Vicious (ревю)

На световния пазар от 2013г.
Линк към Goodreads.
Автор: V.E. Schwab, позната още като Victoria Schwab.

A masterful, twisted tale of ambition, jealousy, desire, and superpowers.

Victor and Eli started out as college roommates—brilliant, arrogant, lonely boys who recognized the same sharpness and ambition in each other. In their senior year, a shared research interest in adrenaline, near-death experiences, and seemingly supernatural events reveals an intriguing possibility: that under the right conditions, someone could develop extraordinary abilities. But when their thesis moves from the academic to the experimental, things go horribly wrong.

Ten years later, Victor breaks out of prison, determined to catch up to his old friend (now foe), aided by a young girl whose reserved nature obscures a stunning ability. Meanwhile, Eli is on a mission to eradicate every other super-powered person that he can find—aside from his sidekick, an enigmatic woman with an unbreakable will. Armed with terrible power on both sides, driven by the memory of betrayal and loss, the archnemeses have set a course for revenge—but who will be left alive at the end?

Заради доброто усещане, което все още ме държи, започнах с хубавото, но то, за огромно мое съжаление, не е всичко.

Нали знаете как много трилогии имат добра първа книга, последвана от не толкова добра втора, която може в голяма степен да е повторение на втората и накрая трета, която някъде към средата става наистина вълнуваща? Възможно е мненията ни да се разминават, а и в случая няма значение, така че няма да цитирам, но Vicious е като 3в1.

Фактически е само две части, но в моя ум са три.
В първата прескачаме между настоящето и различни моменти в миналото, абсолютно всичко, което се случва, е интригуващо, героите и отношенията им са интересни, необикновените способности и научното им обяснение също. Ако цялата книга беше така, щях да ѝ дам 5 звезди в Goodreads и да я препоръчвам на всички! Всъщност и така я препоръчвам на всички, просто не е идеална.

Във втората прекарваме повечето си време с Илай (и Серина), а тяхната компания е ужасно неприятна. Вече стисках палци на Виктор, но до края, вече се молех двамата гадняри да ги сполети не просто фатална, а наистина ужасна съдба. Какви противни същества!

Spoiler:

Всъщност това не е изцяло лошо нещо, защото много умело ни настройва на страната на героя, за който трябва да викаме (хаха, да, буквално!), въпреки че е... малко необичаен.
Основният ми проблем с тази втора част е, че има много моменти в миналото, които, в по-голямата си част, ми се сториха като повторение на неща, които вече знаем, просто изживяваме от различна гледна точка.
Тези два проблема в съчетание притъпиха огромното ми желание да чета и не довърших книгата за една вечер, както очаквах, а я влачих доста време.

Но накрая (като в трета книга от трилогия с по-слаба втора книга) пак седях на края на стола, опитвайки се да устоя на импулса да си гриза ноктите. Някак си сякаш кулминацията не беше толкова вълнуваща, колкото очаквах, но беше хитра (хах, да му завиди човек на ума на Виктор, аз си представях съвсем други работи) и напълно задоволителна. Пишейки това, отново се усмихвам доволно и леко злорадо.