, но определено са детайли, които искам да претърпят развитие в следващите. Копнея и аз за голям хепи ендинг с примирие между двете раси, без едната да се налага над другата. И си мечтая Гарет да им измисли азбука - представям си, че ще е нещо с готик вид и ченгелчета и заврънтулки отгоре и отдолу на думите, за да се показва колко дълго се съска.
С Адейла ми беше малко по-трудно да свикна. Мисля, че от една страна това се дължеше на гласа ѝ. Може би защото наистина за първи път слушах, или просто с този актьор и героиня се е получило така, но докрай не ми прозвуча достатъчно естествено. Трябваше ми и време да се заинтригувам достатъчно от нея - както споменах, нещата ми станаха интересни чак след няколко глави, а след това непрекъснато копнеех да си извади наяве силите. Но, признавам, и без супер сили момето не беше за изхвърляне
А, аз ли съм единствената, която никъде не се е засмяла на тази книга? Това не го казвам като критика, а по-скоро като учудване от факта, при условие, че аз съм човек, на който пръст да му покажеш и тръгва да се хили.
О, имаше много абсолютно разкошни и умилителни моменти - като "да вземем да се изкъпем", "нова прическа?", "как се правят малки вампирчета?" и още доста много, които после си препрочетоха пак и пак и пак. И пак.
Освен двамцата главни имаше и цяла плеяда от второстепенни герои и от двете страни, които също бяха много ярки и без тях книгата определено нямаше да е на същото ниво.
И за финал:Гарет, миличък, напълно те разбирам. И аз не бих очаквала името ѝ да се чете така. А ти дори нямаш за сравнение една едноименна певица да те обърква.
Заглавие: Грейфрайър
Автори: Клей Грифит и Сюзан Грифит
Поредица: Империята на вампирите #1
Предпрочитно:
Ех, колко време мина, откакто четохме това в Клуба. Миналото лято? По-миналото? Освен това, "Грейфрайър" ми беше и първата аудио книга и това също я направи по-специална за мен. Фактът, че се оказа така лесно слушаема и победи страха ми от този формат наистина беляза нова ера в читателските ми навици.
Историята:
Годината е 2020 и светът е различен. Различен е от векове - от 1870 по-точно, когато вампирите се надигат и завладяват всички северни територии на планетата, а останките от човешките нации се скупчват в екваториалните пояси. Но сега те се подготвят за ответен удар, в основата на който стои подготвяният съюз между Америка и Екватория. Принцеса Адейла и бракът ѝ са ключови за този съюз, затова когато тя пада в плен на вампирите, цяла армада се втурва подир нея. Както и един неочакван спасител - тайнственият Грейфрайър, самотният войн - легенда, който броди северните земи и се бори срещу вампирите.
На младата принцеса ѝ предстои да се озове в сърцето на империята на вампирите, да види неподозирани ужаси и да разкрие дори по-ужасяващи тайни. Както и да открие своите собствени сили.
Следпрочитно:
По повечето, ако не и по всички точки, споделих високото мнение на другите клубни читатели, макар че при мен поне това не стана веднага. Първите глави, може би почти до десета, основната движеща сила на интереса ми беше светът, който бяха изградили. Той наистина е очарователен - пълнокръвен и изпълнен с живот; наистина достоен пример за стиймпънка и за алтернативната история като цяло. Освен технологичните детайли, авторите бяха се справили чудесно и откъм микса от култури и религии като следствие на вампирския катаклизъм.
Но мога да кажа, че чак 9 и 10 глава видно пробудиха интереса ми:
В едната глава беше онова подземно събрание, където за първи път се споменаваха потенциалните сили на принцесата. А другата... Е, това е прословутата котешка глава. Трябва да призная, че моята реакция там беше - "Котки? Защо винаги ще са котки? Защо не може да са малки сладки кутрета, размахващи опашки, щом се прибере? Или морски свинчета? Златна рибка! Игуана! Имайте милост! Не съм сигурна, че мога да понеса вариация на старата-дама-с-десетте-котки в амплифициран вариант О.о"
Това ми влезе не подкожно, а мускулно до кокал.Но да, истина е, че котките изиграха своята важна роля. Любовното послание в котка (е, един вид ) накрая наистина беше добре изиграно.
В Читателския ме попитаха кога съм харесала Гарет. Е, установихме, че не беше баш в котешкия момент, но и така не мога да посоча точен. Но определено е от типа герои, които много харесвам - умее да е спокоен, почти кротък, и мил, без това да отнема от страховитата аура на това, което е - вампир. Комбинацията на тези две противоположности с интелигентност и, естествено, с ентусиазма и старанието, с което подхожда към всичко - и просто нямаше как да не го заобичам.
Но имам и оплакване от него (че как иначе). Наистина не ми хареса как Гарет е напълно готов да отхвърли своя народ и своята същност, колко примирен се показа с вероятността те да бъдат изтребени до крак. Още повече при условие, че има вампири, които гледат на него като водач. Едни от любимите ми моменти (освен, разбира се awww моментите с Адейла), бяха, когато Гарет говореше за баща си и си личеше, че наистина се гордее с него и го обича. Не, не гледам на него като на предател или на мръкнало - но наистина се надявам в следващите книги да не се опитва толкова да се откъсне от себе си и народа си, да не залага толкова на имитация, а на творчество. Първите стъпки на това определено бяха заложени тук в тази книга.
Освен това, уж и сам войнът е войн, но се разочаровах, че Гарет и верният му-и изключително важен-но с незапомящо се име-помощник са единствените вампири в Единбург, и следователно единствените посветени на каузата.
Не бих променила тези неща в настоящата книга, но определено са детайли, които искам да претърпят развитие в следващите. Копнея и аз за голям хепи ендинг с примирие между двете раси, без едната да се налага над другата. И си мечтая Гарет да им измисли азбука - представям си, че ще е нещо с готик вид и ченгелчета и заврънтулки отгоре и отдолу на думите, за да се показва колко дълго се съска.
С Адейла ми беше малко по-трудно да свикна. Мисля, че от една страна това се дължеше на гласа ѝ. Може би защото наистина за първи път слушах, или просто с този актьор и героиня се е получило така, но докрай не ми прозвуча достатъчно естествено. Трябваше ми и време да се заинтригувам достатъчно от нея - както споменах, нещата ми станаха интересни чак след няколко глави, а след това непрекъснато копнеех да си извади наяве силите. Но, признавам, и без супер сили момето не беше за изхвърляне
А, аз ли съм единствената, която никъде не се е засмяла на тази книга? Това не го казвам като критика, а по-скоро като учудване от факта, при условие, че аз съм човек, на който пръст да му покажеш и тръгва да се хили.
О, имаше много абсолютно разкошни и умилителни моменти - като "да вземем да се изкъпем", "нова прическа?", "как се правят малки вампирчета?" и още доста много, които после си препрочетоха пак и пак и пак. И пак.
Освен двамцата главни имаше и цяла плеяда от второстепенни герои и от двете страни, които също бяха много ярки и без тях книгата определено нямаше да е на същото ниво.
И за финал:Гарет, миличък, напълно те разбирам. И аз не бих очаквала името ѝ да се чете така. А ти дори нямаш за сравнение една едноименна певица да те обърква.
Благодаря за напомнянката, стигнала съм до третата книга и сега като ти прочетох ревюто пак ми се дочете тази поредица. Ако с Дийдра не сте много напред може да я четем следващия път за читателския.
Аз не съм напред, назад съм даже (не съм чела втората) а Дийдра не мисля, че ще възрази 
Фактът, че вече има и четвърта, ми позволява да дишам съвсем малко по-леко, макар че избягвам всякаква информация за нея и кой знае дали изобщо е със същите герои...