Игнейшиъс Периш прекарва нощта пиян и върши ужасни неща. На другата сутрин се буди с гръмотевичен махмурлук и зверско главоболие... а от слепоочията му растат чифт рога. Отначало Иг решава, че те са халюцинация, продукт на съзнание, увредено от гнева и скръбта. Той е прекарал последната година самотен, в свое лично чистилище, след смъртта на своята любима Мерин Уилямс, изнасилена и убита при необясними обстоятелства. Душевното разстройство би било най-естественото нещо на света... Ала в рогата няма нищо естествено и на всичкото отгоре са си съвсем реални.
пълно резюме в сайта на Изток-Запад
Ако не сте достатъчно заинтригувани от резюмето, едва ли ще харесате и книгата. Ако обаче то е погъделичкало любопитството ви, задължително ѝ дайте шанс, защото си заслужава.
Историята е оригинална, поднесена с много черно чувство за хумор (което аз много харесвам, признавам) и страхотна атмосфера. Колкото повече четете, толкова повече тъмни кътчета от човешката душа ще ви се разкриват.
Много ми харесаха частите, развиващи се в миналото. Не знам как да ги коментирам, без да разкрия нещо, но ми хареса начинът, по който се връзваха с настоящето; въобще всеки път, когато имаше преминаване от настоящето към спомен, се получава или много силно чувство на контраст, или пък се прибавят тонове контекст. Не можах да намеря излишни сред тези сцени, някои от тях още са ми много ярки в паметта.
Недостатъци има, но не са толкова фатални. В първата част (книгата е разделена на пет) нещата се случваха малко прекалено бързо, което е добре за динамиката, но някак отнема от емоционалността на положението. Особено срещата със семейството на Иг ми се стори леко претупана. Накрая пък започва леко да се влачи.
Забелязах - и в двете негови книги, които съм чела, - че съществува някаква дистанция между мен и героите, която не мога съвсем да преодолея. Като че ли Джо се справя стилистично с всичко друго, но малко не му остава при героите. (Но това може би си е само мое усещане.)
Освен това преводът на българското издание просто не звучи добре, да не говорим, че е бъкано с правописни грешки, които ти развалят цялото удоволствие от четенето. Препоръчвам ви, ако можеше, да я прочетете на английски, защото от други хора разбрах, че проблемът наистина не е в стила на Хил.