Индекс
Тема за поредицата.
В трета книга от „“Изборът – „Единствената” изглежда нещата най-после се наредиха, както си мислех. Решиха се някои проблеми, на които се надявах да се наблегне повече, но после осъзнах, че това не е традиционна антиутопия. Може ми трябва да я определя като лека, романтична книга, с антиутопичен привкус.
Най-после Америка и Максън се разбраха. Поне така си мислех, докато не дойде момента, в който никой от тях не искаше да каже едни определени думички на човека срещу него. Това беше истинско мъчение да чакам да преодолеят несигурността си и да изплюят камъчето.
Аспен до последно се опитваше да получи нещо, което нямаше как да има. Той изгуби шанса си още в първа книга. Донякъде ми се струваше жалък и исках да види, че започва да изглежда смешен. Трябваше да се опита да разбере, че отдавна няма право да се меси. Освен това тази линия на историята ми беше леко ненужна, защото не съм голям фен на любовните триъгълници.
Точно за тази поредица трябва да прочета специалните истории. Мисля, че след като го направя ще имам малко по-точни мисли спрямо книгите и героите. Може би Кийра Кас трябваше да добави тук-там нещо, за да не изглежда така празно на някои места.
Цялата работа с бунтовниците ми беше много интересна. В тази книга най-после разбрах повече около тях. Разкриха се доста любопитни неща около тях и усещах как очаквам следващото споменаване на бунтовниците. Добре, че Максън и Америка се задействаха и решиха да се запознаят с мотивите на другата страна. Макар че колелцата се задвижиха, бунтовниците бяха оставени малко встрани. На челно място отново беше Избора и отношенията между героите. Наистина съжалявам, че очаквах да има повече антиутопични неща.
Понеже останаха по-малко момичета ми хареса, че се сплотиха. Изглеждаха като много добри приятелки и просто исках всяка от тях да намери своя щастлив край. Един герой ме изненада с разкриването на същността си. Дори си нямах на идея, че това ще се случи. Бях приятно изненада, но после една случка, ме втрещи. Все още нямам думи за станалото.
Искаше ми се Америка и Максън най-после да разкрият всичко, за да няма какво повече да им пречи. За жалост една тайна на Америка трябваше да излезе наяве точно, когато не трябваше. Беше адски нелепо за мен, защото за пореден път комуникацията между главните герои, не работеше, както трябва.
Стана нещо, което не очаквах и наистина се уплаших, че книгата ще завърши не както си мислех. Бях много разтревожена за героите, защото ситуацията си бе адски напечена. Внезапно си спомних, че тази поредица все пак е в категорията антиутопии, макар да бе малко по-мек вариант, и само чаках всичко да се заплете повече.
Кралицата отново затвърди позициите си сред любимите ми герои. Имах някои съмнения относно какво ще се случи с нея и за жалост се оказах права. Радвах се за краля, но не и за нея.
Изчаках да прочета и „Единствената”, за да видя какво ще се случи и да видя дали мнението ми ще се пооправи. Вярно е, че нещата се наредиха, но ми се стори, че Кийра Кас мъничко избърза с някои събития. Просто ми липсваше една малка свързваща линия, за да може историята да стане по-добра. Ще видя и другите книги, но този път ще гледам да не очаквам нищо голямо, за да няма отново подобен тип реакция към книги.
