Индекс
Линк към темата във форума.
От известно време исках да започна тази поредица. Чувала съм и съм чела много хубави неща за нея. Мненията успяха да ме привлекат да прочета анотациите на книгите и след това исках с нетърпение да прочета трилогията. Много се зарадвах, когато издателска къща „Хермес“ се зае с издаването на книгите. Сега най-накрая успях да се докопам до първата книга в трилогията – „Легендата“.
Вярно е, че имах определени очаквания, но нямах представа, че само след няколко страници ще ми стане толкова интересно. Не исках да оставя книгата и това е. Историята на Мари Лу е по-различна от антиутопиите, които съм чела. Стилът на писане също ми допадна. Интересно ми беше използването на някои думи в книгата. Добавените детайли ми помогнаха да вникна по-добре в историята. Честно казано тази книга ми се стори твърде кратка може би, защото се чете бързо. Мари Лу е подходила, така че стилът й да не затормозява, а да ти става по-интересно с всяка следваща страница. Поне на мен така ми действаше. Освен това не съм фен на писането от две гледни точки – от тази на Дей и от тази на Джун, но тук ми допадна и то доста. Усещах се как нямах търпение да стигна до следващата глава, защото знаех, че ще разбера другата гледана точка за случващото се. Много читатели може да не намерят разликите в „гласовете“ им, но ви уверявам, че те са си там, просто трябва да внимавате. За мен си личеше още в самото начало.
Още през първите страници знаех, че Дей ще ми хареса и то много. Той е страхотен. Мисли винаги да помага на хората и прави всичко възможно да подкрепя семейството си тайно. От една страна ми бе тъжно, че е трябвало да преживее толкова несправедливости, но от друга бях горда с него, че държи на своите ценности. Много готин герой.
Харесах много и Джун, но в някои моменти мъничко ме дразнеше. Естествено всичко се изясни, така че това не беше толкова фатално. Джун е като женска версия на Дей. Те се допълват, но и се различават. Мисля, че Мари Лу нарочно е приближила главните герои. Според мен е искала да ги представи в различни ситуации, както се вижда и в книгата. Това ми се струва наистина интересно.
Стана ми мъчно за брата на Джун – Метиъс. Щеше ми се нещата да не се развиваха по този начин, но това беше нужно, за да може Джун да тръгне по отредения й път. Тя трябваше да открие истината. Имаше доста въпроси, на които трябваше да си отговори. Естествено това отне известно време, но все пак се случи.
Когато Дей и Джун най-после се сблъскаха си знаех, че ще прихвърчат искри между тях. Стана малко бързо, но може би заради това си имаше някаква причина. Беше ми интересно да разбера мнението им един за друг. Имаха много готини моменти, а и разговорите им бяха някак сладки. За известно време забравиха кои са и къде се намираха. Наистина се надявах Джун да осъзнае навреме, че Дей е добър човек, и да не направи някоя глупост. Тя в действителност се колебаеше и се чудеше как да постъпи, но загубата на брат й я притискаше всеки път към ъгъла. Освен това всички около нея преди това й набиваха все едни и същи неща в главата. За жалост Джун нямаше представа, че всъщност я мамят.
По-нататък стана нещо, което не исках да се случва. Джун не успя да прозре навреме, че Дей не е направил нищо лошо и заради това станаха някои много лоши неща. Тя се чувстваше ужасно заради създалата се ситуацията. Много се зарадвах, когато реши да се разрови и да намери истините, които щяха да й покажат правилния път. Метиъс доста хитро беше скрил някои от нещата, които бе открил. Беше готино да разкрия някои от мистериите заедно с Джун.
За жалост Дей трябваше да премине през още повече трудности. Преживя неща, които дълбоко го нараниха и научи какво са направили от Републиката. Не можех да повярвам как може да има подобни хора.
Радвам се, че след откритията си Джун помогна на Дей. Двамата трябва да си отговарят на още много въпроси, но за сега това им стига.
„Легендата“ беше много интересна книга и се радвам, че я прочетох. В момента дори ми се иска да я препрочета, защото може да забележа нещо, което преди това съм пропуснала.
