"Нобелистът" (ревю)

Историята:
Докато е на посещение в България, Нобелов лауреат по литература бива отвлечен. Задачата да разследва - както и да предотврати международен скандал - е възложена на инспектор Ванда Беловска. Не след дълго изниква и труп - но принадлежащ на малкоизвестен български писател. Инспектор Беловска ще трябва да навигира, понякога действайки дори пряко шефовете си, за да открие връзката между двете престъпления.

Следпрочитно:
Не знам дали някой е забелязал, но тази книга се задържа с месеци на рафтчето "чета в момента" в Гудрийдс. Това не се дължеше на нейната нечетивност - просто се случи така, че се наложи да я върна в библиотеката, и чак тази зима успях да я заема отново. Иначе книгата беше изненадващо четивна - казвам изненадващо, защото на мен ми е достатъчно да ми кажеш "хайку" и "вътрешни монолози" и е почти сигурно, че ми е загубен интереса. Но дори и през тези обичайни  препъни камъни успях да премина доста леко и общо взето четях с удоволствие - дори и интересът ми да не беше пиков в някои моменти.
На някои места дори се смях, а присъствието на Хенри - моделът на корицата, на която много се радвам - беше доста освежаващо   Диалозите също - ех, трябваше да си запиша някъде - "пернишки постмодернизъм" ли беше, или "реализъм". Ванда също ми стана в голяма степен симпатична - което си пролича от факта, че заставах като Пикард и критикувах опитите ѝ за диета.
Обаче.
Трудно ми е да определя тази книга като криминален роман, въпреки че се върти около престъпление и имаме за главен герой полицай. В голяма степен се разочаровах от това, защото с нетърпение очаквах разплитането на случая, а буквално всичко, което има да се каже за разследването, бе написано на задната корица. Тези спойлери поне можеше да бъдат спестени. Другият ми "криминален" проблем бе, че финалните улики, които доведоха до разплитането на случая, бяха поднесени буквално на тепсия. А третото - че не ми остави никакво чувство за завършек.
Романът се фокусираше повече върху главната героиня - Ванда Беловска - и нейните преживявания и размишления, които се случваха на фона на разследването. В това няма нищо лошо, но на мен лично би ми било по-интересно, ако беше обратното. Дали има някакъв поджанр, нещо като крими slice-of-life? Ако има, бих поставила този роман там.
Не знам и дали мога да приема книгата като социален и психологичен коментар и критика. Не я подхванах с тази нагласа. Наистина, имаше нещо там, но не достатъчно, че да ме накара да цъкам с език и да кимам с глава. Твърде много неща останаха за мен във въздуха, когато исках да дръпнат малко повече напред - въпреки че явно идеята е била именно да останат по този начин.

Мисля, че някои хора ще се влюбят в "Нобелистът", а други ще ги изнерви или отегчи до краен предел. Аз си бях по средата - бих искала акцентът да е другаде, но не ми беше и неприятно да чета. Сложих ѝ оценка 3.5 - закръглено на 4 звездички.